Решение № 11310 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2009 г.

Решение № 11310 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6081/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ИСА - Славчо Нейков", гр. Добрич против решение № 161 от 09.03.2009 г. постановено от Варненски окръжен съд по адм. д. № 1093/06 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт (РА) № 0800113/16.02.06 г. издаден от ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 192/21.04.2006 г. на директор на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. С РА са установени дължими данъчни задължения за ДДС в размер на 12 830 лв. и лихва в размер на 6341,30 лв. за м. 03.02 г.; 571 лв. и лихва в размер 275,55 лв. за м. 04.02 г.; 1315120 лв. и лихва в размер 618,99 лв. за м. 05.2002 г.; 275 лв. и лихва в размер 126,29 лв. за м. 06.02 г.;19 994 лв. и лихва в размер 3716,78 лв. за м. 07.04 г. и 6 782 лв. и лихва в размер 832,44 лв. за м. 01.05 г. С обжалваното съдебно решение, търговецът е осъден и да заплати на ДОУИ-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 1523,58 лв. Обстоятелствената част на касационната жалба сочи, че релевираните касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноски. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ" - Варна не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, по делото не са представени от жалбоподателя доказателства за реалността на извършените доставки по фактурите, издадени от "Синхрон 2000" ЕООД и ЕТ "Милена Насър Еддин", като не отговаряло на истината твърдението на касатора, че данъчните органи не са направили оспорване на реалността на доставките. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав след като прецени като допустимо касационното производство, досежно основателността на жалбата приема следното: С РА, предмет на контрол пред окръжния съд, на жалбоподателя - ЕТ "ИСА - Славчо Нейков" са определени допълнително задължения за ДДС за посочените периоди поради отказ да му бъде признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Синхрон 2000"ЕООД и ЕТ"Милена Насър Еддин". Фактурите са за доставка на "бетон В 20" и "бетон помпа по дни", а някои и за цимент. Правното основание за отказа, посочено в РА и потвърждаващото го решение на директора на ДОУИ - Варна е чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС вр. с чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС по отношение на фактурите от "Синхрон 2000"ЕООД и чл. 64, т. 2 и т. 3 и чл. 65, ал. 4, т. 3 и чл. 6 от ЗДДС по отношение на фактурите от ЕТ "Милена Насър Еддин". И двамата доставчика са преки, и двамата при насрещните проверки не са открити на данъчните им адреси. По отношение на ЕТ"Милена Насър Еддин" е констатирано, че на два пъти през 2005 г. е извършено прехвърляне на предприятието на търговеца, първоначално на ЕТ "Съни - Ел - Александър Николов", а по късно от последния на "Ники" ЕООД. В хода на съдебното обжалване е допусната съдебно- икономическа експертиза, която е представила едно основно и едно допълнително заключение. В основното заключение се констатира осчетоводяване на фактурите при доставчиците и начисляване на ДДС по тях при тях. С допълнителното заключение се правят констатации за наличие на база, материална и персонална обезпеченост за ЕТ "Милена Насър Еддин" за производството на бетона. Окръжният съд е отхвърлил жалбата срещу РА с мотивите, че не е доказана реалността на извършените доставки по фактурите от посочените доставчици. По отношение на "Синхрон-2000" ЕООД съдът е приел, че жалбоподателят не е представил, нито в хода на ревизията, нито в хода на административното и съдебното обжалване доказателства за извършването на доставките, каквито биха били - описи, спецификации, приемо-предавателни протоколи, трудови и граждански договори на наетия персонал, товарителници, пътни листа за превоза на стоката и т. н. По отношение на доставчика - ЕТ "Милена Насър Еддин" съдът е приел, че в хода на съдебното производство са събрани доказателства за кадровата, материална и техническа обезпеченост на доставчика, за производството на бетон. Съдът е счел обаче, че липсват доказателства за това как и за чия сметка е транспортирана стоката, предмет на сделката. Настоящата съдебна инстанция преценява решението ката правилно. Неоснователно е възражението на касатора, че окръжният съд за първи път е обсъждал реалността на сделките по фактурите. Както правилно отбелязва участващият по делото прокурор, този въпрос е стоял и е обсъждан, както в хода на ревизията, така и при административното обжалване на РА. Органите по приходите са приели, че липсват реални доставки по фактурите, наред с невъзможността да се провери начисляването на ДДС по тях в счетоводствата на доставчиците, поради неоткриването на последните на адресите им. При наличие на подобно оспорване в тежест на жалбоподателя е да докаже по несъмнен и категоричен начин, чрез допустими доказателствени средства наличието на реално осъществени сделки по фактурите. Такива доказателства, жалбоподателят не е представил по делото. Въпреки че с обжалваното съдебно решение, съдът е изброил възможни доказателства за това релевантно обстоятелство, такива не се представят и с касационната жалба. С оглед характера на стоката - бетон и цимент, количеството на стоката по фактурите за продажба, а така също и отстоянието на доставчиците от жалбоподателя за доставянето на стоката е било необходимо превозването и което се съпътства и доказва с фактури за превоз, товарителници, пътни листа. Липсата на документи от вида на изброените е достатъчно да се приеме, че не е налице прехвърляне на собствеността върху стоката от доставчика върху получателя и. Бетона е родово определена вещ и по аргумент от чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, прехвърлянето на собствеността върху фактурираното количество става с предаването и. Доказателства за предаването на стоката по процесните фактури по делото липсват. От друга страна в подкрепа на тезата, на жалбоподателя не биха могли да се кредитират доказателствата, представени с жалбата по административен ред. Така например от процесните фактури следва, че "Синхрон 2000"ЕООД през м. 03.02 г. е достави на ревизирания субект над 800 кубика бетон. Ноторно известен факт е, че бетонът е смес, като основните му съставки са цимент и трошен камък или пясък. Жалбоподателят е представил фактури, че доставчикът му "Синхрон 2000"ЕООД е получател по фактури на цимент, трошен камък и пясък, но тези фактури са след периодите на процесните фактури, т. е те не доказват, че "Синхрон- 2000" ЕООД е имал към датите на процесните фактури материална обезпеченост за производството на бетон. От друга страна, жалбоподателят е представил договори за наем, по силата на които "Синхрон 2000"ЕООД е наемател на бетоновози. Тези документи обаче доказват само възникването на облигационна връзка между контрагентите, но не и изпълнението и. По същият начин изглежда ситуацията и относно доставките от ЕТ"Милена Насър- Еддин". От доказателствата по делото се установява, че е възникнала облигационна връзка между този доставчик и "Строителство и благоустройство "ЕООД относно наем на бетонов възел в с. Ботево общ. Долни чифлик. Липсват доказателства обаче, че бетоновия възел е реално експлоатиран от ЕТ"Милена Насър-Еддин" и последният е произвеждал бетон. Въз основа на тези съображения, настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на окръжния съд като обосновано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд