Решение № 9419 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14226/2013 г.

Решение № 9419 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14226/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на ЕТ "Манхатън-91-Любомир Йорданов" със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Гео Милев", ул. "Хемус", № 9, ет. 2, ап. 5, представляван от Любомир Борисов Йорданов, против Решение № 4576 на Административен съд София-град по адм. д. № 719 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2141113470/25.06.2012 г., на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2535/26.10.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 12.2008 и м. 02.2009 г. е отказано право на данъчен кредит по фактурите с издатели "Анджи строй" ЕООД и "ВДФ Билд" ЕООД с предмет съответно дървен материал и СМР по договор и размер на отказания данъчен кредит съответно 14 500 лв. и 18 600 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи за недоказана реалност на процесните доставки като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит; съдът потвърди неправилните мотиви на органите по приходите за отказ на данъчен кредит поради действия на доставчици, а не на ревизираното лице. Случаят бил идентичен с фактите по главните производства по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, поради което даденото с Решението по тези дела тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС било приложимо. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Волянова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че реалността на фактурираните доставки на стоки и услуги, по които се претендира данъчен кредит, е първа предпоставка за признаване на претендираното право и не е доказана от ревизираното лице, което носи тежест да докаже посочения факт с правно значение. По отношение на доставките на стоки - дървен материал на "Анджи строй" ЕООД, съдът е направил този извод поради установената липса на лице за контакти на декларирания от доставчика данъчен адрес, липса на доказателства за товарене, превоз и изобщо предаване на родово-определената стока при липса на данни доставчикът да е разполагал със склад и персонал за извършване на тези дейности. Недоказано, според съда, е твърдяното от управителя на ревизираното лице, че стоката била товарена направо от склад на Горско стопанство при ДГС Брезник, поради което липсата на складове у доставчика е без значение. По отношение на доставките на строителни услуги по фактурите на "ВДФ Билд" ЕООД, съдът е приел, че не е доказано реалното изпълнение на представения договор между доставчика и РЛ от 02.02.2008 г., а именно: "разнос на дограма и врати от временен склад на обекта до конкретното място за монтаж, сглобяване на касите и напасването им с таблите на вратите, уплътняване с монтажна пяна, монтаж первази, монтаж падащи прагове на входните врати, монтаж брави, монтаж насрещници, монтаж розетки". Не е доказано наличието на монтирани на конкретен обект дограми и врати, нито транспортирането им от страна на доставчика или от трето лице на конкретни обекти. Поради това, според съда, наличието на наети строителни работници у доставчика, плащането по фактурите и осчетоводяването им не могат да компенсират посочената доказателствена липса. Процесната ревизия е повторна след като с Решение № 1861 от 21.10.2011 г. на директора на Д "ОУИ" София е отменен предходен РА, с който е отказано процесното право на данъчен кредит. Указанията на отменителното решение са за изискване от страна на доставчика на достатъчно доказателства за реални доставки на процесните стоки и услуги. Решението е правилно. Относно доставките на дървен материал твърдението на ревизираното лице е било, че стоката - 289,98 куб. м дървен материал му е била предадена в склад на Държавно горско стопанство Брезник, част от нея е продадена на фирма "ТВ-БГ" ООД /75 куб. м/, а остатъкът, поради пазарни причини, не е могъл да бъде продаден без преработка и след извършването на такава, стоката е реализирана в преработен вид. Обосновано административният съд е приел, че фактът на предаването на стоката по описания от РЛ лице начин и място не е доказано с никакви доказателства. Предвид това неоснователно е касационното оплакване, че съдът приел за недоказана реалността на доставките само поради липса на транспортни документи и поради неоткриване на представител на доставчика на декларирания данъчен адрес. Приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза действително е потвърдило твърденията на жалбоподателя за последваща реализация на стока от същия вид, но то е изготвено само въз основа на счетоводството на ревизираното лице, а и от откритото съдебно заседание на 18.06.2013 г., когато е прието заключението, става ясно, че експертът не е видял никакви отразявания в това счетоводство за преработката и последващата реализация на преработен дървен материал. Твърденията за преработка на част от стоката по процесните фактури следва да се преценяват в контекста на безспорното обстоятелство, че предметът на дейност на ревизираното лице е търговия на едро с дървен материал, но търговецът няма никакви трудови ресурси, така че не е ясно как е извършена въпросната преработка. Отделно от това, установеното от вещото лице обстоятелство, че в процесния данъчен период м. 12.2008 г. няма други доставки на дървен материал, получени от ревизираното лице, не доказва, че именно полученият по процесните фактури дървен материал е бил предмет на последващи облагаеми доставки. В крайна сметка, без доказателства за предаване на стоката по процесните фактури и без убедителни доказателства за посочените твърдения на РЛ, съдът обосновано е приел, че само въз основа на счетоводните записвания на самото ревизирано лице, не може да се направи извод, че фактурите отразяват действителни данъчни събития. Относно доставките на довършителни строителни услуги по пренасяне и монтаж на дограма и врати на обекти на ваканционни вилни селища по фактурите на "ВДФ Билд" ЕООД, съдът правилно е приел, че предметът на доказване изисква да е доказано как, с какви трудови ресурси и къде /като конкретен обект/ са извършени услугите по монтаж на врати. Такива доказателства не са представени. Вярно, че за фирмата - доставчик е доказано, че има персонал - строителни работници, назначени на трудови договори, но това още не означава, че тези работници са извършили процесните доставки. Освен фактурите, по които се претендира данъчен кредит, са представени договор от 02.02.2008 г. за предоставяне на услуги - СМР на обекти на възложителя и допълнителни споразумения към него, конкретизиращи обекти в община Балчик, гр. Созопол и с. Божурец, общ. Каварна. Представени са и протоколи № № 1, 2 и 3 за изпълнени СМР "монтаж врати", като нито една от датите на тези протоколи не съвпада с нито една от тези на процесните фактури. два от протоколите са с дати извън процесния период м. 02.2009 г. - от 29.12.2008 г. и 31.07.2009 г. В протоколите не са конкретизирани нито вратите, нито обектите на които са монтирани. Вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза е уточнило при приемането на заключението, че не е изследвало колко работници са необходими за извършването на процесния монтаж. С основание първоинстанционният съд е приел, че не е доказана връзката на процесните фактури на този доставчик с конкретните обекти, на които дограмата и вратите се твърди, че са монтирани. Отделно от това, представените още в първото ревизионно производство доказателства за внос на врати от сръбска фирма с получател ревизираното лице, са с дати след процесния данъчен период м. 02.2009 г., поради което не могат да се свържат с процесните доставки по пренос и монтаж. По никакъв начин не е конкретизирано, още по-малко доказано, къде се е намирал т. нар. временен склад, от който постепенно са превозвани дограмата и вратите. Представените с касационната жалба договори, оферти и фактури, издадени от ревизираното лице, целят да докажат извършването на последващи облагаеми доставки по монтаж на дограма и врати с изпълнител ревизираното лице и предмет предметът на процесните доставки. Такова доказване е следвало да бъде извършено пред съда по същество, като последиците от това недоказване са за сметка на жалбоподателя, който носи доказателствена тежест и това му е указано с изрично определение. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса юрисконсултско възнаграждение на ответника по касацонната жалба не следва да се присъжда поради присъждането на такова от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК,