Решение № 12810 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2012 г.

Решение № 12810 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7848/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Събка Кирилова Рашкова, чрез проц. си представител адв. Кавръков против Решение № 766/03.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3440/2011 г., на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДК-02-ЮЦР-605/07.11.2011 г., на Началника на РДНСК Южен централен район. Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като се иска отмяната му. Ответната страна по касационната жалба - Началникът на РДНСК Южен централен район, намира обжалваното с касационната жалба решение за правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт е процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: За да постанови горепосочения правен резултат и обоснове законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е обсъдил направените в хода на процеса възражения, осъществил е пълен и точен анализ на приобщените по делото доказателства и в съответствие с относимите по спора правни норми, е извел подробни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен съд - Пловдив е приел, че Заповед № ДК-02-ЮЦР-605/07.11.2011 г. на Началника на РДНСК Южен централен район е произнесена от компетентен орган, в обема на правомощията му, делегирани със Заповед № РД-13-446/01.11.2010 г., издадена от овластения по чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ Началник на ДНСК - София и е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издадени са: Констативен акт № 324/20.10.2011 г. и Констативен акт № 324А /20.10.2011 г., в които е обективирано и онагледено фактическото положение. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, включително и от назначената съдебно-техническа експертиза, процесният обект - "Жилищна сграда № 3 с пристройка" е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, разположен в УПИ V-113, кв. 19 по плана на с. Катуница, с административен адрес: ул. "Ягода", № 1, с. Катуница, община Садово е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Същият е извършен от касационната жалбоподателка без необходимите строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на действащия от 1973 г. ПУП-ПРЗ - в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Безспорно по делото е установено, че незаконният строеж не отговаря на условията за "търпимост" по § 16 ПР на ЗУТ и не е налице процедура по узаконяването му по реда на § 183, ал. 3 и § 184 от ПЗР на ЗИД ЗУТ. Неоснователно е твърдението на касационната жалбоподателка, че процесният административен акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. С оглед изложеното, касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение не са налице, същото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,