Решение № 16337 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13/2019 г.

Решение № 16337 от 2.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Колева, срещу решение № 450/12.11.2018 г. по адм. дело № 248 по описа за 2018 г. по описа на Административен съд – Смолян. Релевирани са възражения за неправилност на съдебният акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната на атакуваното решение и постановяване на ново такова, с което да се отхвърли жалбата на Сдружение "МИГ Преспа общини Баните, Лъки, Чепеларе" срещу решение № 21/19/4/0.0.0015/3/02/03/01 на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, в частта на отказаните за финансиране разходи по заявка за плащане № 21/19/4/0.0.0015/3/3/02 по договор №РД 50-144 от 21.10.2016 година. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът по касация - Сдружение "МИГ Преспа – Общини Баните, Лъки и Чепеларе" с управителя В. Коцева чрез адв. Т. Динчева, със седалище гр. Чепеларе, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. При подробно изложени съображения прави искане обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски по делото. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата, но по различни от изложените в нея съображения. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 450 от 12.11.2018 г. по адм. д. № 248/2018 г. на Административен съд - Смолян, е отменено решение № 21/19/4/0.0.0015/3/02/03/01, изх. № 01-6300/307 от 07.08.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – гр. София, в частта, с която е отказано частично изплащане на финансова помощ представляваща плащане от 3 613. 80 лева и 916. 44 лева и наложена санкция в размер на 4 575. 87 лева и е осъден Държавен фонд "Земеделие" – гр. София да заплати на "МИГ Преспа общини Баните, Лъки, Чепеларе" представлявано от управителя сумата от 961. 50 лева, представляващи разноски в производството. За да постанови това решение, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, както и в предвидената от закона писмена форма. На следващо място съдът, е констатирал, че административния орган е посочил като правно основание за налагане на финансовата корекция чл. 70, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУСЕСИФ, като според същите финансовата корекция подкрепена със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично, чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на мерки за информация и комуникация, задължителни за бенефициентите, или за неизпълнение на одобрени индикатори. Административния съд в решението си е направил пояснение кои са мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициента, както и какво следва да се разбира по отношение на одобрените индикатори. Съдът е приел за неоснователни доводите за нищожност на административния акт, както и че не споделя тезата на жалбоподателя, че не е следвало да се открива производство по чл. 69 от ЗУСЕСИФ, тъй като не е налице нередност, а нередовност на документите. За неоснователно е прието и възражение за допуснати съществени нарушения в процедурата по налагане на финансова корекция, тъй като в съответствие с изискванията на чл. 31 от Наредба № 1 от 22.01.2016 г. са извършени административни проверки и на бенефициента е дадена възможността да се запознае с направените констатации и да даде писмено възражение, както и да представи допълнителни доказателства за оборване на установеното от проверяващите органи. Административния съд е приел за неоснователен довода по отношение на сроковете за произнасяне по Наредба № 1 от 22.06.2016 г., тъй като счита същите за инструктивни. На следващо място съдът е установил, че в оспорената част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения. Приел е, че не са уточнени всички факти от значение за основателността на направеното възражение, като административния орган не е взел отношение по предоставените от оспорващия доказателства за принудително събиране на сумата, дължими за социални и здравни осигуровки. Установено е, че са били изложени общи пояснения относно дължимите суми заявени за плащане във връзка със застраховане на дълготрайни материални активи, като в случая с оглед изразената неяснота е конкретизирал единствено заплатена сума за автокаско на автомобила, но предвид тази констатация не е изложил данни относно годината на придобиване с оглед извода за недължима задължителна застраховка. Също така е прието, за неизяснено за кои други активи по застраховане не е следвало да се заявяват разходи, като се има предвид че е приложен опис на застрахованото имущество машини и оборудване, поради което е прието и че не е случайно е направено запитване във възражението отправено до административния орган. Въз основа на което съдът е приел, че при неизлагане на мотиви относно обстоятелствата, че към възражението са приложени доказателства за принудително изпълнение върху вземането на сдружението до размер