Решение № 8678 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2633/2018 г.

Производството по делото е образувано по жалбата на М. Пютер, Д. Пютер /и К. Пютер, гр. Пловдив, чрез процесуалният представител адв. К. Бончева срещу отразените в справка от 01.12.2017 година брой акции от капитала на Каменица АД, гр. Пловдив, които получават като наследници на П. Пютер, за което са били уведомени с писмо изх. 17 Х-303-1/05.12.2017 год. на Общински съвет Пловдив. Към него е приложено писмо на заместник министъра на икономиката с изх. 03-00-613/30.11.2017 год. относно удовлетворяване на реституционни претенции по реда на чл.18 от ЗППДОП /отм./, във връзка със заявление вх. ІІІ-221/29.09.1994 год., подадено до Министерски съвет чрез Община Пловдив. В жалбата и в приложени по делото писмени бележки се излагат подробни съображения, свързани с фактическата обстановка, довела до издаване на оспорения акт и са направени съответните правни изводи, въз основа на които се твърди нищожност на атакувания административен акт, алтернативно се претендира неговата отмяна като незаконосъобразен. Претендират се разноски. В хода на делото Д. Пютер е починала и е оставила за свои законни наследници останалите жалбоподатели. Ответника Министъра на икономиката, чрез процесуалният си представител заявява оспорване на жалбата. Претендира разноски. Заинтересованата страна Каменица АД, не взема становище. Настоящият тричленен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, след като се запозна със становищата на страните и наличните доказателства, намира за установено следното: Не се спори по делото, че жалбоподателите са правоприемници по наследство на правото на собственост на лица, притежавали 9,375 процента от акционерния капитал на дружеството, което е оперирало пивоварната Каменица Фрик и Шулцер (пивоварната), намираща се в гр. Пловдив. През 1947 год. държавата е национализирала пивоварната, заедно с нейните имоти и акции, притежавани от акционерите по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (Закон за национализацията). В съответствие с разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (ЗВСОНИ), влязъл в сила през февруари 1992 година, жалбоподателите си възстановят собствеността върху 9,375 процента от 20 539 квадратни метра земя и разположените в нея сгради, формиращи част от пивоварната, с което се възстановява собствеността върху притежаваните от техните наследници по право собствеността на 9,375 процента от акционерния капитал на пивоварната, конфискувани от държавата по Закона за национализацията. Съобразно наследствените си квоти първият жалбоподател си възстановява 4,6875 процента от имотите, а вторият и третият жалбоподатели заедно си възстановяват другите 4,6875 процента от имотите. През май 1992 год. влиза в сила Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП). В тази връзка жалбоподателите подават иск по чл.18 от ЗППДОП да бъдат обезщетени с акции на пивоварната. На 12 ноември 1993 год. жалбоподателите се снабдяват с нотариален акт за собственост върху Имотите, като първият жалбоподател се легитимира с неговите 4,6875 процента, а вторият и третият жалбоподатели също се легитимират с общата си собственост върху 4,6875 процента от Имотите. Така общо жалбоподателите са вписани като собственици на 9,375 процента от Имотите. На 25 януари 1995 год. държавата продава седемдесет процента от акциите на пивоварната на Интербрю (Interbrew), белгийска пивоварна фабрика. На 8 май 1997 год. жалбоподателите завеждат иск, по силата на който искат да установят, че нито Община Пловдив, нито Агенцията за приватизация са изпълнили съответните си задължения по член 18 от Закона за приватизацията да ги информират за оценката на пивоварната. На 17 ноември 1997 год. Пловдивският районен съд отхвърля иска на жалбоподателите. Това решение е потвърдено от Пловдивския окръжен съд с решение от 11 март 1998 год. Министерството на промишлеността завежда паралелно дело на 25 септември 1997 год., с което иска от Агенцията за приватизация да му предостави данни за стойността на Имотите. То иска да бъде информирано за процента на регистрирания акционерен капитал на пивоварната и за броя на акциите, които ще бъдат разпределени, ведно с размера на обезщетението. В писмо от 6 октомври 1997 год. Агенцията за приватизация информира Министерството на промишлеността, че въз основа на извършена от него оценка от 30 юни 1994 год., стойността на 20 539 квадратни метра земя, четириетажна сграда и двуетажна сграда, от които Имотите са част, е равна на 8,11 процента от нетната стойност на активите на пивоварната съответстващи на 12 445 акции. На 10 ноември 1997 год. Министерството на промишлеността препраща тази оценка на Община Пловдив. Общината информира след това жалбоподателите, че ще бъдат обезщетени за Имотите с общо 998 акции на пивоварната, всяка с номинална стойност 1000 стари български лева (към онзи момент равни на 1 германска марка), представляващи общо 0,65 процента от активите на пивоварната. По-конкретно на първия жалбоподател е трябвало да бъдат разпределени 499 акции, а на втория и третия жалбоподатели общо 499 акции. Всяко от тези акционерни участия би представлявало 0,325 процента от активите на пивоварната. На 25 