Решение № 15091 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12370/2016 г.

Решение № 15091 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12370/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма] гр. [населено място] срещу Решение № 5891 от 15.09.2016 година по адм. дело № 6678 по описа за 2015 година на Административен съд - С. град /АССГ/. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване № П-22221015013236-004-01/28.01.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден с Решение № 858/10.06.2015 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- гр. С. при ЦУ на НАП. Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на АССГ и да се постанови решение, с което обжалвания АПВ да се отмени изцяло. Претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е проследил подробно издадените на касатора актове за прихващане и възстановяване и резултатите от тяхното оспорване. Въз основа на това е формирал обосновани и верни фактически и правни изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. АССГ е счел, че обжалваният пред него АПВ е издаден при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Претендираната за възстановяване сума от 18 954, 18 лв. произтича от надвнесен корпоративен данък и се отнася за отчетни периоди 2004 г. и 2005 г. В проведено производство по прихващане, приключило с Акт за прихващане или възстановяване № 1345047 от 21.08.2013 г., потвърден с Решение № 2103 от 05.12.2013 г. на Директора на дирекция "ОДОП" – С. е било прието, че вземането е погасено по давност, поради което е било отказано възстановяването на надвнесения корпоративен данък. Този акт за прихващане или възстановяване е бил потвърден със съдебно решение на Административен съд С.-град по адм. дело № 420/2014 г., което не е оспорено и е влязло в сила. Влезлият в законна сила АПВ е окончателен, ползва се с формална правна сила и представлява стабилен административен акт. Стабилитетът на влезлия в сила АПВ, който е влязъл в сила след 19.12.2007 г., е преодолим при наличието на предпоставките по чл. 129, ал. 3 от ДОПК /в сила от 19.12.2007 г./ - при иницииране и извършване на ревизия по общия ред относно установените с АПВ задължения за данъци или ЗОВ. В случая законосъобразно приходните органи са отказали възстановяване на претендирата сума с мотив, че предходният АПВ е влязъл в сила. Поради наличието на административен акт, ползващ се със стабилитет, относно въпроса за дължимост на същото публично задължение, законосъобразно приходният орган в производството по реда на чл. 129 ДОПК, е отказал да възстанови внесената в изпълнение на това задължение сума. В случая действително не става дума за идентичен предмет на споровете по двете дела, каквото е оплакването в касационната жалба, а за едни и същи претенции за възстановяване на една сума. Претенцията за прихващане или възстановяване касае сума, за която с вече влязъл в сила стабилен акт за прихващане или възстановяване, поради което правилно е прието, че не следва да се възстановява поради погасяването й по давност, като отказът на органите по приходите за прихващането или възстановяването на сумата обективиран в издадения административен акт от 28.01.2015 г. е законосъобразен. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. за настоящата инстанция, което следва да му бъде присъдено, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,