Решение № 7873 от 14.7.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН) срещу Решение 342 от 20.01.2023 г. на Административен съд София - град по адм. дело 3211/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дирекцията срещу т. 1, 4 и 7 от отказ рег. 02.50-6 от 18.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. за верификация по искане за окончателно плащане 2 от 30.11.2021 г. на ГДИН.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на делото по същество, като касационната инстанция отмени административния акт.

Ответникът ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е отказ рег. 02.50-6 от 18.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. за верификация на разходи в частта му на т. 1, 4 и 7. По т. и 4 отказът е за сумата от 46 232,42 лв. преки разходи, а по т. 7 за сумата от 3 878,44 лв. непреки разходи. Отказът е постановен по искане за окончателно плащане 2 от 30.11.2021 г. на ГДИН по проект Повишаване на професионалните компетентности на надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода, финансиран по Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. по процедура BG05SFOP001-2.019 Специализирани обучения за териториалната администрация.

Отказът е за три групи разходи:

1. Първата група са преки разходи за настаняване и изхранване в размер на 23 116,21 лв. по фактура 0000000822 от 12.11.2021 г., издадена от Еврика 3М ЕООД, за проведено Специализирано обучение за служители от надзорно-охранителния състав за усъвършенстване на действия при кризисни ситуации.

В обучението са взели участие 225 броя обучаеми лица. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм., ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) във връзка с чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ). Отказът е мотивиран, че процесните разходи за настаняване и изхранване са предоставени от лице, което не разполага с необходимата годност за упражняване на професионална дейност, регламентирана в чл. 61, ал. 2 от Закона за туризма.

1. Втората група са преки разходи за настаняване и изхранване в размер на 23 116,21 лв. по фактура 0000000822 от 12.11.2021 г., издадена от Еврика 3М ЕООД, за проведено Специализирано обучение за служители от надзорно-охранителния състав по прилагане на международните правни стандарти при третирането на лишените от свобода. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка чл. 61, ал. 2 от ЗТ.

1. Третата група са непреки разходи в размер на 3 878,44 лв. по РОД Друг неприложимо от 30.11.2021 г.. В тази част отказът е издаден на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ. Мотивиран е, че разходите не попадат във включени в документите по чл. 26, ал.1 и в одобрения проект категории разходи. Във връзка с констатираните недопустими разходи в т. 1-6 от отказа органът е мотивирал извод, че посочената сума непреки разходи не могат да бъдат верифицирани, тъй като с тази сума се превишава допустимият размер на непреките разходи, определен в т. 14.1 от Насоките за кандидатстване 8 % от допустимите преки разходи по проекта.

Съдът е отхвърлил жалбата с мотиви, че изводът на административният орган за недопустимост на разходите съответства на събраните по делото доказателства и е обоснован при правилно приложение на материалния закон.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

По делото не се спори, че преките разходи в размер на 46 232,42 лв. са извършени за заплащане на възнаграждение на Еврика 3М ЕООД за настаняване и изхранване на участниците в проведено специализирано обучение на тема Специализирано обучение за служители от надзорно-охранителния състав за усъвършенстване на действия при кризисни ситуации и Специализирано обучение за служители от надзорно-охранителния състав по прилагане на международните правни стандарти при третирането на лишените от свобода. Доставчикът на посочените услуги е определен за изпълнител въз основа на проведена обществена поръчка с предмет Логистично обезпечаване на дейности по проекти за нуждите на ГДИН по Оперативна програма Добро управление 2014-2020 г. по обособени позиции, за обособена позиция 2: Организиране и провеждане на специализирани обучения по Проект Повишаване на професионалните компетентности на надзорно-охранителния състав в местата за лишаване от свобода, обучения във връзка с изпълнението на Административен договор BG05SFOP001-2.019-0054-С01.

При възлагане на обществената поръчка бенефициерът не е предвидил като критерий за подбор наличието на регистрация по чл. 61, ал. 2 ЗТ. Предвид предмета на поръчката ръководителят на УО приема, че изпълнението на поръчката от лице без такава регистрация е основание за отказ за верификация на разходите за настаняване и изхранване по чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ, т.е. административният орган мотивира извода си за недопустимост на разходите с констатация за нарушение на правилата за избор на изпълнител на обществената поръчка. Дали при изготвянето на документацията и избора на изпълнител възложителят е бил длъжен да съобрази императивното изискване за годност (правоспособност) за упражняване на професионална дейност по чл. 61, ал. 2 ЗТ е въпрос, който е относим при проверката на процедурата по възлагане на поръчката, а не при проверката на документирането и отчитането на разходите във връзка с изпълнението на вече възложената поръчка. Следователно соченото от административния орган фактическо основание е относимо към етапа на провеждане на процедурата за възлагане на поръчката, а не към етапа на изпълнението на договора, с който поръчката е възложена. По горните съображения изводът на административния орган и съда за недопустимост на разходите на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 61, ал. 2 ЗТ е в противоречие с материалния закон.

Административният акт е незаконосъобразен и в частта на отказа за сумата от 3 878,44 лв. непреки разходи, тъй като размерът на допустимите непреки разходи се изчислява като пропорционална част от допустимите преки разходи. От незаконосъобразността на отказа за верификация на част от преките разходи следва извод за незаконосъобразност и на отказа за верификация на съответстващата им част непреки разходи.

В заключение касационната инстанция приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на отказа и изпращане на преписката на органа за ново произнасяне по процесните разходи в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 АПК съдът определя на органа двумесечен срок за произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение