Решение № 11781 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. П. П. чрез процесуален представител, срещу решение 7977 от 07.03.2025 г., постановено по административно дело 12089/2023 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед ЧР -312/28.11.2023 г., издадена от Министъра на електронното управление. По наведени доводи за неправилност на решението като незаконосъобразно и необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени обжалваната от него заповед и му бъдат присъдени направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Министърът на електронното управление чрез процесуален представител и в представена от последния писмена защита оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски по приложен списък. По делото е представен и писмен отговор на Министерството на електронното управление, което обаче не е страна в производството. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, но разгледано по същество е неправилно. Наведените доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба са неоснователни. Обстоятелството, че след подаване на жалбата срещу процесната заповед с последваща заповед на Министъра на електронното управление е прекратено служебното правоотношение на П. за длъжността директор на дирекция Административно обслужване в МЕУ не води до извод за отпадане на правния му интерес, тъй като с обжалваната заповед са засегнати безсъмнено негови права и интереси. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неговата необоснованост и незаконосъобразност. Съдът е събрал относимите и необходими доказателства, но не е обсъдил същите в пълнота, което е довело до формиране на неправилни изводи и необоснованост на обжалваното пред настоящия състав решение. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е била заповед ЧР-312/28.11.2023 г., издадена от Министъра на електронното управление, с която на основание чл. 82а, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и доклад към 2514/24.11.2023 г. на ръководителя на Инспектората към МЕУ, след направена преценка и установена служебна необходимост от подобряване на работата и по-оперативна функционалност при организацията и изпълнение на дейността на административните звена в министерството е прекратено временното преназначаване на А. П. за длъжността главен секретар на МЕУ, считано от 29.11.2023 г. Допълнително в заповедта е посочено, че определеният в негова заповед ЧР-241/01.08.2023 г.срок, с която П. е преназначен на длъжността за срок не по-дълъг от 4 години е неопределен и преди неговото изтичане служителят може да бъде преназначен на заеманата от него длъжност преди това по едностранна преценка на ръководителя в условията на оперативна самостоятелност. Към делото е приложен доклад рег. към 2514/04.11.2023 г. , изготвен от Ръководителя на Инспектората в МЕУ, държавен инспектор и главен инспектор в инспектората в МЕУ, изготвен въз основа на извършена проверка с предмет Спазване на законите, подзаконовите нормативни актове и вътрешноведомствените актове при изпълнение на дейност 3 Консултантски услуги по договор 91/2020, сключен с Ай Би Ес Бул Ес Ай ДЗЗД. От съдържанието на същия се установява, че като пропуск в работата на П. е установено, че отговорното лице за изпълнението на този договор Г. Бончев началник на отдел Оперативна съвместимост при дирекция Системи и компоненти на електронното управление в МЕУ е изготвил заявка по дейност 3. Консултантски услуги, по която е стартира съгласувателна процедура, в хода на която е участвал и П., като същата е върната два пъти от заместник министър за доработване. Посочено е, че нито един служител участвал в тази процедура не е взел под внимание, че с две заповеди от м. юли и м. септември 2023 г. на П. са възложени правомощия да изпълнява функциите на възложител по отношение на договори за възлагане и изпълнение на обществени поръчки, възложени от ДАЕУ по реда на ЗОП. Въз основа на тези констатации са дадени препоръки началниците на отдели Правни дейности в дирекция Правни дейности и обществени поръчки и Деловодно обслужване при дирекция Административно обслужване в МЕУ да извършат преглед на Вътрешните правила за обмен на документи и да организират актуализирането им. Дадено е и предложение за констатираните пропуски от страна на главния секретар при осъществяване на контрол за спазване на утвърдените Вътрешни правила за обмен на документи във връзка с посоченото съгласуване да се пристъпи към неговото освобождаване от длъжността главен секретар, както и че е организирал със закъснение изготвяне и предлагане за утвърждаване на Правилник за вътрешния трудов ред в МЕУ, утвърден със заповед от 09.10.2023 г. и не е организирал своевременно издаване на Вътрешни правила за управление на човешките ресурси в МЕУ, като проекта за такива е наличен в АИС от 03.11.2023 г., но към 24.11.2023 г. съгласувателната процедура не приключена. От представените доказателства се установява, че със заповед ЧР-004/14.02.2022 г. П. е назначен на длъжност главен секретар в МЕУ, считано от 14.02.2022 г., след което с поредни заповеди ЧР 239/28.07.222 г.; ЧР-240/28.07.2022 г. и ЧР-24101.08.2022 г. е прекратено служебното му правоотношение за тази длъжност, считано от 01.08.2022 г.; назначен е на длъжност директор на дирекция Административно обслужване в МЕУ, считано от 01.08.2022 г. и на същата дата е преназначен на длъжност главен секретар в същото министерство, която длъжност е заемал до издаване на процесната заповед на 28.11.2023 г. С последваща заповед ЧР-334/15.12.2023 г. е прекратено служебното му правоотношение за длъжността директор на дирекция Административно обслужване в МЕУ на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл - обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения поради липса на качества да изпълнява длъжността. Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, след което със заповед ЧР-68/24.02.2025 г. служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107а, ал. 1 ЗДСл по инициатива на органа срещу уговорено обезщетение. Предвид изложеното се установява, че посоченото в заповедта правно основание разпоредбата на чл. 82а, ал. 2 ЗДСл, предвиждаща, че след изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност, а в случай, че тя е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация, в случая не е налице. Цитираният текст предвижда единствена възможност за прекратяване на временното преназначаване изтичане на срока. В случая предвид факта, че заповедта, с която е П. е преназначен по реда на чл. 82а, ал.1 ЗДСл за срок не по-дълъг от 4 години, предвид законовия текст следва извод, че този срок е определен на 4 години, който към момента на издаване на заповедта не е бил изтекъл. Само поради това заповедта е незаконосъобразна и първоинстанционният съд е следвало да отмени същата. Изложените от съда пространни разсъждения за времето и мотивите на въвеждане на законовата разпоредба в позитивното право на РБ, при установената липса на обстоятелства, изпълващи хипотезата на приложената от органа правна норма не могат да доведат до обратен извод. Доколкото в заповедта е посочено като основание за издаването ѝ и доклад рег. към 2514/24.11.2023 г. на Инспектората на МЕУ следва да бъде посочено следното: На първо място направените фактически констатациите в доклада на Инспектората в МЕУ, послужил като основание за издаване на оспорената пред АССг заповед не обуславят направените изводи за допуснато от П. неизпълнение на служебни задължения липсват фактически констатации, които да са относими с изложените твърдения относно направеното предложение за пристъпване към освобождаването му от длъжността главен секретар. Още повече, че след изложение на установените факти проверяващите са дали препоръки отнасящи се към други служители в министерството. На следващо място в тази насока следва да бъде посочено, че неизпълнението на служебни задължения представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89 ЗДСл, каквото производство не е проведено. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което обжалваната от П. заповед ЧР-312/28.11.2023 г., издадена от Министъра на електронното управление бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при ответника МЕУ следва да бъде осъдена да заплати на жалбодателя направените в производството разноски в размер на 2170 лв., от които 70 лв. - заплатена държавна такса, и възнаграждение за един адвокат 1200 лв. - в първоинстанционното производство и 900 лв. за касационното. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение