Решение № 2891 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2015 г.

Решение № 2891 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1990/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова чл. 160, ал. 6 ДОПК Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП гр. София при Централното управление на НАП против Решение № 7423/03.12.2014 г., постановено по административно дело № 872/2014 г. по описа на Административен съд - София град, в частта с която е изменен Ревизионен акт № 2101208549/06.08.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 101/16.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", в частта за определените задължения за 2008 г., като същите са определени в размер на 14 229,43 лева и съответните лихви за забава. В касационната жалба на приходната администрация се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Оспорва се правният извод на съда относно сумата в размер на 1 397 813,22 лева, която е изключена като разход от паричния поток на лицето за 2008 г., като се твърди, че съдът неправилно е приел, че данъчнозадълженото лице не е извършило тези разходи за строеж на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. "Камелия" № 3. За Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София се явява юрисконсулт Иванов, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Подадена е касационна жалба и от Митко Дамянов Дамянов от гр. София, чрез пълномощник - адвокат Жеков против съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2101208549/06.08.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП гр. София, изменен и потвърден с Решение № 101/16.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", в частта за определените данъчни задължения за 2005 г., 2006 г. и 2009 г. и съответните лихви за забава. Изложени са доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно не е изключил от паричния поток за 2006 г. и 2007 г. съответните суми, които ревизиращият орган е определил като разходи за изграждане на жилищната сграда в гр. София, ул. "Камелия" № 3, а е сторил това само по отношение на потока за 2008 г. По изложените съображения се иска отмяна на решение в оспорената му част, след което да се отмени ревизионния акт. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалба, като предлага съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата на Митко Дамянов Дамянов е неоснователна, а жалбата на приходната администрация е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който са определени допълнителни данъчни задължения за физическото лице Митко Дамянов Дамянов, както следва: за 2005 г. - 378,18 лева; за 2006 г. - 296,81 лева; за 2008 г. - 97 449,78 лева и за 2009 г. - 3 552,48 лева и съответните лихви за забава. За периода 2007 г., ревизионният акт е отменен от решаващия орган, поради което жалбата в тази част е оставена без разглеждане от съда, в която част съдебното решение не се оспорва. Съдът е отхвърли жалбата против ревизионния акт за периодите 2005 г., 2006 г. и 2009 г., след като е приел, че в тази част фактите, възприети от ревизиращия орган са установени със съответните доказателства и не са оборени от ревизираното лице. За 2005 г. е установено, че лицето е декларирало нулево салдо в началото на периода, не е реализирало доходи от трудови правоотношения или други доходи. През тази година разходите на лицето за издръжка са пресметнати съгласно данните на НСИ, въз основа на което е установен недостиг на парични средства в размер на 3 519 лева, която сума е определена за данъчна основа и е изчислен дължимия данък съгласно чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 378,18 лева. От страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство не са представени никакви доказателства за това, че в този период е разполагал с други доходи, поради което законосъобразно съдът е отхвърлил жалбата в тази й част. За 2006 г., съдът е възприел изводите на приходната администрация относно наличие на доход, подлежащ на облагане на основание чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Установено е, че през тази година лицето е реализирало сделка за продажба правото на строеж в жилищна сграда, като цената на придобиване на правото на строеж е 6 954 лева, а продажната цена е в размер на 10 937,88 лева. При тези безспорно установени факти, правилно административният орган и съдът са приели, че разликата между двете суми, представлява доход, който подлежи на облагане съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като данъчната основа при продажба на недвижимо имущество е разликата между продажната и по-високата от фактическата и актуализираната цена на придобиване на това имущество. За 2009 г., в хода на ревизията в паричния поток са включени разходи за издръжка, разходи за пътуване в чужбина и приходи от продажба на три броя недвижими имоти. Решаващият орган е изменил ревизионния акт в тази част, след преценка, че приходите са съпружеска имуществена общност, като е намалил размера на данъка. За този период, ревизираното лице не сочи възражения и доказателства, оборващи изводите на приходната администрация. В хода на съдебното производство са установени релевантните факти, относими за определяне на приходите и разходите на Митко Дамянов Дамянов за периодите 2005 г., 2006 г. и 2009 г., същите не са опровергани от негова страна, поради което решението в частта, с която е отхвърлен ревизионния акт, установяващ данъчните задължения за тези периоди като правилно и законосъобразност, следва да бъде оставено в сила. Основният спор по делото касае въпроса как следва да бъдат анализирани обстоятелствата, свързани с построяване на жилищна сграда в гр. София, ул. "Камелия" № 3. Въз основа на договора за строителство от 08.07.2006 г., както и нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти от 23.07.2008 г., съдът е достигнал до извода, че строежът на сградата в гр. София, ул. "Камелия" № 3, е извършен със средства на "Ю Ем Би Груп" АД, а не със средства на ревизираното лице. Въз основа на този извод е изключил от потока на разходите за 2008 г. сумата в размер на 1 397 813,22 лева, която съгласно приходната администрация е стойността на извършените СМР за построяване на сградата през 2008 г. От своя страна приходната администрация твърди, че след построяване на тази сграда се е увеличило имущественото му състояние, тъй като новопостроените обекти са били негова собственост. Действително, съгласно клаузите, съдържащи се в договора за строителство на сградата изпълнителят - "Ю Ем Би Груп" АД е този, който се е задължил да извърши строителството изцяло с негови труд, материали, организация и всичко каквото е необходимо, като възложителят Митко Дамянов Дамянов не е имал каквито и да било задължения, свързани с построяване на сградата. За това свидетелства и учредената договорна ипотека по договор, сключен между "Стопанска и инвестиционна банка" АД и "Ю Ем Би Груп" АД, съгласно който в полза на дружеството е отпуснат кредит в размер на 1 319 050 лева, част от които се отпускат за финансиране на строително-монтажни работи за извършване на строежа на жилищна сграда в гр. София, ул. "Камелия" № 3. Въз основа на тези факти, правилно съдът е изключил от разходите за 2008 г. сумата от 1 397 813,22 лева, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява тази сума да е изразходвана от ревизираното лице. Същевременно обаче, съдът не е отчел обстоятелството, че имущественото състояние на лицето безспорно се е увеличило след построяване на обектите в сградата, които са негова собственост в качеството му на носител на правото строеж на същата. На практика, след построяване на жилищната сграда Дамянов е реализирал непарични доходи, които е следвало да бъдат отчетени като такива от данъчната администрация и от съда. Стойността на новопостроената сграда е следвало да се отрази като непаричен доход, от който да се извадят сумите, които лицето е получило от реализирани продажби на обекти в сградата, след което да се преизчисли баланса на лицето за 2008 г. и се обложи със съответния данък. По изложените съображения, решението на съда, с което е изменен ревизионния акт, в частта му за определените задължения за 2008 г. се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав за установяване на релевантното за спора обстоятелство, а именно каква е стойността на непаричния доход, който е придобило лицето със завършване на жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул. "Камелия" № 3. За целта, при новото разглеждане на делото съдът следва да допусне съответната експертиза, която да отговори на този въпрос, като от стойността на непаричния доход се изключат сумите, получени от продажба на обекти в сградата. Заключението, изготвено през м. юли 2013 г. и съдържащо се в ревизионната преписка е възложено след срок на ревизията и не следва да се цени от съда. При този изход на спора, основателна е претенцията на Директора на Дирекция "ОДОП гр. София при Централното управление на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата, което изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 453,50 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение, ОТМЕНЯ Решение № 7423/03.12.2014 г., постановено по административно дело № 872/2014 г. по описа на Административен съд - София град, в частта с която е изменен Ревизионен акт № 2101208549/06.08.2013 г. на орган на приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 101/16.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП", в частта за определените задължения за 2008 г. и ВРЪЩА делото в тази част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София град. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7423/03.12.2014 г., постановено по административно дело № 872/2014 г. по описа на Административен съд - София град, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Митко Дамянов Дамянов от гр. София, ул. "Йордан Стубел" № 11А, ет. 5, ап. 8 да заплати на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. София при Централното управление на Националната агенция по приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 453,50 лева. Решението е окончателно.