Решение № 8043 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2016 г.

Решение № 8043 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6651/2016 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. Т. от [населено място] срещу Решение № 2695 от 20.04.2016 г. по адм. дело № 8555/2014 г. по описа на Административен съд С. град, ІІІ отделение, 49 състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1400260 от 09.04.2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП С. в частта, в която е потвърден с Решение № 1083 от 17.06.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - [населено място] при ЦУ на НАП.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдът не е обсъдил всички твърдения на касатора, както и не е анализирал детайлно доказателствата, събрани по делото. Посочва, че не са взети предвид определени суми, които следва да му бъдат възстановени, както и че органът по приходите е извършил прихващане на вземания, които не са посочени в чл. 128 от ДОПК и не са еднородни. Иска отмяната на АПВ в съответната част със законните последици. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. А. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

От П. Д. Т. е подадено искане с вх. № 24-03-106/11/06.12.2013 г. по описа на ТД на НАП за възстановяване на незаконно удържана сума за неплатени данъци в размер на 999, 20 лева и 134, 27 лева- платени такси на съдия изпълнител за събиране на недължимите суми и в изпълнение на определение № 2491 от 28.05.2012 г. и определение № 9408 от 28.06.2012 г. на Върховен административен съд, решение № 3739 от 03.06.2012 г. на АССГ и Решение № 15609 от 26.11.2013 г. на Върховен административен съд, решение № 2 от 13.03.2014 г. на директора на ТД на НАП С.

В хода на извършената проверка от приходните органи при ТД на НАП С. е установено, че лицето е подало декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., в които е декларирала доходи от упражняване на свободна професия, посочила е размерът на дължимия данък и е ползвала данъчно облекчение за лица с намалена трудоспособност. При обработка на декларациите е констатирано, че решението на ТЕЛК / приложено към тях/ не е валидно, при което лицето било поканено да отстрани нередовностите в срока по чл. 103 от ДОПК, като е уведомено и за данъка, който дължи в случай, че не го стори. П. Т. оспорила действията на приходните органи, като подала жалба срещу АУЗД от 04.02.2011 г., потвърден с решение на директора на ТД на НАП С. и срещу изпратеното й съобщение по чл. 103 от ДОПК. Тези актове са отменени с влезли в сила решение и определение на АССГ / приложени по делото/. В тази връзка е издадено решение № 2 от 13.03.2014 г. на директора на ТД на НАП С., с което е отменено оспореното писмо /съобщение/ в частта, в която се приема, че П. Т. дължи данък по подадена декларация в размер на 407, 50 лева.

В периода на оспорване на описаните по-горе актове, ЧСИ при събиране на вземания по изпълнително дело № 20118410404547/2011 г. превежда суми по сметката на НАП общо в размер на 999, 20 лева. Съобразно това приходният орган приел, че претендираната сума от П. Т. следва да бъде възстановена.

В хода на проверката е констатирано, че е образувано изпълнително дело № 3787/2013 г., по което лицето има непогасени задължения, представляващи държавни такси и разноски в полза на бюджета на СРС по гр. д. № 20666/2006 г. по описа на СРС, 50 състав в общ размер на 1007, 05 лева и лихва в размер на 333, 39 лева.

С процесния АПВ е извършено прихващане на дължимата по изп. дело № 378782013 г. главница в размер на 1007, 05 лева с недължимо събраната сума и подлежаща на възстановяване в размер на 999, 20 лева. АПВ е потвърден в посочената част с решение № 1083 от 17.06.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" – [населено място]. АПВ е отменен от решаващия орган в частта относно мълчаливия отказ на органа по приходите за начисляване на лихви за недължимо събрани суми и е указано на органа да бъде издаден АПВ в 30-дневен срок от получаване на решението. Установява се, че е издаден АПВ № 1400712 от 27.06.2014 г., с който е прието, че лихви в размер на 216, 80 лева върху сумата от 999, 20 лева следва да се възстановят на П. Т., като е извършено прихващане с дължими суми по изп. дело № 3787/2013 г.

Съдът е приел, че АПВ в оспорената му част е издаден от материалнокомпетентен орган, в рамките на установения срок, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения. За да формира извод за материална законосъобразност на процесния АПВ в съответната му част, първоинстанционният съд е разгледал наличието на материалноправните предпоставки по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, а именно недължимо платени суми за данъци, както и задължение на лицето за други публични задължения, за да бъде извършено прихващане на сумите.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.

1. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. АССГ е разгледал всички възражения на лицето заедно с писмените доказателства по делото и е формирал извода за законосъобразност на АПВ в оспорената му част при правилно установена фактическа обстановка и задълбочен анализ на доказателствата.

1. Касационната инстанция възприема мотивите на решаващия съд, обосноваващи извода за материална законосъобразност на АПВ в съответната му част.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Допустимо е извършването на прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

На първо място, не е спорно, че сумата от 999,20 лева е недължимо платена от П. Т. за данък върху доходите по ЗДДФЛ за данъчен период 2009 г. и същата подлежи на възстановяване.

На второ място, приходният орган е констатирал, че лицето има изискуеми публични задължения, събирани от НАП и законосъобразно с оспорения АПВ е извършено прихващане. Задълженията на П. Т. представляват държавна такса в размер на 947,05 лева и разноски в размер на 60 лева – депозит за вещо лице или общо 1007, 25 лева, за които последната е била осъдена да заплати в полза на бюджета на Софийски районен съд съгласно влязлото в сила на 17.07.2009 г. решение от 19.07.2007 г. по гр. дело № 20666/2006 г. по описа на СРС и издаден изпълнителен лист от 17.01.2011 г.

Обосновано АССГ е приел, че тези вземания са публични държавни и с тях приходният орган може да извърши прихващане съгласно изискването по чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Нормата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК изброява изчерпателно публичните вземания, а съгласно чл. 162, ал. 4 от ДОПК частни са държавните и общинските вземания извън тези по ал. 2. Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ДОПК публични са държавните и общинските вземания: т. 2 за други вноски, установени по основание и размер със закон; т. 3 за държавни и общински такси, установени по основание със закон..

Съгласно чл. 53 от ГПК /отм., действащ към датата на завеждане на делото и приключването му пред СРС/ по водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството. Съгласно чл. 54 от ГПК (отм.); държавна такса се събира в случаите и в размери, определени със Закона за държавните такси и тарифите към него. Съгласно чл. 62 от ГПК (отм.); възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед извършената работа и направените разноски. От друга страна, производството по цитираното дело № 20666/2006 г. по описа на СРС е било по реда на ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ/, който в чл. 10, ал. 2 изрично посочва, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.

Съобразно така цитираните разпоредби, правилно е прието от АССГ, че вземанията по образуваното изп. дело № 3787/2013 г. в размер на 1007,05 лева /държавни такси и разноски по гр. дело № 20666/2006 г. по описа на СРС/ са публични – те са установени по основание със закон, касае се за задължения към съдебната власт и техен титуляр е държавата. Следователно, законосъобразно приходният орган е извършил прихващане между недължимо събраната сума от 999, 20 лева /ДОД/ и задълженията на П. Т. в размер на 1007, 25 лева във връзка с решението по гр. д. № 20666/2006 г. по описа на СРС.

В тази връзка неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че между посочените суми не може да бъде извършено прихващане поради нееднородност на вземанията. Нормата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК предвижда кога може да бъде извършено прихващане и това изискване в процесния случай е спазено.

По отношение на останалите възражения за включване на допълнителни суми, които да подлежат на възстановяване по реда на ДОПК /90 лева разноски по адм. дело № 11161/11 г. по описа на АССГ, 21 състав и 10 лева разноски по адм. дело № 8931/2011 г. по описа на АССГ, 6 състав/, следва да се посочи, че органът по приходите е обвързан от пределите на искането на П. Т. за възстановяване с вх. № 24-03-106 от 06.12.2013 г. / на л. 23 и л. 24 от делото/ по описа на ТД на НАП С. и произнасянето му с процесния АПВ е само относно заявените от лицето суми за възстановяване/прихващане. Относно сумата от 134, 27 лева, включена в искането, обосновано решаващият орган посочва, че тя представлява такси и разноски за частен съдебен изпълнител, поради което не попада в кръга на вземанията, подлежащи на прихващане или възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК.

Въз основа на гореизложеното, настоящата касационна инстанция споделя извода на АССГ за законосъобразност на АПВ в съответната му част, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

В полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, тъй като искане за присъждането им не е направено до приключване на устните състезания пред касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение