Решение № 302 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1698/2011 г.

Решение № 302 от 22.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1698/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - Пловдив против въззивно решение № 20/14.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 10/2011 г. от Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдена оправдателната присъда на окръжния съд от същия град, издадена спрямо подсъдимия Е. С. К..

В касационния протест се твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста.

Подсъдимият Е. С. К. се явява лично и с процесуален представител. Изразеното становище е за неоснователност на протеста.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 141 от 9.12.2010 г. по НОХД № 2401/2010 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив подсъдимият Е. С. К. е бил признат за невинен в това, че през периода 4.01.2007 г. - 17.09.2007 г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - кмет на [община], в нарушение на бюджетен закон: чл. 44, ал. 1, т. 1 и т. 8 от ЗМСМА, чл. 44, ал. 2 от ЗУДБ, чл. 32 от ЗОБ и чл. 35, ал. 5 от ЗОБ, се е разпоредил със средства с целево предназначение, предоставени на [община] с ПМС № 282 от 23.10.2006 г. на МС не по предназначението им, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 254а, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

I. В протеста се оспорва оправдаването на подсъдимия К., с доводи, че е "налице неправилен прочит на доказателствата и некоректно приложение на материалния закон". Прокурорът не е съгласен с приетото от съда, че в случая не се касае за средства с целево предназначение, тъй като е променен правният статут на средствата, поради което и деянието е несъставомерно. Поддържа се още, че дори и да се възприемат съображенията на съда, че става дума за "бюджетен кредит", а не за "бюджетна субсидия", то и бюджетният кредит има точно определена цел, обстоятелство, констатирано и от въззивния съд, след като е прието, че е установено "точно изпълнение за плащане от страна на [община], от което е видно, че средствата са изразходвани съобразно целта на отпуснатия бюджетен кредит от МФ и не са установени липси на тези средства". Отправен е упрек, че предходните инстанции не са съобразили изводите на тройната съдебно-счетоводна експертиза и пр..

II. Аргументите на предходните инстанции, поставени в основата на изводите за несъставомерност на деянието, са следните: Министерство на финансите (МФ) е разрешило прехвърлянето на сумата от 14 129 000 лева от код СЕБРА (Система за Електронни Бюджетни Разплащания) в разплащателната сметка на общината, позовавайки се на данните от писмо № 11-03-128 от 29.10.2010 г. на МФ, (л. 214 от първоинстанционното дело), и по този начин е променен статутът на средствата; както и че на Община - Карлово е предоставен "бюджетен кредит", а не "целева субсидия".

Първата инстанция е положила сериозни усилия да изясни природата и характера на системата СЕБРА, но изводите, които са направени въз основа на тези разсъждения относно обстоятелствата по делото (преповторени в резюме от въззивния съд), са останали неубедителни. Това е така, защото обсъжданата характеристика на СЕБРА всъщност е останала без връзка с данните по делото, а крайните заключения се основават на разчетената от съда природа на СЕБРА.

Възникналите бюджетни взаимоотношения, както и тяхното уреждане със съответните законови и подзаконови актове са игнорирани от предходните инстанции. Налице е позоваване на актове (указания) на МФ, чието съдържание и обхват, е възприето неточно и/или непълно, а други такива изобщо са пренебрегнати.

Този подход на съда не е позволил да се достигне до обективната истина по фактите и правилното приложение на закона.

1. По делото е установено, че с ПМС № 282 от 23.10.2006 г. на МС се одобряват допълнителни бюджетни кредити по централния бюджет (ЦБ) в размер на 17 559 000 лева за предоставяне на целеви трансфер по бюджета на [община] за 2006 г., като средствата се предоставят за финансиране на изрично изброени в постановлението инфраструкторни обекти - чл. 1 от ПМС № 282/2006 г. С оглед на това са се извършили и промени в бюджетните взаимоотношения на [община] и ЦБ - чл. 3 от ПМС № 282/2006. С писмо от № 08-00-3188 от 10.11.2006 г. (л. 24, т. I от досието на досъдебното производство) е посочено, че на основание чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 от ЗУДБ и в изпълнение на ПМС № 282/2006, МФ извършва промяна в размера на бюджетните взаимоотношения на общината с ЦБ за 2006 г., както следва: увеличава бюджетното взаимоотношение с ЦБ за 2006 г. със сумата от 17 559 000 лева в това число, увеличава целевите трансфери (субсидии) за капиталови разходи (§ 31-13) със 17 559 000 лева (виж § 10 от ЗДБ за 2006 г. и Единна бюджетна класификация за 2006 г. ). От писмо на МФ № 11-03-128 от 29.10.2010 г. се установява, че в изпълнение на ПМС № 282/2006 г., на 10.11.2006 г. е заложен лимит по СЕБРА на [община] в размер на 17 559 000 лева, както и че на 16.11.2006 г. МФ е одобрило инициираното от общината платежно нареждане за сумата от 14 129 000 лева.

1. Така очертаните взаимоотношения налагат следните изводи:

Предходните инстанции са се позовали на ДДС (Дирекция държавно съкровище) № 19 от 23.12.2005 г., определящо реда и начина на предоставяне, чрез СЕБРА от 2006 г., на средства от ЦБ за общините. В същото обаче, изрично е посочено, че не обхваща, кодове 444ххх ххх и че предоставянето на субсидии за капиталови разходи на общините се извършва по реда на БДС (Бюджет и държавно съкровище) № 10/15.07.2002 г., а тъкмо то не е взето предвид от предходните инстанции.

В тази връзка съдът не е обсъдил данните, съдържащи се в "бюджетно платежно нареждане" - л. 58, т. I от досието на досъдебното производство, доколкото от тях може да се направи заключение, че става дума за целеви трансфер (субсидии) за капиталови разходи. Със същото бюджетно платежно нареждане е инициирано прехвърлянето на средствата от СЕБРА, като в него е посочен десетразряден код, отговарящ на код за целева субсидия за капиталови разходи - структура 444ххх001-х, както и кода за вида плащане - виж Приложение № 1 към БДС № 10/15.07.2002 г. относно предоставяне на субсидии за общините от ЦБ чрез СЕБРА.

При казаното до тук и при сравнението с чл. 34, ал. 1 от ЗОБ, регламентиращ взаимоотношенията на общинския бюджет с републиканския бюджет, чрез трансфери от централния бюджет, повече от неубедителен е изводът на предходните инстанции, че " е ясна волята на органа на централна власт - гласувал сумата, даваща право на разход (бюджетен кредит)", а не за целеви трансфер (субсидии)".

1. На следващо място, предходните инстанции са приели, че МФ е разрешило прехвърлянето на сумата от 14 129 000 лева по разплащателна сметка на общината и по този начин е разпоредило свободно ползване на средствата - виж мотиви л. 272 от първоинстанционното дело. Този извод е направен с позоваване на т. 25, част VI (съдът неправилно обозначава, като част 4-та) "Ред за преводи по сметка на ЦБ в БНБ при възстановяване на суми" от ДДС № 19/23.12.2005 г.

Съгласно цитираната т. 25 МФ може да определи стойностен праг, до размера на който сумите на конкретния вид изтеглени, но останали неусвоени от общината средства, не подлежат на възстановяване, а остават за ползване по усмотрение на общината.

При вече посоченото, за обхвата на прилагане на ДДС № 19/2005 г., така направения извод е останал без собствена аргументация. Отделно от това и доколкото съдът се е позовавал на указания на МФ, следва да се посочи, че не е съобразил следното: първо, т. 14.2 от БДС № 10/2002 г. - "общината не може да инициира чрез кода целева субсидия за капиталови разходи бюджетно платежно нареждане за захранване на своя банкова сметка"; второ, съотнасянето на същата към т. 16 от БДС № 10/2002 г. - "по изключение МФ може при усвояването на субсидията за капиталови разходи, вместо директно плащане с доставчици, съгласно т. 14.2, сумите да се превеждат по сметка на общината".

Така очертаните правила очевидно имат отношение към одобрението на МФ на бюджетното платежно нареждане - виж, цитираното писмо № 11-03-128 от 29.10.2010 г. на МФ, и именно в този аспект е следвало да се обсъди това одобрение. Тук е мястото да се посочи и разпоредбата чл. 106 от Постановление № 20 на МС за изпълнение на държавния бюджет на Р България за 2007 г., също останала извън полезрението на въззивната инстанция, доколкото в същата се указва разходването на неусвоените средства от допълнително предоставените целеви субсидии за капиталови разходи по бюджетите на общините през 2006 г.

1. С въззивния протест са били поставени множество въпроси, които не са получили отговор, заради това, че въззивният съд, позовавайки се също на т. 25 от ДДС № 19/2005 г., е заключил, че е променен статутът на средствата.

Безспорно вярно е, че предмет на престъплението по чл. 254а от НК са бюджетни средства или средства с целево предназначение, дадени под формата на финансиране (виж, в този смисъл Р № 240 по н. д. № 154/2010 г.), и че ако те, средствата, не са от посочената категория ще е налице обективна несъставомерност. За да се направи такъв извод обаче, е било необходимо пълно изследване на обстоятелствата по делото и вярна интерпретация на нормите, регламентиращи бюджетното законодателство, доколкото именно то е определящо и за състава на чл. 254а от НК - "в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт за прилагането му.. ".

С основание в протеста се поддържа и противоречивост в мотивите на въззивния съдебен акт. Съдът, от една страна, е приел упражнено правомощие от МФ по т. 25 от ДДС № 19/2005 г., и поради това възможност за разпореждане от общината със средствата по усмотрение, но същевременно е обосновавал, че средствата "са изразходвани съобразно целта на отпуснатия бюджетен кредит от МС" - мотиви, л. 24 от въззивното дело.

III. Извън вниманието на предходните инстанции са останали съществени обстоятелства, значими за правилното решаване на делото. Обвинението е повдигнато за продължавано престъпление, извършено в периода от 04.01.2007 г. - 17.09.2007 г. Известна е конструкцията на продължаваното престъпление - всяко от деянията да осъществява поотделно.. състав на едно и също престъпление. Известно е също така и че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 254а от НК се осъществява с визираните форми на разпореждане - разпореждане с предоставени от държавата бюджетни средства или нецелевото разпореждане с такива средства, когато са отпуснати целево, както и че деянието е довършено в момента на извършването на разпоредителния акт със средствата. При приетата особеност по конкретното дело (че средствата са преведени в разплащателната сметка на общината, в която има и други наличности) и с оглед конструкция на обвинителния акт, е било наложително да се изследва кое разпореждане осъществява изпълнителното деяние (я) в рамките на повдигнатото обвинение и накърнява бюджетните (целевите) средства, с оглед установеното по делото разходване на същите, депозитите, съответните наличности за периода и т. н. В тази връзка, заключенията по съдебно - счетоводните експертизи са останали без коментар от съдебните инстанции, а и в самите експертизи трудно може да се открои такова експертно изследване.

Извън обхвата на обсъждането са останали повдигнатите от обвинението нарушения на конкретни норми, както и дали всички те могат да се причислят към "бюджетен закон", доколкото обективна предпоставка за съставомерността на деянието е, че разпореждането трябва да е и извършено в нарушение на бюджетен закон или подзаконов акт за прилагането му.

IV. Всичко казано до тук, налага изводът, че е допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на визираните в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, както и такова по чл. 339, ал. 2 от НПК, което в конкретния случай е свързано и с игнориране на принципа на чл. 14 от НПК, изискващ обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Налице е и вътрешна противоречивост в мотивите на въззивния съд, които не удовлетворяват изискванията на чл. 339, ал. 1 от НПК.

Констатираните нарушения са отстраними чрез провеждане на ново съдебно производство пред втората инстанция, което налага отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от апелативния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази всички факти, установени по делото, и въз основа на тях и при правилна интерпретация на правните норми, да изясни обстоятелствата от кръга на чл. 102 от НПК. Да прецени дали за изясняването на обстоятелствата, значими за правилното решаване делото, е необходимо използването на специални познания от съответната област и назначи експертиза. Едва след това, в рамките на повдигнатото обвинение, да вземе решение за обективната и субективна съставомерност на деянието и неговата обществена опасност, при всички установени обстоятелства.

С оглед на горните съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение