Решение № 7430 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2016 г.

Решение № 7430 от 13.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4833/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Николов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на В. П. Л. от гр. С., ЕГН **********, чрез адв. К. Б. срещу Решение № 353/16.02.2016 г. по адм. д. № 2480/2015 г. по описа на Административен съд П.. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, тъй като безспорно била доказана исковата претенция и настъпването на вредите. Моли да се отмени решението на Административен съд П. и да се присъди претендираното обезщетение. Претендира присъждане на разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни съображения излага в писмена защита. Ответникът - Агенцията за държавна финансова инспекция, чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя подробни писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба, по отношение на претендираните имуществени вреди. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил изцяло предявения от В. П. Л. иск срещу Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, за заплащане на обезщетение общо в размер на 74 618 лв., от които 50 000 лв. неимуществени вреди и лихви върху тях в размер на 23 154,97 лв. за периода от 25.02.2011 г. до датата на подаване на исковата молба, както и 1000 лв. имуществени вреди и лихва върху тях в размер на 463 лв. от 25.02.2011 г. до подаване на исковата молба, вследствие на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 11010628/05.07.2010 г. на директора на АДФИ. Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявените искове, като неоснователни и недоказани. Административният съд е посочил, че няма представени доказателства, за направените разходи във връзка с отмяната на наказателното постановление, както и че тези разходи са направени именно от ищеца. По отношение на претендираните неимуществени вреди, съдът е приел, че свидетелските показания не доказват претърпени от ищеца негативни емоции, които да са се отразили на неговото здравословно състояние. Така постановеното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Същото е постановено при обективно изяснена фактическа обстановка и събрани в достатъчен обем доказателства, като са направени обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска, е в съответствие с фактически установеното и при правилно приложен материален закон. В тази връзка, съдът намира за неоснователни доводите изложени в касационната жалба, за липса на мотиви в първоинстанционното решение. Видно е, че съдебният акт е мотивиран, като са изложени подробни доводи по отношение на заявеното в исковата молба, на базата на събраните по делото доказателства. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на Конституцията на Р. Б., тъй като съдебното производство не осигурило установяването на истината. В конкретния случай се касае за исково производство, при което ищецът при условията на пълно доказване от негова страна, следва да докаже претърпените вреди, а съдът се явява само арбитър по възникналия спор. Липсата на ангажирани доказателства за основателността на исковата претенция, води до нейното отхвърляне. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на практиката на Европейския съд по правата на човека /в някои случаи съвсем неуместно - относно независимостта на съда, тъй като съдебната власт е независима от другите власти, а ако е имала съмнения относно конкретния докладчик, страната е имала процесуална възможност за искане на отвод, какъвто обаче не е направен/, тъй като решението съдържа мотиви, кои обстоятелства съдът намира за установени, евентуално недоказани и въз основа на кои доказателства. Административният съд не е нарушил чл. 6 от ЕКПЧ и по-конкретно изискването за "справедливото гледане на делото". Както вече се посочи, съдът е изложил мотиви, от които става ясно волята му за недоказаност на исковете. Следва да се посочи, че според практиката на ЕСПЧ, чл. 6, § 1 от ЕКПЧ задължава съдилищата да обосновават своите решения, но това не означава, че се изисква подробен отговор на всеки аргумент /т. 45 от мотивите на решение от 11.12.2008 г. на ЕСПЧ по делото "Велтед-98" АД срещу България/. Видно е, че страната има възможност да оспори пред горната инстанция съдебния акт, поради което правото на жалба е надлежно упражнено и според критериите на сочената от ищеца съдебна практика на ЕСПЧ. Видно от мотивите на първоинстанционното решение е, че така предявените искове са отхвърлени, поради тяхната недоказаност. Не може процесуалното бездействие на страната и неговите процесуални представители, да се вменява във вина на съда, тъй като както беше посочено, той е само арбитър във възникналия спор. Видно е, че както ищецът, така и неговите процесуални представители не са ангажирали надлежни доказателства за претърпените вреди, както имуществени, така и неимуществени, поради което основателно исковете са отхвърлени. В същото време, макар и да се сочи в съдебното решение, че исковата молба е оставена недоказана, към касационната жалба няма представени никакви доказателства /най-малкото за плащане на разноските по оспорването на НП или медицинска документация, рецепти и др./ в подкрепа на касационните основания. Липсата на процесуална активност за ангажиране на доказателства относно заявените в исковата молба обстоятелства се замества с твърдения за нарушен процес. Касационната инстанция намира, че решението е правилно, като при проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. За доказване на твърденията на ищеца, че е понесъл имуществени вреди, изразяващи се в разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., по делото пред Административен съд П., не са представени никакви доказателства. Всъщност, от исковата молба не става ясно, как е формиран този размер и дали същия касае само адвокатско възнаграждение за двете инстанции или и други разходи. В хода на производството по НАХД № 497/2010 г. по описа на Районен съд Карлово, са представени пълномощно от 12.10.2010 г., според което В. П. Л., в качеството му на кмет на О. С., упълномощава главния юрисконсулт на О. С. и С. П.-К. да го представляват по делото. С пълномощно от 10.11.2010 г. В. П. Л. отново в качеството си на кмет на О. С., упълномощава адвокат А. Л. И., да го представлява по НАХД № 497/2010 г. по описа на Районен съд Карлово. С Решение № 27/25.02.2011 г. по НАХД № 497/2010 на РС Карлово, е отменено изцяло наказателно постановление № 11010628/05.07.2010 г. на директора на АДФИ, с което на В. П. Л., в качеството му на кмет на О. С., е наложена глоба в размер на 500 лв. С Решение № 1081/17.06.2011 г. по КНАХД № 957/2011 г. по описа на АС П., е оставено в сила Решение № 27/25.02.2011 г. по НАХД № 497/2010 на РС Карлово. По КНАХД № 957/2011 г. по описа на Административния съд-П., В. П. Л., в качеството си на кмет на О. С. е бил представляван от адв. С. П. - К. съобразно договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 04.04.2011 г. При това положение, безспорно, е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, но не са налице доказателства за направени разноски във връзка с неговото оспорване. Видно е, че в производството пред РС Карлово не е представен договор за правна защита и съдействия, като единствените други разходи са направени във връзка с издаването на заверено копие от съдебното решение. Видно обаче от приложената молба и копие от платежно нареждане /стр. 37 и 38 от делото на РСК/, молбата за препис е от О. С., която е посочена и като задължено лице на вносната бележка за заплатени 12 лв. по сметка на съда. Завереният препис от съдебното решение е получен от секретаря на общината, поради което не може да се приеме, че тези разноски са направени от физическото лице В. Л., в каквото качество са предявени исковете. По същия начин, договорът за правна защита и съдействие пред Административен съд П. /стр. 26 от делото на АСП/ е сключен от В. Л. като кмет на О. С., която е посочена с адрес и БУЛСТАТ, а не от името на наказаното лице. При това положение, дори и да има направени разходи, същите очевидно са направени за сметка на О. С., а не за сметка на физическото лице В. Л., за да може същия да претендира тяхното възстановяване. Също така следва да се отбележи, че с договора за правна защита е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 530 лв., което обаче се сочи да е платено по банков път, но няма доказателства за неговото плащане, както и за лицето, което евентуално го е платило. При липсата на всякакви доказателства, че от страна на В. Л. са заплатени разходи във връзка с оспорването на наказателното постановление, правилно първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за имуществени вреди. Освен това, няма данни, как сумата в случая е достигнала 1000 лв., колкото се претендират с исковата молба, след като посочените по-горе суми са съвсем различни. Касационната инстанция намира за правилно решението на Административен съд П. и в частта, в която е отхвърлена исковата претенция по отношение на претендираните неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. В тази връзка са неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът необосновано е отказал на ищеца събирането на доказателства. Действително от страна на Административен съд П. е отказано допускането на комплексна съдебно-психологическа и съдебно-медицинска експертиза, тъй като същата не би допринесла за изясняването на правния спор. След като по делото липсват каквито и да е медицински документи, от които да е било видно, какво е било състоянието на ищеца, преди издаването на процесното наказателно постановление и след тази дата, не би могло да се прецени как то се е отразило на неговото здравословно състояние. При липсата на съответните медицински документи, прегледът на лицето към момента на исканата експертиза, не би бил обективен с оглед изтеклият значителен период от време от момента, за който се твърди, че тези вреди са причинени. От друга страна, правилно не са кредитирани от страна на съда свидетелските показания, тъй като същите не доказват някакви съществени морални вреди, които е претърпял ищеца. Следва да се отбележи, че в сферата на допустимите предположения е, дейността на кмета на община да носи и негативни преживявания, притеснения и грижи за лицето, избрано на тази длъжност. Издаденото НП, което впоследствие е отменено, не би следвало да предизвика в ищеца стрес, надхвърлящ минималният праг, присъщ за дейността на кмета на общината. Безспорно е, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка, не всички негативни емоции подлежат на обезвреда. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в претърпяване на болки и преживявания на страданията. В конкретния случай, не е доказано, че от страна на В. Л. са преживени страдания, надхвърлящи нормалното за случая притеснение, във връзка с издаденото НП, още повече, че глобата не е на висока стойност. Видно от материалите по делото е, че е изготвен доклад от страна на АДФИ, като на О. С. е наложена финансова корекция в размер на 25 % на сумата получена по Оперативна програма "Околна среда", във връзка със сключения договор за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води. По делото обаче няма данни тази финансова корекция да е отменена, въпреки приложените писма от О. С. с искане за нейната отмяна от управляващия орган. При тези факти не може еднозначно да се приеме, че преживяните притеснения са единствено и само от НП. Освен горното, свидетелските показания са противоречиви относно времето на настъпване на вредите и причината за тях. Единствено свидетелят А. сочи, че Л. се е почувствал притеснен от издаденото НП, като станал раздразнителен и сприхав, както и му се е виело свят. Видно е, че свидетелката С. сочи, че нещата са започнали през пролетта на 2010 г., както и че "доста нервно реагира на доклада първоначално г-н Л.". В същото време, свидетелят Т. сочи, че Л. му се оплакал от липса на апетит, безсъние, главоболие, както и чувство на напрегнатост и тревожност, което довело до нуждата от консултация с психолог. В показанията си обаче Т. е категоричен, че В. Л. го е потърсил на 31.03.2011 г., но наказателното постановление е издадено на 05.07.2010 г. поради което не може описаните по-горе състояния да се свържат с издаденото НП. От друга страна, по делото няма представена никаква медицинска документация, от която да е видно какво е било физическото и психическото състояние на ищеца, преди издаването на НП и след това. В конкретния случай, промени в емоционалното състояние на ищеца не могат да се установят само въз основа на свидетелските показания, тъй като, както вече беше посочено, същите са противоречи и освен това при положение, че се претендира настъпило сериозно увреждане на ищеца, това би следвало да е намерило някакво отражения в медицински документи, каквито обаче няма. По отношение на претендираните лихви, доколкото същите са акцесорно вземане и след като не е доказано главното такова, правилно с решението си първоинстанционният съд е отхвърлил исковата молба и в тази й част. В процесния случай, на базата на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, като обосновано и правилно. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора, при направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответника, такова следва да се присъди в размера, който е поискан, а именно - 450 лв., съобразно чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. I от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение