Решение № 3306 от 28.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9615/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. С. М. от гр.Хасково,[улица] чрез адв. Челебиев против Решение 2781 от 08.07.2024 г., постановено по адм. дело 454 по описа за 2024 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Решение 1012-26-154-1/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Хасково. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молбата към съда е да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови друго, по съществото на спора, с което да се отмени оспорения административен акт и делото да се върне като преписка за ново решаване от административния орган.В. с.з. не явява и не се представлява. Ответникът- директорът на ТП на НОИ- Хасково, при редовно призоваване, не изпраща представител, но в писмен отговор, чрез юрисконсулт Стойчева, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения.Претендира юрисконсултско възнаграждание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на М. М. против Решение 1012-26-154-1/29.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ- Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-202/ от 01.03.2024 г. на Началник сектор ОП,отдел Пенсии при ТП на НОИ Хасково, с което на жалбоподателя е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: Със Заявление вх.2112-26-1322/02.11.2023г., М. М. е направил искане до ТП на НОИ Хасково да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представено ЕР на ТЕЛК към МБАЛ Хасково 00306/30.08.2023г., с което е определена дата на инвалидизиране 23.03.2011г. и процент трайно намалена работоспособност 54%. С разпореждане [номер]/2140-26-202/01.03.2024г. на Началник Сектор ОП, Отдел Пенсии, при ТП НОИ, определен съгласно чл.98, ал.1, т.1 от КСО със Заповед 1015-26-38 от 23.01.2024г. от Директор ТП НОИ Хасково, на заявителя е отказано отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотиви, че съгласно представените документи М. няма изискуемия по чл.74, ал.1, т.4 от КСО осигурителен стаж от 5 г., придобит до датата на инвалидизирането. Разпореждането е обжалвано по административен ред пред Директор ТП на НОИ Хасково, като е постановено на основание чл.117 от КСО оспореното в първоинстанционното производство Решение 1012-26-154-1/29.04.2024г., с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу разпореждане [номер]/2140-26-202/01.03.2024г., което е счетено за законосъобразно. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд да отхъврли жалбата против акта на осигурителните органи са, че не е налице едно от законово предвидените условия за отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, доколкото към посочената в Експертното решение на ТЕЛК Хасково 00306/30.08.2023г., М. М. има навършени [възраст] и доказан осигурителен стаж от 3 г., 10м. и 17 дни, при нормативно изискуем такъв не по-малко от 5 години, като придобитият след инвалидизирането осигурителен стаж е ирелевантен за възникването на право на пенсия по чл.74 от КСО. Прието е за безспорно, че считано от 07.08.1997г. М. М. получава пенсия за военна инвалидност и никога не бил получавал пенсия, свързано с трудовата дейност, както и че личната пенсия за военна инвалидност е прекратена с разпореждане [номер]/2146-26-67 от 02.11.2023г., считано от 02.01.22г. , което е влязло в законна сила. По подаденото заявление от 02.11.2023г. било установено, че до този момент касаторът не бил получавал лична пенсия, свързана с трудова дейност, като при искането да получи пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО той не отговарял на условието да има трайно намалена работоспособност повече от 71%, а бил с 54% ТНР. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд, в рамките на правомощията му. Решението на Административен съд Хасково е постановено в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях.Оспореният административен акт съдържа всички фактически и правни основания за издаването им. Спорен пред настоящата инстанция е правен и е свързан с приложението на чл. 74, ал. 1 от КСО.В разпоредбата е посочено, че осигурените лица придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, какъвто е настоящия случай. Към момента на инвалидизирането си касаторът не е имал изискуемия стаж по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО от пет години, поради което правилно е бил постановен отказ за отпускането на пенсия. Няма данни, които да водят до извод за приложение нормата на чл. 74, ал. 3 от КСО. Административният орган не е длъжен да изследва всяка една законова хипотеза, а да изясни относимите за казуса факти и обстоятелства и ги отнесе към съответната правна норма, което е и сторил. По преписката липсват данни лицето да има изискуемия осигурителен стаж, въпреки неговите твърдения, които са останали недоказани в процеса. От страна на касатора не са ангажирани доказателства и доказателствени искания, макар да му е указана необходимостта да установи наличие на изискуемия стаж, вследствие което правилно съдът е достигнал до извода, че не е изпълнено нормативно определеното изискване за придобит 5-годишен осигурителен стаж към датата на настъпване на осигурения риск "инвалидност" като кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото на претендираната от него пенсия. Разпоредбата на чл. 74, ал.1 т. 4 КСО е императивна и посочените в нея условия трябва да са налице кумулативно, за да се достигне до посочения в нормата правен резултат - отпускане на лична пенсия за инвалидност. С отказа за отпускане на пенсия за инвалидност, административният орган не отнема правото на жалбоподателя да получи исканата пенсия към друг момент, в който той ще е в състояние да докаже твърдяните от него факти. Когато изискуемите по закон условия са налице и се потвърдят от приложени документи, лицето ще получи удовлетворяване на правото си. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд Хасково е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременното направено искане за това на ответника по касация се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв съгласно чл.24 НзПрПщ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,