Решение № 2908 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2019 г.

Решение № 2908 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на П. Р. управление на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – П. (Пето РУ-ОДМВР-П.) срещу решение № 1288/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3774/2018 г. по описа на Административен съд – П. (АС-П.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е неправилно като счита, че са представени достатъчно доказателства за вината на А. Хайдаров, а в деловодството на Пето РУ-ОДМВР-П. не е получавано съобщение от съда за насрочване на дело и указания. Тези оплаквания е възможно да бъдат квалифицирани като касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът иска да бъдат отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Не претендира заплащане на разноски, но прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от другата страна. Ответникът А. Хайдаров оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения С обжалваното решение № 1288/13.06.2019 г., постановено по адм. дело № 3774/2018 г. по описа на АС-П. е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 6/04.12.2018 г. на началника на Пето РУ-ОДМВР-П., с която на основание чл. 21, т. 9 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) във връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ на А. Хайдаров е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия с страната и чужбина за срок от две години. Административният съд е приел за установено, че не е доказано извършването на нарушението, описано в оспорената заповед, поради което липсва основание за издаването й. Допълнително са изложени съображения за липса на мотиви за определяне на максимална продължителност на наложената принудителна административна мярка (ПАМ), което е определено като съществено нарушение представляващо основание за отмяната на оспорената заповед. Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Като доказателства, съставляващи административната преписка по делото е представена само оспорената заповед № 6/04.12.2018 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 10/04.12.2018 г. С разпореждане № 366/17.01.2019 г. АС-П. е дал указания на страните да представят всички доказателства, с които разполагат, а на началника на Пето РУ-ОДМВР-П. и изрично е указал, че носи доказателствената тежест да установи фактическите основания, посочени в оспорения акт и да попълни преписката с всички относими писмени доказателства. Това разпореждане е съобщено на касационния жалбаподател на 22.01.2019 г. с връчване на препис от него заедно с призовка за открито съдебно заседание на 27.02.2019 г. Призовката е връчена на служител на Пето РУ-ОДМВР-П. срещу подпис на служебния адрес, поради което възражението в касационната жалба за липса на редовно уведомяване за откритото съдебно заседание и представяне на всички документи от административната преписка е неоснователно. АС-П. е изпълнил служебните си задължения да даде указания до страните, включително да разпредели доказателствената тежест и да даде допълнителни указания за изпълнение на задължението на административния орган по чл. 152, ал. 2 от АПК да изпрати цялата преписка в съда. По изложените съображения трябва да се приеме, че не допуснато процесуално нарушение, съставляващо основание за отмяна на съдебния акт. Решаващият съд е приел за установено, че оспорената пред него заповедта е издадена за това, че на 04.12.2018 г., около 19, 30 часа в гр. П., стадион "Локомотив"" при провеждане на футболна среща между отборите на ПФК Б. П." и ПФК "Локомотив"- П. при напускане на спортното съоръжение А. Хайдаров извършва противообществена проява, изразяваща се в това, че носи маска на лицето си и извършва действия по прикриване на лицето си, което затруднява разпознаването му. В подкрепа на описаните в заповедта факти е представен АУАН, а за опровергаването им е разпитан свидетел. Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетеля, от които е приел за установено, че А. Хайдаров не е ползвал маска, а само шал, който е съответствал на метеорологичните условия. Фактическата обстановка по спора е установена съобразно доказателства по делото, които са събрани в съответствие с процесуалните правила. При правилно установени факти АС-П. е обосновал законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 21, т. 9 от ЗООРПСМ, посочен като правно основание за издаване на отменената от АС-П. заповед, противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се в носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие; боеприпаси; спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества; сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки; наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Нито една от тези прояви не е доказано, че е извършена от А. Хайдаров и дори не е описана като фактическо основание за издаване на оспорената пред АС-П. заповед. Фактическото описание на противообществената проява – носене на маска и извършване на действия за прикриване на лицето, затрудняващи разпознаването съответства на чл. 21, т. 7 от ЗОООРПСМ, която разпоредба не е част от правното основание, посочено в административния акт. Законосъобразно АС-П. е приел, че обжалваната заповед за налагане на ПАМ е немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1, т. 4 от АПК, защото не съдържа никакви съображения относно определяне на максималния срок за налагане на ПАМ. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон настоящата инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано и постановено при спазване разпоредбите на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 500 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане трябва да му бъдат възстановени от бюджета на касационния жалбоподател. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните адвокатски възнаграждение и съответства на фактическата и правна сложност на спора, поради което трябва да бъде включено в пълен размер на разноските независимо от своевременно направеното възражение за прекомерност. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение