Решение № 5472 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2011 г.

Решение № 5472 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10464/2011 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бисер Дистрибюшън" ООД, чрез процесуалния му представител адв. Тонев, против решение № 1165/27.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1047/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) № 241004225/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 237/14.03.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 9 397.38 лв. и начислена лихва в размер на 694.39 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като излага подробно мотивирани съображения в подкрепа на така поддържаната теза. Иска отмяна на съдебното решение и на РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, чрез процесуалния представител юрисконсулт Бъчварова, оспорва касационната жалба с подробно развити доводи в писмена защита. Отправя искане до ВАС да остави в сила обжалваното решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1165/27.06.2011 г., постановено по адм. д. № 1047/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, е отхвърлена жалбата на "Бисер Дистрибюшън" ООД против РА № 241004225/11.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 237/14.03.2011 г. на Директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив, относно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 9 397.38 лв. по 19 броя фактури за данъчни периоди от месец юни 2009 г. до месец юни 2010 г. с предмет "консултантски услуги", издадени от "Стоян Тодоров 2003" ООД и начислена лихва в размер на 694.39 лв. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен и законосъобразен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Правилно съдът е установил фактическата обстановка, приемайки по същество, че спорът не е по фактическите установявания, а срещу основаните на тях изводи. Обсъдил е всички доказателства, събрани по време на данъчната ревизия и по време на съдебното производство, като не е допуснал процесуални нарушения при преценка разпределението на доказателствената тежест между страните по делото или доказателствената стойност на всяко отделно доказателство. Анализирал е приложимите в случая правни норми и е приел, че данъчните органи законосъобразно са отказали да признаят право на данъчен кредит на касатора общо в размер на 9 397.38 лв. по фактури, издадени от "Стоян Тодоров 2003" ООД за данъчни периоди от месец юни 2009 г. до месец юни 2010 г. с предмет "консултантски услуги", и са начислили лихва в размер на 694.39 лв. В касационната жалба, независимо от пространното изложение в нея, не се правят оплаквания, различни от развитите доводи пред първоинстанционния съд. Не е състоятелна тезата на касатора за неправилно тълкуване на събраните доказателства, както и за наличие на безспорни данни за реалност на извършените доставки, които не били съобразени от съда. Касаторът отново се позовава на довода за неправилност на извода на органите по приходите, впоследствие потвърден и от съда, че при извършената насрещна проверка на доставчика не са представени от негова страна докладите за извършената от него работа. В тази връзка отново поддържа, че тези доклади изобщо не са били изискани от доставчика. Това твърдение не съответства на данните по делото и на доказателствата по административната преписка. Жалбоподателят и касатор в настоящото производство не отрича, че в искането, отправено до "Стоян Тодоров 2003" ООД изх. № 7846/21.09.2010 г. са поискани "всички договори и анекси във връзка с проучване на пазара..., издадените фактури във връзка с договорите..., платежни документи във връзка с плащанията по договорите..., счетоводни документи, доказващи реализация..." - т. е. смисълът на направеното искане е ясен - да се представят всички договори, фактури и счетоводни документи, свързани с реализацията на тези договори. Основателно се възразява от ответника по касационната жалба в депозираната писмена защита, че органите по приходите не биха могли да знаят какви точно документи са били издавани във връзка с тези договори, за да може да опише в искането с точност докладите. Напълно логично е в това искане да няма конкретно посочване на отчети, след като органите по приходите не знаят дали има издадени отчети или не - затова и са поискани всички договори, анекси, фактури и счетоводни документи. В протокола за извършена насрещна проверка № 24-02-1002565-8686/30.09.2010 г. на "Стоян Тодоров 2003" ООД са описани всички документи, които доставчикът е представил, като този протокол е подписан от последния и при съставянето му не са представени отчети. Предвид това и начинът на ценене на допълнително представените с възражението срещу ревизионния доклад доклади и отчети, изготвени от Данаил Тодоров, е правилен и обоснован, като аргументите за това не се извличат от момента на тяхното депозиране, а от материализираното в тях съдържание. От същите действително се установява дейността на ревизираното лице по дистрибуция и отчитането на извършената дейност към "Бисер Олива" АД във връзка със сключен договор с това дружество от 03.01.2009 г., но това не са доклади и отчети, изготвени от лицето Данаил Тодоров относно извършени услуги от "Стоян Тодоров 2003" ООД. Противно на твърденията в касационната жалба, в мотивите на оспореното решение обстойно са обсъдени писмените обяснения и свидетелските показания на управителя на дружеството Данаил Тодоров относно това в какво се е състояла дейността му по договора от 01.06.2009 г., сключен с "Бисер Дистрибюшън" ООД. Съдът вярно е отчел, че според него услугите се състоят първо в изграждане организационната структура на ревизираното дружество - подбор, интервюта за назначение на кадрите в дружеството и второ - в изграждане на маркетингова политика - проучване на пазара за продажба на олио "Бисер", анализи, одити и на тази база изготвяне на маркетинговата и рекламна стратегия на ревизираното дружество, консултации за водене на преговори с рекламни агенции, пряко участие в преговорите с международните вериги магазини, в участие при договарянето на планове за продажби и множество други дейности. В реда на тези установявания първостепенният съд обосновано е достигнал до извода, че представителят на "Стоян Тодоров 2003" ООД изключително общо описва голям обем от дейности, извършени от него, но не сочи конкретни количествени параметри на извършеното, като наред с това не са налице и писмени доказателства за конкретно извършената работа. В този контекст съдът е анализирал правилно релевантните правно значими факти и е посочил, че не може да бъде установено по отношение на първата част от договорената консултантска дейност (сформиране и обучение на екипа на ревизираното дружество) колко лица е намерил и предложил за назначение консултанта, колко лица са одобрени и какви са количествените измерения и приносът му в сформиране на персонала. Правилно съдът е споделил извода на органите по приходите, че доколкото се твърди, че една от основните дейности на "Стоян Тодоров 2003" ЕООД е организиране на бизнес обучения, то за тази цел следва да са налице конкретни материали за обучение и то касаещи конкретна дейност на обучаваните лица - лекции, презентации, слайдове, както и писмени документи, даващи насока на какво точно е обучаван персонала. Макар в касационната жалба настоятелно да се поддържа довода, че за престирането на обсъжданата интелектуална услуга били необходими и достатъчни "професионални знания и умения на консултанта в областта на мениджмънта, компютър, интернет връзка и телефон", тази теза не се споделя от настоящата инстанция. За целите на презентирането на подготвените материали е необходима съответна техника, която не е установено доставчикът да притежава. Правилни са и изводите на административния съд по отношение на втората част от консултантската дейност - маркетингово проучване, изграждане на стратегия на пазара, преки консултации с клиенти и др. Писмените доказателства не установяват конкретния принос на наетия консултант. Следва да бъде споделен извода на съда, че представените доклади не могат да бъдат кредитирани като доказателства, отчитащи реално извършена от консултанта дейност. Правилно съдът е релевирал липсата на данни в тези доказателства относно това колко от новите клиенти, например, са привлечени от консултанта колко преговори са водени с помощта на последния, колко нови дистрибутори са допринесли и с какво в резултат на неговата дейност. Наред с това правилно е отчетен факта, че в докладите се съдържат отчети за направените месечни разходи за целия екип на дружеството, за състоянието на служебните автомобили и др., които несъмнено касаят дейността на персонала и на дружеството. Тези решаващи мотиви в подкрепа на застъпената от съда теза са съпътствани и от други самостойно изложени мотиви все в подкрепа на така приетото, които се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. В обобщение трябва да бъде посочен само, че представените доклади засягат цялостната дейност на "Бисер Дистрибюшън" ООД и не съставляват индивидуални доклади или отчети за конкретно свършената работа от наетото като консултант лице. Неоснователно е и оплакването на касатора, че както приходната администрация, така и съдът са обследвали целесъобразността на договорните отношения. Принципно вярно е застъпеното становище, че съдът действително няма правомощия да преценява целесъобразността на търговските сделки. В случая, обаче, обстоятелствата, че основната дейност на ревизираното дружество е свързана с дистрибуция на бутилирано слънчогледово масло марка "Бисер" в цялата страна, че дружеството разполага с наети помещения и специализиран екип за проучване на пазара и установяване на канали за дистрибуция и контакти, считано от 2008 г., както и че до м. 05.2009 г. (преди сключване на договора със "Стоян Тодоров 2003" ООД) дистрибуторската мрежа е създадена и действаща без наличието на договор за ежедневни консултации, са допълнителни аргументи в насоката, че съвкупната преценка на доказателствата не обуславя извод за реалност на фактурираните услуги. Визираните факти и обстоятелства правилно са обсъдени от съда в светлината на цялостния доказателствен материал, поради което не може да се говори за излизане извън рамките на преценката за законосъобразност на РА и навлизане в сферата на целесъобразността на една или друга търговска практика. Предвид всичко това, правилно съдът е потвърдил изводите на органите по приходите, че по спорните фактури няма доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС, същата не е съобразена с изискванията на чл. 9 и чл. 25 ЗДДС, поради което и за "Бисер Дистрибюшън" ЕООД не е възникнало право на данъчен кредит, произтичащо от нормата на чл. 68 от с. з. Въз основа на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Пловдив не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора и направеното искане в писмената защита на ответната дирекция, на последната не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като не е била представлявана в с. з. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,