ноември 1997 год. жалбоподателите подават жалба срещу решението на Министерството на промишлеността. Пловдивският окръжен съд отхвърля жалбата с Решение от 25 юни 1998 год. като постановява, че жалбоподателите не са имали право да обжалват решението на Министерството на промишлеността, с което се определя разпределението на акциите на жалбоподателите в пивоварната. Жалбоподателите обжалват горното решение. Върховния административен съд приема, че жалбата е несвоевременно подадена. С решение от 21 май 1999 год. петчленен състав на Върховния административен съд отменя горецитираното решение и връща делото за повторно разглеждане. На 29 октомври 1999 год. Върховният административен съд отменя решението на Пловдивския окръжен съд, постановено на 25 юни 1998 год. и връща делото в окръжния съд за ново разглеждане. С решение от 19 юли 2001 год. Пловдивският окръжен съд отново отхвърля жалбата срещу решението на Министерството на промишлеността да обезщети жалбоподателите с общо 998 акции от пивоварната. Горецитираното решение е обжалвано. Върховният административен съд отхвърля жалбата с решение, постановено на 11 юли 2002 год. Приел е, че дружеството е било в процес на приватизация и за да бъдат удовлетворени претенциите на бившите собственици, единствената възможност за тях е била да получат подходящия брой акции който следва да бъде изчислен на базата на приватизационната оценка. На 17 януари 2005 год. Министерството на икономиката кани жалбоподателите да сключат споразумения за прехвърляне на акции относно обезщетението по член 18 от Закона за приватизацията. По-конкретно Министерството на икономиката предлага да прехвърли на първия жалбоподател 5489 акции от пивоварната, всяка с номинална стойност 1 нов български лев (0,51 евро), и по 2745 акции на втория и третия жалбоподатели. В проектите на споразуменията за прехвърляне на акции изрично се посочва, че със сключването на споразумението всеки жалбоподател ще приеме предвидената в него оценка на неговата национализирана собственост, както и произтичащия от нея брой акции, които са му разпределени като обезщетение. На 31 януари 2005 год. жалбоподателите информират Министерството на икономиката с писмо, че отказват да подпишат проектите на споразуменията за прехвърляне на акции. С решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург от 02.12.2010 година е постановено, че е налице нарушение на член 6 от Конвенцията. В резултат от това Българската държава е осъдена да заплати на жалбоподателите в срок до три месеца от датата, на която решението стане окончателно, в съответствие с член 44, ал. 2 от Конвенцията следните суми, обърнати в български лева по курса към датата на изплащането им: EUR 4000 (четири хиляди евро) общо на наследниците на първия жалбоподател, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху посочената сума, за неимуществени вреди; по EUR 2000 (две хиляди евро) на втория и третия жалбоподатели, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху посочената сума, за неимуществени вреди; EUR 1460 (хиляда четиристотин и шестдесет евро), заедно с заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателите върху посочената сума, за разноски по делото, която сума да бъде изплатена по банковата сметка на процесуалните представители на жалбоподателите г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева. Постановено е след изтичане на горецитирания тримесечен срок до извършване на плащането да бъде заплатена дължимата обикновена лихва върху горните суми в размер, равен на пределния лихвен процент на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта; В останалата част исковата претенция на жалбоподателите за обезщетение е отхвърлена. Производството пред първоинстанционния окръжен съд е било образувано въз основа на Решение 13125/17.10.2011 год. на ВАС - Петчленен състав, I колегия, по адм.д. 7990/2011 год., с което е отменено на осн. чл.239 т.6 от АПК влязлото в сила Решение 6943/11.07.2002 год. по адм.д. 9390/2001 год. на ВАС - IV о., с което е оставено в сила решението от 19.07.2001 год. по адм.д. 3627/1999 год. на ПОС, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на П. Пютер, В. Пютер и Й. Пютер против определения им брой акции от Каменица" АД, по реда на чл.18 ал.1 от ЗППДОбП и е върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. С Решение 2 от 09.12.2014 год., постановено по адм. дело 1/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, е отменено като незаконосъобразно обезщетение, определено въз основа на приета приватизационна оценка към 30.VI.1994 год. и съставляваща неразделна част от доклада за оценка към дата 30.VI.1993 год., на базата на която са изчислени като полагащи се общо 998 бр. акции от Каменица" АД по чл.18 ал.1 от ЗППДОбП /отм./ за В. Пютер, Й. Пютер, М. Ганчева, Д. Пютер и К. Пютер, а понастоящем В. Пютер, Й. Пютер, М. Ганчева, Д. Пютер и К. Пютер и е върнал преписката на административния орган - Министерство на икономиката и енергетиката за предприемане на действия за определяне на обезщетение при спазване на дадените задължителни указания. Това Решение е оставено в сила с Решение 5926/22.05.2015 год. на ВАС, 4-то отделение по адм. дело 2952/2015 год. Следва произнасяне на административния орган Общински съвет Пловдив, който позовавайки се на заявление вх. ІІІ-221/29.09.1994 год., подадено до Министерски съвет чрез Община Пловдив и Решение 2 от 09.12.2014 год., постановено по адм. дело 1/2011 год. на Пловдивски окръжен съд, оставено в сила с Решение 5926/22.05.2015 год. на ВАС, 4-то отделение по адм. дело 2952/2015 год. е утвърдена справка за броя акции от Каменица АД, които получават наследниците на П. и А. Пютер, а именно: Д. Пютер 1706 бр. акции; М. Пютер 1705 бр.; К. Пютер 1705 бр. акции; В. Пютер 2558 бр. акции и Й. Пютер 2558 бр. акции. Недоволни от така определените брой акции от капитала на Каменица АД са останали М. Пютер, Д. Пютер и К. Пютер. С Решение 2/09.12.2014 год. на Пловдивския окръжен съд, Административно отделение, 5-ти състав по адм. д. 1/2011 год. съдът е отменил като незаконосъобразно обезщетението, определено въз основа на приета приватизационна сделка към 30.04.1994 год. и съставляваща неразделна част от доклада за оценка към 30.06.1993 год. на базата на която са били изчислени като полагащи се общо 998 бр. акции от Каменица АД по чл.18, ал.1 от ЗППДОбП и е върнала преписката на административния орган за ново произнасяне. При настоящето разглеждане на делото се проведе комплексна съдебно икономическа и съдебно счетоводна експертиза с обект на изследване анализ на данни и параметри от извършени експертизи и оценки, касаещи предприятието на Каменица АД и процеса на неговата приватизация, както и свързаните с това реституционни претенции в периода след 1993 година. В съответствие с поставените задачи вещите лица са извършили анализи, преизчисления и обобщения на данни и параметри съдържащи се в извършени оценки, касаещи предприятието на Каменица" АД в процеса на неговата приватизация, както и експертизи свързани с удовлетворяване на реституционни претенции, в периода след 1993 година. Извършен е преглед от вещите лица на приватизационната оценка на Каменица" АД, гр. Пловдив от 1993 година и нейната актуализация от 1994 година, преизчисляване и корекция на стойността на дружеството, пресметната от вещите лица и е дадено експертно мнение относно коректността на използваната методиката и верността на изчисленията направени от оценителния екип за нуждите на приватизацията на Каменица" АД, гр. Пловдив, /отговори на задачи 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 2.3, 24, 25, 26 от т.66. 3 на жалбата/. Анализите и изводите направени в отговорите на посочените по-горе задачи обосновават извършените от вещите лица изчисления на броя акции от Каменица" АД,гр. Пловдив, необходими за обезщетяване на жалбоподателите. Като краен резултат, вещите лица са определили брой акции от капитала на Каменица" АД, гр. Пловдив, които следва да се предоставят в замяна на национализираните имоти на Събирателно дружество Фрик и Сулцер, пивоварна фабрика Каменица" гр. Пловдив", представляващи част от активите на дружеството. Предложени са четири варианта за броя акции, които се дължат на жалбоподателите като обезщетение /отговор на задача 30 стр. от 123 до 128 от комплексната експертиза/. Посочен е общия брой на акциите, които следва да се предоставят общо на наследниците на П. Пютер - жалбоподатели по настоящото дело. Съгласно параграф 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол в случаите, когато към датата на влизане в сила на този закон е подадено заявление за обезщетяване по реда на чл.18 от отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, правоимащите се обезщетяват по досегашния ред, освен в случаите по § 11, ал.2 от ЗППДОП, какъвто не е настоящия. В чл.18, ал.1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия /ЗППДОбП отм./ е посочено, че собствениците на недвижими имоти, одържавени по силата на закони, укази или актове на Министерския съвет в периода от 1946 год. до 1962 год. без тези по чл.26 от Закона за държавните имоти (обн., ДВ, бр. 300 от 1948 год.; изм., бр. 173 от 1949 год.; отм., Изв , бр. 92 от 1951 год.) и чл.101 от Закона за собствеността, които съществуват реално, но представляват част от дълготрайните активи на държавни и общински предприятия, получават съответна част от дяловете или акциите на дружеството, образувано от тези предприятия. Тази част се определя въз основа на балансовите стойности на имотите на дружествата, а в случай на приета оценка при открита процедура за касова приватизация - въз основа на приетата приватизационна оценка. В императивната норма на чл.18, ал.1 от ЗППДОбП /отм./ ясно са посочени източниците на информация при определянето на дължимия като обезщетение брой акции - това са балансите на търговските дружества, част от активите на които представляват одържавените имоти или приетата приватизационна оценка. Съгласно възприетата практика и в съответствие със закона, в случаите на открита процедура за приватизация и приета оценка, стойността на недвижимите имоти, предмет на претенцията се изчислява като процент от стойността на цялото дружество, взета от приватизационната оценка, определена по метода чиста стойност на активите". В конкретния случай за дружеството Каменица". АД, гр. Пловдив е налице сключена приватизационна сделка и приета от приватизиращия орган (Агенцията по приватизация) приватизационна оценка.