Решение № 13156 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2009 г.

Решение № 13156 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Иван Маринов Панев от гр. Сандански срещу Заповед № К-7119 от 29.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна и следва да се отмени по изложени съображения, че противоречи на материалноправни разпоредби - на чл. 168, т. 1, 2, 4 и 5, чл. 267, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 87а от Закона за държавния служител (ЗДС), както и че жалбоподателят е лишен от възможността да се запознае с мотивите за издаване на оспорваната заповед. Поддържа също така, че прекратяването на служебното правоотношение е в противоречие с договора сключен между жалбоподателя и МВР при постъпването му за обучение в Академията на МВР. Ответникът по жалбата - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Стоев, оспорва основателността на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата на основание разпоредбата на чл. 159 от АПК, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване, на главен инспектор Иван Маринов Панев - началник на РСПБЗН (II степен) при ГД "пожарна безопасност и спасяване" - МВР, категория ДВ", поради съкращаване на длъжността. Страните не споря, относно факта, че със заповед рег. № К-2290/28.11.2009 г. на министъра на вътрешните работи за съкращаване на 137 щатни бройки на държавни служители от отдел "пожарна безопасност и спасяване в железопътния транспорт", е съкратена и длъжността, заемано до този момент от жалбоподателя. Към административната преписка е приложено предизвестие с № К-8039 от 01.12.2008 г. до Иван Панев, с което същия е уведомен на същата дата, че считано от 01.01.2009 г., служебното му правоотношение ще бъде прекратено. На 5.12.2008 г., Панев е отправил искане с вх. № Л-1890 при Главна дирекция ДПБС" до министъра на вътрешните работи да бъде назначен на длъжност "Инструктор VI-V ст. " в група ПБЗН на "ТЕЦ Бобов Дол" ЕАД при Областна дирекция на МВР - Кюстендил. Три дни по-късно, на 08.12.2008 г., така направеното искане е оттеглено със заявления с вх. № Л-1925 при Главна дирекция ДПБС". С оглед направеното оттегляне, чрез директора на ОД на МВР - Смолян до Панев е отправено предложение № Л-2000/11.12.2008 г. по реда на чл. 267, ал. 1 от ППЗМВР, да бъде назначен на длъжност - началник на РС "ПБС" - Пампорово към звено за "ДПБС" - Смолян. Така отправеното предложение не е прието от Панев, който изрично изразил своето несъгласие с направеното предложение на 12.12.2008 г. Отказът на служителя е удостоверен и в протокол № Л-2007/12.12.2008 г. съгласно правилото на чл. 267, ал. 2 от ППЗМВР. На 16.12.2008 г, Панев е предявил ново искане пред министъра на вътрешните работи с вх. № Л-2012 за назначаването му на основание чл. 191, ал. 5 от ЗМВР на по-ниска длъжност - "началник дежурна смяна" при РС "ПБС" - Петрич. Несъгласие с молбата е изразил Директор ГД "ПБС" с мотив, че на служителя е предложена длъжност категория "В". С писмо от 17.12.2008 г. от директора на ГД ДПБС" до министъра на вътрешните работи, е направено предложение за прекратяване на служебното правоотношение на Панев поради отказ да заема предложената му длъжност - началник на РС ДПБС" - Пампорово, отговаряща на притежаваната от служителя категория ДВ". На 06.01.2009 г. в 13,22 часа, срещу подпис, на Панев е връчен екземпляр от оспорваната Заповед № К-7119/29.12.2008 г., видно от отбелязването, направено собственоръчно върху екземпляр № 3 на заповедта, заведен с вх. № Л-2066/29.12.2008 г. при ГД "ДПБС". С оглед събраните в хода на съдебното производство по оспорване на заповедта доказателства, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия си състав намира, че така постановената заповед е издадена от компетентен орган в изискуемата от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила на ЗМВР и ППЗМВР. Съгласно чл. 245, ал. 4, във вр. ал. 1, т. 5 от ЗМВР, прекратяването на служебното правоотношение при съкращаване на длъжността е допустимо само ако служителя откаже да заеме друга предложена му длъжност в рамките на притежаваната категория или ако не са налице подходящи свободни длъжности. От своя страна, чл. 267, ал. 1 от ППЗМВР, посочва че предлаганата длъжност в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, следва да отговаря на условието новата длъжност да отговаря на категорията и професионалната квалификация на служителя, както и новото работно място да е в същото населено място и по възможност в същата основна структура, а при липса на подходящи незаети места - и в друго населено място или основна структура. В случая по делото, ответника е доказал по безспорен начин, че е спазил посочените изисквания на закона, като с оглед съкращаването на длъжността на Панев, му е отправил предложение, което е било отхвърлено изрично от служителя, да заеме длъжност, отговаряща на притежаваната от него категорията ДВ" и придобита професионална квалификация, но в друго населено място (Пампорово), в същата основна структура ГД "ДПБС". Неотносими към предмета на делото са доводите на жалбоподателя, че не му е предложена длъжност, съгласно настъпилите промени в щата на ГД "ДПБС" по силата на Заповед № К-2250/31.12.2008 г., тъй като този акт, макар и с един ден разлика, е последващ, издаването на сега обжалваната заповед и последиците от неговото издаване не следва да бъдат обсъждани по силата на чл. 142 от АПК. Недоказани от страна на Панев са твърденията му за наличие на договор между него и МВР, с оглед обучението му в академията на министерството. Неотносими са обаче, доводите му за задължение на МВР да го "назначи на работа", в случая предмет на спора не е отказ за назначаване, а законосъобразността на постановеното прекратяване на служебните правоотношения. Неоснователен е аргумента за приложение на чл. 87а от ЗДС, тъй като в случая правоотношението е прекратено поради съкращаване на длъжност, а не поради преобразуване на администрацията, преминаването на дейност от една администрация в друга или поради преминаване на дейност от закрита администрация в друга. Следва да се има в предвид и това, че в хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 5 от ЗМВР административният орган не извършва подбор и това, че негово право а не задължение е да приеме предложението на служителя за преназначаването му на свободна вакантна длъжност по реда на чл. 191, ал. 5 от ЗМВР. Несъстоятелно се явява твърдението на Панев, с оглед липсата на оспорване от негова страна на подписа си и факта на получаване на заповедта, факт обективиран върху екземпляр № 3 на процесната заповедта, с които се декларира получаването на екземпляр от същата. По изложените съображения жалбата, подадена срещу Заповед № К- 7119 от 29.12.2008 г. на министъра на вътрешните работи, е неоснователна и следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,