Решение № 5902 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 761/2011 г.

Решение № 5902 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 761/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Кърджали, против решение № 136 от 10.12.2010 г., постановено по административно дело № 142 от 2010 г. на Административния съд - Кърджали, с което е отменено негово решение № ПОВН-65 от 16.07.2010 г. С атакуваното административно решение е отхвърлена жалбата на Милена Димитрова Попова срещу разпореждане № О-08-081-02-00013906 от 31.05.2010 г.; разпореждане № О-08-081-02-00013907 от 31.05.2010 г.; разпореждане № О-08-081-02-00013908 от 31.05.2010 г.; разпореждане № О-08-081-02-00013909 от 31.05.2010 г.; разпореждане № О-08-081-02-00013910 от 31.05.2010 г.; разпореждане № О-08-081-02-00013911 от 31.05.2010 г. и разпореждане № О-08-081-02-00013912 от 31.05.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - град Кърджали, и преписката е изпратена на административния орган за решаване на въпроса по същество, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Милена Димитрова Попова от с. Горно Кирково, община Кирково, чрез процесуалния си представител адвокат Теодора Георгиева Белева от АК - Кърджали, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Кърджали, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО, е оспореното от Милена Димитрова Попова решение № ПОВН-65 от 16.07.2010 г. на директора на РУСО - град Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № О-08-081-02-00013906 от 31.05.2010 г., с което е отказано изплащане на парично обезщетение за бременност по болничен лист № 3382144 от 8.04.2008 г. за времето от 6.04. до 21.05.2008 г., поради това, че лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство; разпореждане № О-08-081-02-00013907 от 31.05.2010 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за бременност по болничен лист № 1673701 от 11.06.2008 г. за времето от 21.05. до 24.05.2008 г., тъй като лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство; разпореждане № О-08-081-02-00013908 от 31.05.2010 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 3377906 от 2.06.2008 г. за времето от 24.05. до 5.07.2008 г., тъй като лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство; разпореждане № О-08-081-02-00013909 от 31.05.2010 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист за майчинство № 3369506 от 28.07.2008 г. за времето от 5.07. до 19.08.2008 г. поради това, че лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство; разпореждане № О-08-081-02-00013910 от 31.05.2010 г., с което е отказано изплащане на парично обезщетение по заявление-декларация при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО с вх. № 08-083-01-00000683 от 05.11.2008 г., подадена в ТП на НОИ, тъй като лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство съгласно чл. 48а от КСО и нямало право на парично обезщетение за сроковете по чл. 50 от КСО; разпореждане № О-08-081-02-00013911 от 31.05.2010 г., с което е отказано изплащане на парично обезщетение по заявление-декларация при бременност и раждане на основание чл. 50 и 51 от КСО с вх. № 08-081-05-00000318 от 8.04.2009 г., подадено в ТП на НОИ, поради това, че лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство съгласно чл. 48а от КСО и нямало право на парично обезщетение за сроковете по чл. 50 от КСО; разпореждане № О-08-081-02-00013912 от 31.05.2010 г., с което е отказано отпускане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО по заявление-декларация с вх. № 08-083-01-00001031 от 19.06.2009 г., подадено в ТП на НОИ, поради това, че лицето не било осигурено за рисковете общо заболяване и майчинство съгласно чл. 52а от КСО и нямало право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2 годишна възраст, издадени от ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при РУСО - град Кърджали. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № ПОВН-65 от 16.07.2010 г. на касационния жалбоподател и потвърдените с него разпореждания, посочени по-горе, обективиращи откази за изплащане на парично обезщетение по описаните болнични листове за временна неработоспособност поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете. За да постанови този резултат, съдът е приел, че Милена Димитрова Попова е имала качеството на осигурено лице за общо заболяване към момента на настъпването на осигурителния риск, тъй като е спазила както предвидения ред, така и сроковете за регистрация и е внесла дължимите осигурителни вноски за целия период, в т.ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Решението на Административния съд - гр. Кърджали, е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Безспорно е, че на 10.03.2005 г. Милена Попова се е регистрирала като самоосигуряващо се лице - тютюнопроизводител, и е определила вида на осигуряването - за всички осигурителни рискове без трудова злополука и професионална болест. Съдът е установил, видно и от справка за история на осигуряването, издадена от ТД на НАП - Пловдив, че от м. март 2005 г. Милена Попова е започнала да внася дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗОВ, вкл. до юли 2010 г., когато е прекъснала дейността си. От представените по делото писма, изх. № К-12370 от 26.05.2010 г. от началник-сектор при фонд "Тютюн", гр. Кърджали е видно, че същата няма регистрация като тютюнопроизводител за реколти 2007, 2008, 2009 и 2010 г. и от писмо, изх. № 3378 от 27.05.2010 г. на директора на ОД "Земеделие", гр. Кърджали - че на 28.02.2007 г. е регистрирана като земеделски производител и има пререгистрация за 2008, 2009 и 2010 г. В подкрепа на изложеното е и представената регистрационна карта на земеделски производител със заверка от 28.02.2007 г. Първоинстанционният съд правилно е определил приложимите за случая материалноправни разпоредби на чл. 48а от КСО, чл. 50 и чл. 51 от КСО, както и на чл. 53 от КСО. Съгласно чл. 48а от КСО /редакция ДВ, бр. 69/2004 г./ осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност, бременност и раждане, ако имат 6 месеца осигурителен стаж /с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г. е предвиден 12 месеца осигурителен стаж/ като осигурени за този риск. Следващите цитирани разпоредби изискват да са налице цитираните по-горе две кумулативно дадени предпоставки: 1/ лицето да е осигурено и 2/да има най-малко 6 месеца /респ. 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. В разглеждания случай касаторът не оспорва, че ответницата по касация Милена Попова е придобила осигурителен стаж с продължителност повече от 6 месеца /впоследствие предвидения 12 месеца/ осигурителен стаж като осигурена за рисковете общо заболяване и майчинство и от 2005 г. до настъпването на осигурителното събитие бременност и раждане - 2008 г. е внасяла осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове. Не се оспорва и обстоятелството, че от 10.03.2005 г. лицето е регистриран земеделски производител, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Спорът е относно качеството на Попова на "осигурено лице" за общо заболяване и майчинство по смисъла на § 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО, дали лицето е било осигурено като регистриран земеделски производител или регистриран тютюнопроизводител в периода от 20.02.2007 г. и налице ли е за жалбоподателката прекъсване на осигуряването след този период предвид факта, че не е заявила прекратяване на дейността като тютюнопроизводител и начало на дейност като земеделски производител с посочен вид на осигуряването по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Според чл. 1, ал. 1 от наредбата задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В ал. 2 от същата норма се пояснява, че задължението за осигуряване на упоменатите лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, което се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на КСО, съдържащ легално определение за "регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители", това са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. В касационната жалба са развити доводи, че Милена Попова е имала статут на регистриран тютюнопроизводител до 20.02.2007 г., а от 28.02.2007 г. е придобила статут на регистриран земеделски производител, без да е подала декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице в ТД на НАП - Кърджали, през 2007 г. Така наведените оплаквания са неоснователни. Безспорно е, че Милена Попова е регистриран тютюнопроизводител от 10.03.2005 г., а от 28.02.2007 г. - земеделски производител. Качеството "регистрирани тютюнопроизводители" по смисъла на КСО лицата притежават в периода от издаването на удостоверение за вписването им в регистъра на фонд "Тютюн" до 1 март на следващата календарна година (по арг. чл. 11 от Закона за тютюна и тютюневите изделия). В случая няма спор относно обстоятелството, че за 2006 г. Попова е включена в регистъра на тютюнопроизводителите, поради което същата е имала качеството регистриран тютюнопроизводител до 1.03.2007 г., а не до 20.02.2007 г., както се твърди в касационната жалба. Преди да е загубило качеството си на регистриран тютюнопроизводител, лицето е направило регистрация като земеделски производител и фактически то няма прекъсване на дейност като самоосигуряващо се лице. В този смисъл са неоснователни наведените оплаквания за липсата на подадена декларация, с която следвало Попова да установи прекратяване на едната и започване на другата дейност. Щом като за периода преди 28.02.2007 г. лицето е било осигурено за общо заболяване и майчинство, то продължава да е осигурено за този риск и от тази дата занапред, без да е необходимо да подава нова декларация за дейността, която упражнява като самоосигуряващо се лице, и за вида на осигуряването си. Както обосновано е приел административният съд, в случая не е налице промяна нито на характера, нито на вида на заявеното осигуряване, която промяна да подлежи на деклариране по реда на наредбата, защото по своя характер тютюнопроизводителите са земеделски производители, като и едните, и другите са самоосигуряващи се лица с еднакъв минимален размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, а различията са свързани само с реда и сроковете за регистрацията им. В настоящата хипотеза самоосигуряващото се лице е спазило както предвидения ред, така и сроковете за регистрация, и е внесло дължимите осигурителни вноски за целия период, в т.ч. и тези за рисковете общо заболяване и майчинство. Оттук съдът е извел обоснования извод, обратно на приетото от административния орган, че Милена Попова е регистрирано по съответния ред лице по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на КСО и внесените осигурителни вноски са били дължими, поради което е налице и втората предпоставка на цитираните по-горе разпоредби от КСО, тъй като лицето е било осигурено към момента на настъпване на риска - предвид разпоредбата на § 1, т. 3, изр. 2-ро от ДР на КСО. Следователно към момента на настъпване на временната неработоспособност лицето е било задължително осигурено за този социален риск, което условие е изпълнено с декларирането на упражняване на дейността и съответно осигуряването. Като е извел този извод, съдът е приложил правилно материалния закон. Този извод съответства на доказателствата, установяващи релевантния факт на регистрацията. Неоснователен е и доводът на касатора за преклузивния 7-дневен срок, в който е следвало да заяви новата дейност на самоосигуряващо се лице. По свой избор Попова е избрала да се осигурява за общо заболяване и майчинство с подадената при започване на трудовата дейност декларация по чл. 1, ал. 3 на НООСЛБГРЧМЛ (редакция до 1.01.2010 г., действала преди допълнението й с изр. трето - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) до ТД на НАП - Кърджали, като е внесла дължимите осигурителни вноски. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че в случая не намира приложение визираната разпоредба. Въз основа на въведеното допълнение на наредбата, текстът на което гласи: "При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт", може да се направи извод, че с изтичането на 7-дневния срок от започването (възобновяването) на трудовата дейност се преклудира правото на самоосигуряващото се лице първоначално да избира вида на осигуряването, което може да се променя еднократно до края на януари на съответната календарна година. В тази редакция обаче нормата на чл. 1, ал. 3 от наредбата не е действала по време на подаване на декларацията, с която Милена Попова е избрала да се осигурява за риска общо заболяване и майчинство, поради което правилно съставът на Административния съд - Кърджали, е отменил оспорените административни актове, основани на нея. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно и обосновано, постановено в съответствие с релевантните материалноправни норми, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение