Решение № 146 от 1.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 93/2014 г.

Решение № 146 от 1.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 93/2014 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК, образувано е по искане на осъдения С. А. С., ЕГН: [ЕГН ], за възобновяване на ВЧНД № 920/13 г. на Бургаския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 275 от 26.11.2013 г. Претендира се допуснато съществено нарушение на материалния закон по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради неправилно отказано приложение на основанията по чл. 25, вр. чл. 23 от НК за групиране на наказанията, наложени за престъпленията по НОХД № 504/13 г. на РС Несебър и НОХД № 4285/10 г. на РС Варна, които са извършени в съвкупност. Иска се възобновяване на делото и изменяване на атакуваното определение в тази част. В съдебно заседание осъденият се явява лично и с назначеният по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 от НПК служебен защитник - адвокат М. Г. от САК. Искането се поддържа в съдебно заседание от осъдения и от защитата адвокат Г. Според С., деянията по цитираните наказателни дела, за които е осъден на единадесет и на шест месеца лишаване от свобода, са в съвкупност и по тях следва да му бъде определено общо, най-тежкото наказание между тези две наказания. Прокурорът от ВКП е на становище, че делото е решено правилно и групирането е съобразено със закона, поради което искането е неоснователно. В последната си дума осъденият С. моли за уважаване на искането. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО СЪОБРАЗИ НАПРАВЕНОТО ИСКАНЕ, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, НАМИРА СЛЕДНОТО: Искането е допустимо: подадено е в законовия шестмесечен срок от легитимирана страна, срещу подлежащ на проверка по реда на възобновяване съдебен акт. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. С протоколно определение от 13.09.13 г. по ЧНД № 664/13 г. на Несебърския районен съд по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на осъдения С. са определени общи наказания по следните съвкупности: по НОХД № 437/99 г. на ОС - Русе и НОХД № 276/01 на РС - Бяла - в размер на най-тежкото от определените наказания - глоба в размер на 100 лв.; по НОХД 814/06 г. на РС - Пловдив, НОХД № 3273/06 г. на РС - Бургас, НОХД № 957806 на РС - Сливен, НОХД № 656/07 г. на РС - Пловдив и НОХД № 5406/07 на СРС в размер на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор; по НОХД 0406/08 г. на БРС и НОХД № 211/07 г. на РС - Несебър - 7 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор.; по НОХД № 4285/10 г. на РС - Варна и НОХД № 504/13 г. на РС - Несебър - 11 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. От всяко от тях, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато времето, през което осъденият е търпял наказание "лишаване от свобода" по присъдите, включени в съответната съвкупност и времето, през което е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража". С въззивно решение № 275/26.11.2013 г. по ВЧНД № 920/13 г. на Бургаския окръжен съд /образувано по въззивна жалба от осъдения С./ е изменено определението по ЧНД № 664/13 г. на Несебърския районен съд като на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо най-тежкото наказание от 11 месеца лишаване от свобода между наложените му наказания по НОХД № 406/08 на БРС, НОХД № 211/07 г. на РС - Несебър и НОХД № 504/13 г. на РС - Несебър, при първоначален "строг" режим, в затвор с приспадане на изтърпяната част от наказанията и времето на "задържане под стража" по делата от тази съвкупност. Постановено е да се изтърпи отделно наказанието "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца по НОХД № 4285/10 г. на РС - Варна, при първоначален режим "строг" режим, в затвор. В останалата част определението е потвърдено. Искането за възобновяване на производството по ВЧНД № 920/13 г. на Бургаския окръжен съд и за изменяване на постановеното решение с определяне на едно общо най-тежко наказание от наложените на дееца санкции по НОХД № 504/13 г. на РС Несебър и по НОХД № 4285/10 г. на РС гр. Варна, няма да доведе до най-благоприятното им съчетание за осъдения. Въз основа на задълбочено изследване на осъжданията на С., предмет на производството за групиране на наказания по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК в първата инстанция, при контролната проверка въззивната инстанция е извършила правилна интерпретация на събраните от първостепенния съд данни, съответстваща на закона и на съдебната практика на ВС и ВКС. При извод, че няколко престъпления едновременно са в реална съвкупност и в рецидив, налагането на общо наказание за съвкупността, при наличието на условия за това, ще е в най-благоприятното за осъдения съчетание, когато се има предвид размерът на наложеното общо наказание и размера на наказанието, което следва да се изтърпи отделно от съвкупността. В случая, деянието по НОХД № 504/2013 г. на РС гр. Несебър може да бъде отнесено едновременно към две съвкупности от престъпления, образувани както следва: в първата то се съчетава с деянието по НОХД № 4285/10 г. на РС гр. Варна; във втората съвкупност то е заедно с деянията по НОХД № 406/08 г. на РС Бургас и по НОХД № 211/07 г. на РС гр. Несебър. Вън от това, деянието по НОХД № 4285/10 г. на РС гр. Варна същевременно е в съвкупност с деянието по НОХД № 504/13 г. на РС Несебър и в рецидив с деянията по НОХД № 406/08 г. на РС гр. Бургас и по НОХД № 211/07 г. на РС Несебър, т. е. то не може да образува съвкупност с тях. Основателно е прието от контролната инстанция, че наказанието за деянието по НОХД № 504/13 г. на РС Несебър може да се комулира с наказанията за деянията, принадлежащи и към двете съвкупности, но следва да се съчетае по-благоприятно за дееца, ако бъде групирано с наказанията, наложени за деянията от втората съвкупност. А наказанието за деянието по НОХД № 4285/10 г. на РС Варна, което деяние е в рецидив с деянията по втората съвкупност, следва да се изтърпи отделно. Така, по втората съвкупност С. ще търпи общо, най-тежкото наказание от единадесет месеца "лишаване от свобода" и ще търпи отделно наказанието от шест месеца "лишаване от свобода" . При това съчетание на осъжданията за отделните деяния в процесното множество от престъпления, общо най-тежкото наказание и това, което осъденият ще търпи отделно, ще имат по-малък срок от едни месец, от срока на наложените му общо най-тежки наказания, ако те бяха формирани в две отделни съвкупности по същите наказателни дела. Проверката на правилността на тези изводи сочи на правилно приложение правилата по чл. 23 - чл. 25 и чл. 27 от НК и на принципните положения, приети в ПП № 4/65 г., т. 9 на ВС, ТР № 11/87 г. на ОСНК на ВС и ТР № 3/09 г., т. 3 на ОСНК за най-благоприятното съчетание за дееца при групиране на наказания. Съпоставено е коректно времето на извършване на деянията по всяко едно от посочените наказателни дела и времето на влизане в сила на постановените по тях осъдителни съдебни актове. Съставът на ВКС, трето н. о., споделя правилността на въззивното решение и не намери допуснато нарушение на закона. Липсва основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК на атакуваното ВЧНД № 920/13 г. на Бургаския окръжен съд и съответно за претендираната частична отмяна на постановеното въззивно решение. Воден от тези мотиви и съгласно нормите по чл. 424 - чл. 426 НПК, ВКС, трето н. о. в настоящия съдебен състав,