на дължимите осигурителни вноски, както и такива, свързани с определяне на активите, за които не се дължат вноски суми по задължително застраховане, не е изпълнено задължението на органа по смисъла на чл. 35 и чл. 59 от АПК. Както и че е приел за неизяснено в случай събрани принудително сумите за здравно и социално осигуряване следва ли да се заявяват разходи за това, както и за кои активи и защо се приема, че срокът за задължително застраховане е изтекъл. Прието е за неизяснено в оспорвания административен акт по какъв начин е констатирано нарушението по чл. 32 от Наредба № 1 във вр. с Наредба № 23 от 2009 г. вкл. на чл. 70, ал. 1, т. 7 и т. 6 от ЗУСЕСИФ, като на първо място не се цитира договора, съответно условието, в което са заложени съответните индикатори. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт в оспорената част е издаден при съществени процесуални нарушения. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че решение за изплащане на финансова помощ и налагане на финансова корекция, е издаден в нарушение на изискванията на чл. 59 от АПК. При всички случаи административният акт следва да съдържа мотиви – правни и фактически основания към момента на издаването му. В настоящия случай обжалваният индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта, както и да е спазена разпоредбата на чл. 35 от АПК. Съдът е установил липсата на мотиви относно обстоятелствата, че към възражението са приложени доказателства за принудително изпълнение върху вземането на оспорващия до размера на дължимите осигурителни вноски, както и такива, свързани с определяне на активите, за които не се дължат вноски суми по задължително застраховане, а и видно от административния акт не е посочен въпросният срок съпоставяйки ги с нормативната уредба. Съгласно чл. 35 АПК органът издава индивидуален административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на страните. Обсъждането на обясненията и възраженията на страните в административното производство е гаранция за постановяване на акт при изяснени релевантните факти и обстоятелства. В настоящия случай изложените от административния орган мотиви по направеното възражение са лишени от конкретика, предвид което правилен и обоснован е извода на административния съд, че административния орган не е изпълнил задължението си по смисъла на чл. 35 от АПК. С оглед на това неспазването на това законова изискване следва да се приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като би могло да повлияе върху съдържанието на акта. На следващо място по твърдението направено от касатора, че дори и да се приеме, че административния орган не е изложил мотиви за недопустимост на разходите, то причината е била изяснена в хода на производството следва да се приеме за неоснователно, тъй като мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, както и тепърва в съдебно производство, следователно изискването за мотивиране на акта е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на поискано доказателствено средство. По искането за назначаване на съдебна експертиза съдът с протоколно определение мотивирано е отказал назначаване на исканата експертиза. Съгласно приложимите процесуални правила по искане на страна се назначава вещо лице, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални знания. За изясняване на случая не се изискват събиране на соченото доказателствено средство. Предвид, което административния съд правилно е оставил без уважение искането за назначаване на съдебно – икономическа експертиза, мотивирайки се с това, че поставените въпроси от № 1 до № 3 са неоснователни, тъй като данните за това кога са придобити активите и какъв е срока за задължително застраховане, както и кога изтича амортизационния период за активите, включително кои са активите, за които е следвало да се съдържат в преписката на административния орган, вкл. в решението предмет на съдебен контрол или придружаващи преписката документи е недопустимо да се допълват липсващи в преписката или решението или документите съдържащи се в преписката, послужили като основание за издаване обстоятелствата обосноваващи изводите на административния орган. А по отношение на въпроса № 5 е прието, че същия не е бил спорен въпроса относно размера на санкцията, а по–скоро че не е следвало същата да бъде наложена. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт в процесната част, поради което съдът правилно го е отменил. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК. Същото е своевременно претендирано и доказано, предвид данните в представените на л. 17 от делото - договор за правна защита и съдействие, от което е видно, че договорената сума е в размер на 300 лева и е платена по банков път, също така е представен списък на разноските л. 16 от делото. От страна на касационния жалбоподател не е направено възражение чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение