Решение № 341 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г.

Решение № 341 от 15.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 540/2012 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Таня Райковска Производство по чл. 250 ГПК. Образувано е по подадена от ЗАД [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник, молба за допълване на решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г., с което е оставено в сила въззивно решение № 311/29.02.2012 г. по гр. д. № 3559/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която ЗАД [фирма] е осъдено да заплати на Х. Н. П., със съгласие на майка му С. Г. П., още 35 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от пътно транспортно произшествие на 24.09.2009 г., ведно със законната лихва от същата дата до окончателното й изплащане. В молбата по чл. 250 ГПК се поддържа, че ВКС не се е произнесъл по довода на страната за липсата на причинна връзка между приетите като основание за увеличение на размера на имуществените вреди неврологични изменения и усложнения. Ответникът по молбата Х. Н. П., действащ лично и със съгласието на своята майка С. Г. П., чрез адв. К. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение, след администриране на молбата в изпълнение на разпоредбата на чл. 250, ал. 2, изр. 1 ГПК и след преценка на искането на молителя, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК касационно решение е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е въззивно решение на Софийски апелативен съд в частта му, с която е присъдено допълнително обезщетение в размер на сумата 35 000 лв. и е отказано приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради настъпване на процесуална преклузия за въвеждане на защитното възражение за наличие на съпричиняване. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалния въпрос за въвеждането на възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредите при определяне размера на застрахователното обезщетение. В решението, чието допълване се иска е даден отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, маркирано е, че служебно задължение за съда за отчитане принос на пострадалия не съществува, както и е разгледан фактическият състав на непозволеното увреждане, като в тази връзка е обсъдена и причинно следствената връзка между поведението на пострадалия и настъпилия противоправен резултат. След отговора на правния въпрос са обсъдени фактите и обстоятелствата по конкретния случай и е прието, че изводите на въззивния съд досежно наличие на преклудирано възражение за съпричиняване на пострадалото лице са правилни. По този повод ВКС е изложил отделни съображения, свързани с въпроса, по който е допуснато касационно обжалване - за наличието или отсъствието на съпричиняване и за момента на въвеждането на това възражение в конкретния правен спор, като изрично е записано, че проверката, която настоящият състав осъществява е ограничена от въпроса, по който е било допуснато касационно обжалване и направените в тази връзка оплаквания в касационната жалба. К. съд изрично не е изброявал отделните увреждания на пострадалото дете, нито се е налагала преценка на медицинското заключение, тъй като е преценил, че са налице и са били обсъждани във въззивното решение, съобразно изискванията на т. 2 на ППВС № 4/1968 г. Приемайки, че не следва да настъпи корекция в определеното обезщетение, предвид отсъствие на съпричиняване от страна на пострадалото лице и безспорните данни за множеството травми на детето, трайните остатъчни последици за него с оглед ограниченията при движение, при макар и стабилизирано здравословно състояние и усложненията от претърпяното мозъчно сътресение, както и не на последно място останалия козметичен дефект, ВКС е направил извод за потвърждаване на въззивното решение в обжалваната му част. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение,