Решение № 6105 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2010 г.

Решение № 6105 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1970/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от Николай Любенов Бозев от гр. Ловеч и от РДНСК - гр. Ловеч, чрез юрк. Мария Пенчева, срещу решение № 113 от 11 ноември 2009 г., постановено по адм. д. № 83/2009 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което са отменени заповед № ДК-10-01/04 март 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Ловеч в една част, както и направеното на 30 декември 2008 г. изменение в разрешение за строеж № 451/05 декември 2008 г. на главния архитект на община Ловеч. В касационната жалба на Николай Бозев се поддържат оплаквания за нищожност, недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 1, 2 и 3 от АПК. В касационната жалба на РДНСК - гр. Ловеч са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците Петър Христов Петров и Красимира Владимирова Петрова е постъпило писмено възражение, в което са изложени доводите им за неоснователност на подадените касационни жалби. Същото становище поддържа в съдебно заседание и пълномощникът им адв. Деви Дилков. Останалите ответници - Емилия Гечева Димитрова, Тодор Василев Хинков, Иван Гечев Иванов, Сийка Кръстева Иванова, Минко Николов Николов, Георги Христов Боев, Татяна Стоева Боева, Александър Станиславов Бакърджиев, Валентина Георгиева Петрова, "Аполо-1" ООД - гр. Ловеч и община Ловеч, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд Ловеч Петър Христов Петров и Красимира Владимирова Петрова са оспорили заповед № ДК-10-01/04 март 2009 г. на началника на РДНСК - гр. Ловеч, с която е оставено в сила издаденото от главния архитект на община Ловеч разрешение за строеж № 451/05 декември 2008 г., изменено на 30 декември 2008 г., за "Преустройство на съществуващо помещение в два административни офиса", изменено в "Обособяване на административен офис и кафе-клуб", в УПИ VII, кв. 146 по плана на гр. Ловеч. Съдът е приел, че при изменението на издаденото разрешение, направено по реда на чл. 154 от ЗУТ на 30 декември 2008 г., е допуснато нарушение на закона, поради което е отменил оспорената пред него заповед в частта, с която е оставено в сила това изменение, както и направеното на 30 декември 2008 г. поради промяна в инвестиционните намерения изменение на разрешение за строеж № 451/05 декември 2008 г. на главния архитект на община Ловеч. Така постановеното решение е валидно и допустимо. То е постановено от съд в надлежен състав в пределите на правораздавателната му компетентност. Постановено е въз основа на допустима жалба, подадена в срок от лица с правен интерес. Обжалваното решение е и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводите му за наличие на отменително основание спрямо част от оспорената заповед са законосъобразни. Отменената част от заповедта на началника на РДНСК - гр. Ловеч касае само направената на 30 декември 2008 г. забележка на главния архитект на община Ловеч, с която е одобрено направеното след издаването на разрешението за строеж изменение в инвестиционните намерения. В разпоредбата на чл. 154, ал. 2 от ЗУТ са предвидени осем различни хипотези на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Самото отразяване на забележка в издаденото разрешение за строеж сочи, че се касае именно за съществено изменение на инвестиционните намерения на възложителя, доколкото несъществените такива се отразяват в екзекутивната документация. Главният архитект обаче не е посочил нито текстово, нито като конкретна правна норма коя от визираните в чл. 154, ал. 2 от ЗУТ хипотези е имал предвид. Това обстоятелство само по себе си - както е приел и първоинстанционния съд, води до отмяна на оспорения административен акт. Съдът правилно, въз основа на останалите данни по делото, е възприел, че в случая става въпрос за същественото отклонение на одобрения инвестиционен проект, посочено в чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. В разпоредбата на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ е предвидено, че такива изменения се допускат по искане на възложителя, придружено от нотариално заверено съгласие на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ, въз основа на одобрен инвестиционен проект. Установено е по делото, че всички тези предпоставки са били налице, с изключение на съгласието на заинтересуваните лица. Одобряването на изменение в одобрения инвестиционен проект по реда по посочената норма се извършва въз основа на специална, подробно описана в закона процедура, неспазването на която има за последица отмяната на одобреното изменение, както законосъобразно е приел и административния съд. Липсата на дадено в определена форма съгласие от заинтересуваните лица е основание за отмяната на направената забележка, с която е било одобрено изменението. Правилно съдът е отменил обжалваната пред него заповед на началника на РДНСК - гр. Ловеч в частта, с която е оставено в сила незаконосъобразно одобреното изменение и е осъществил контрол за законосъобразност на последното. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане, ще следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на Петър Христов Петров и Красимира Владимирова Петрова направените пред касационната инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,