Решение № 12975 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2020 г.
ВАСVI отделение20.10.2020 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34/10.02.2020 г. постановено по адм. дело № 1211/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12975 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5477/2020 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 81 и сл. от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 31, ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Плевен срещу решение № 34/10.02.2020 г. постановено по адм. дело № 1211/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли оспорването. Ответникът "Марица Енерджи" ЕООД представлявано от М. Ц. в писмен отговор по касационната жалба намира същата за неоснователна и прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалба е неоснователна. С процесното решение предмет на касационен контрол за законосъобразност първоинстанционният съд отменя Решение № ПН-9-П/2019 г. от 06.02.2019 г. за прекратяване на процедура по чл. 5, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда /Наредбата/, постановено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Плевен. Преписката като дело е върната на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Плевен за продължаване на процедурата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата по уведомление за инвестиционно предложение с вх. № 4593/19.09.2018 г. След преценка на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че началото на административното производство е сложено с подадено "Марица Енерджи" ЕООД уведомление с вх. № 4593/19.09.2018 г. в РИОСВ Плевен за инвестиционно предложение "Изграждане на инсталация за изгаряне на RDF и въглищен прах във водотръбен котел КГВМ-100 на площадката на "Топлофикация-Плевен" ЕАД гр. Плевен". Изготвено е становище от гл. експерт в Дирекция "Контрол" и превантивна дейност" при РИОСВ-Плевен относно пълнотата на информацията като е посочена необходимостта от предоставяне на допълнителна такава по отделните точки в уведомлението. До "Марица Енерджи" ЕООД е изпратено писмо изх. № 4593/1/09.10.2018 г., в което са посочени конкретната информация и документи, които следва да се представят допълнително. Такива са представени с писмо от "Марица Енерджи" ЕООД с вх. № 4593/2/31.10.2018 г. Изготвено е ново становище от РИОСВ-Плевен и до "Марица Енерджи" ЕООД е изпратено ново писмо от 03.12.2018 г., с което дружеството е уведомено, че не са отстранени всички непълноти, пропуски и неточности и са дадени нови указания относно необходимата за представяне информация. "Марица Енерджи" ЕООД е отговорило с писмо вх. № 4593/4/28.12.2018 г. На 06.02.2019 г. е издадено оспореното пред Административен съд Хасково решение № ПНП9 П/2019 г., съгласно което органът прекратява процедурата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата, тъй като не са отстранени всички непълноти, пропуски и неточности. За да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на директора на РИОСВ Плевен, състав на административният съд приема, че под непълноти, пропуски или неточности в представената информация по чл. 4, ал. 3 от Наредбата следва да се разбират само такива, които препятстват извършването на преценка относно вида на инвестиционното предложение, както и необходимите действия, които възложителят трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС и преценка относно необходимостта от провеждане на процедурите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 7 от Наредбата. Приел е, че административният орган не е изложил мотиви защо приема, че неотстранените непълноти и неточности са от значение за извършване на преценката му по чл. 5, ал. 1 от наредбата. При подборно изследване на оспорения акт административният съд е извел извод, че органът е изискал информация от възложителя, за която същият няма нормативно задължение за представяне. Този извод се отнася до поисканите доказателства за доказване на качеството на "възложител", както и до поисканото удостоверение от главния архитект на Община Плевен относно съответствието на заявеното инвестиционно предложение с Подробния устройствен план за площадката на "Топлофикация-Плевен" ЕАД. Изискването на чл. 4, ал. 3, т. 3 от Наредбата касае "връзка с други съществуващи и одобрени с устройствен или друг план дейности в обхвата на въздействие на обекта на ИП в случаите по чл. 103, ал. 4, т. 2 от ЗООС - одобрени устройствени планове съгласно чл. 104, ал. 3, т. 3 от ЗООС, в които са определени зони/територии за безопасни разстояния да предприятия/съоръжения с нисък или висок рисков потенциал". Първоинстанционният съд е приел и че не съществува задължение за инвеститора да представи доказателства за класифициране на отпадъците, нито за край на отпадъка по чл. 5 от ЗУО. Съгласно изискването на чл. 4, ал. 3, т. 10 от Наредбата следва да бъдат посочени само очакваните количества, вид и класификация на опасните вещества съгласно приложение № 3 към ЗООС, но няма изискване за представяне на документи за тяхното класифициране. Във връзка с гореизложеното административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при несъответствие с материалния закон, тъй като преценените от органа непълноти не са от такъв характер, че да доведат до прекратяване на процедурата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата в най-ранния етап на инвестиционното предложение. Върховният административен съд - шесто отделение споделя напълно изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Правилно съдът приема, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на административния акт - липсват основания за прекратяване на процедурата по чл. 5, ал. 1 от Наредбата по отношение на инвестиционното предложение на жалбоподателя (сега ответник по касация). Органът е поискал представяне на документи и информация, които не са свързани с извършването на преценка относно вида на инвестиционното предложение, необходимите действия, които възложителят трябва да предприеме по реда на глава шеста от ЗООС и преценка относно необходимостта от провеждане на процедурите по чл. 5, ал. 1, т. 1 - т. 7 от Наредбата. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Наредбата при установени непълноти, пропуски или неточности в представената информация по чл. 4, ал. 3 компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква от възложителя да предостави допълнителна информация и/или да отстрани допуснатите неточности, като определя срок за това най-малко 7 дни, т. е. административният орган може да изисква представяне на допълнителна информация само относно представената такава по ал. 3 на чл. 4 от наредбата. Изискването за представяне на информация или документи, които не са свързани с тези по чл. 4, ал. 3 не може да обоснове основание за прекратяване на започнатата процедура. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение напълно споделя изводите на първоинстанционният съд и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. С оглед на изложеното решението се преценява като правилно, не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е направил искане за присъждане на разноски по делото, но не са представени доказателства за такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,
Цитирани разпоредби
5- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 103, ал. 4 ЗООС
- чл. 104, ал. 3 ЗООС
- чл. 4, ал. 3
- чл. 5, ал. 4