Решение № 5562 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 130/2019 г.

Решение № 5562 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 130/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Д. Георгиев е подал касационна жалба срещу решение № 2037/29.10.2018 г. по адм. дело № 1937/2018 г. по описа на Административния съд – Варна, с което са отхвърлени предявения от него срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, сектор "Пътна полиция", иск за сумата 300 000 лева, съставляваща обезщетение за вреди, от които 200 000 лева за имуществени вреди и 100 000 лева за неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия, извършени в периода 2001 г. – 5.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 5.07.2017 г. и предявения от него срещу Областната дирекция на вътрешните работи – Силистра, сектор "Пътна полиция", иск за сумата 50 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от незаконосъобразни действия и бездействия, извършени в периода 2001 г. – 5.07.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 5.07.2017 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което предявените искове да се уважат изцяло или за част от претендираните обезщетения. Ответниците – Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, сектор "Пътна полиция" и Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра, сектор "Пътна полиция", не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че ищецът Д. Георгиев е лице, многократно осъждано за различни престъпления, в това число, и за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. По повод на подадена от ищеца жалба е изготвена справка на Министерството на вътрешните работи от 14.02.2018 г., в която е отразено, че Георгиев не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. За времето от 2008 г. до 2015 г. на Д. Георгиев били съставени 48 акта за нарушение на чл. 150 от Закона за движението по пътищата или за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление. Извършената в Автоматизираната информационна система "Български документи за самоличност" справка потвърдила, че на ищеца не е издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство. След извършена проверка в архива на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра не бил намерен протокол за проведен изпит на Д. Георгиев за придобиване на правоспособност като водач на моторно превозно средство в периода 1995 г. – 1998 г. В сектор КАТ "Пътна полиция" – Силистра Георгиев се водел на отчет като неправоспособен водач на моторно превозно средство. Според представена от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна справка, в системата на сектор "КАТ" не се съдържат данни за издадено на името на Д. Георгиев свидетелство за правоуправление. Отразено е, че за периода 2008 г. – 2015 г. на същото лице са издадени 74 акта за установяване на административни нарушения, 64 наказателни постановления, 2 електронни фиша и 3 заповеди за налагане на принудителни административни мерки. В представено от ищеца писмо № 20-02-3/10.10.2017 г., подписано от началника на Централно военно окръжие, е удостоверено, че Д. Георгиев е отбил наборната си военна служба в периода 3.04.1996 г. – 1.01.1998 г. във Военно формирование 62 550 – София, на длъжност "шофьор", с ВОС № 5233. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд приел, че за уважаване на предявените от ищеца искове е необходимо да се установят незаконосъобразни действия или бездействия на служители на ответниците, в противоречие с техни нормативни задължения. В исковата молба и в допълнителна молба от 23.07.4018 г. ищецът твърдял, че служители на ответниците са извършили незаконосъобразни действия, изразяващи се в прикриване на факта, че той притежава свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Налице било и незаконосъобразно бездействие от тяхна страна, тъй като укривали и не предоставяли на Георгиев свидетелството му за правоуправление на моторно превозно средство. Съдът посочил, че според нормативната уредба, съдържаща се в Закона за движение по пътищата и Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, свидетелството за управление на МПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. Свидетелствата за управление на МПС се издават от звената "Пътна полиция" към областните дирекция на Министерството на вътрешните работи по постоянния адрес на лицата. Водачите на МПС, наложените им наказания и приложените принудителни административни мерки се водят на отчет от звената на "Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи по постоянен адрес. При първоначално придобиване свидетелството за правоуправление се издава въз основа на представени протоколи за успешно положен изпит, заявление, документ за физическа годност на водача. Ако на ищеца е било издадено свидетелство за правоуправление, данните за това следвало да се съхраняват в сектор "Пътна полиция" към Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра. Информация следвало да се съдържа и в Автоматизираната информационна система за управление на административнонаказателната дейност, както предвижда чл. 27, ал. 2 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г., а това означава, че тя е достъпна и за служителите на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, сектор "Пътна полиция". Административният съд достигнал до заключение, че по делото не е доказано полагането на изпит от ищеца за придобиване на правоспособност на водач на МПС, както и че той има издадено свидетелство за правоуправление. Информацията в представеното от ищеца писмо на началника на Централното военно окръжие не водела до извод, че ищецът е правоспособен, тъй като свидетелството за правоуправление се издава от органите на Министерството на вътрешните работи след успешно положен изпит. Отделно от това, издаването на свидетелство за правоуправление като удостоверителен документ не представлявало фактическо действие. Не можело да се приеме, че ответниците бездействат, като прикриват съществуваща според ищеца информация и като не я предоставят на органите на съдебната власт по образуваните срещу Георгиев наказателни и административнонаказателни производства. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ можела да бъде ангажирана при незаконосъобразно осъществяване на функции, възложени на органи и длъжностни лица, а не изобщо за всички незаконни и увреждащи действия и бездействия на физически лица, заемащи държавна служба. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените от Д. Георгиев искове. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и точно прилагане на материалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, анализирал е прецизно приложимите правни норми и е направил съответстващи на доказателствата фактически и правни изводи. По делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица на ответниците, които според твърденията в исковата молба, умишлено укривали информация и документи, удостоверяващи правоспособността на ищеца. Ищецът не е доказал твърдението си, че има правоспособност да управлява моторно превозно средство. Обстоятелството, че е отбил редовната си военна служба на длъжност "шофьор" не означава, че притежава правоспособност на водач на моторно превозно средство, придобита според изискванията на нормативната уредба. От негова страна не са въведени твърдения, че въобще му е издавано свидетелство за правоуправление, както че е подавал заявления за издаването на такъв документ. Отделно от това, както вярно е отбелязал административният съд, умишленото укриване на служебна информация от длъжностни лица не представлява форма на административна дейност, което само по себе си изключва възможността за обезщетяването на вреди при условията на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. При отсъствието на всички елементи от нормативния състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, включващ незаконна административна дейност, вследствие на която в пряка и непосредствена причинна връзка са възникнали вреди, няма основание за осъждането на ответниците за заплащане на претендираните с исковата молба обезщетения. Като е отхвърлил предявените искове, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 AПК Върховният административен съд, Трето отделение,