Решение № 4405 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2013 г.

Решение № 4405 от 29.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2145/2013 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Евелина Петкова, Пламен Петков и Велислава Петкова от гр. Ловеч са обжалвали решение № 207/21.12.2012 г. постановено по адм. д. № 7 от 2012 г. на Административен съд гр. Ловеч, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК- 02-СЗР-306/13.12.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район гр. Ловеч като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на същото и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. за да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание и настоящата инстанция споделя установената фактическа обстановка по делото, поради което не се налага нейното преповтаряне. Съответни на доказателствата по делото са съображения за наличие на незаконен строеж представляващ "Преустройство с надстрояване и пристрояване на едноетажна постройка" в УПИ III-1318, в кв. 75, зона "Имертински" гр. Ловеч, констатиран с констативен акт, чието съдържание не опровергано с други доказателства в хода на административното производство, а също така и в това пред съда. Безспорно е установено, че процесния строеж е извършен в периода 1999 - 2000 г. без издадено разрешение за строеж в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Данните са сочили, че строежа не е заявен по реда на § 183 и § 184, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗУТ е извършеното строителство е в противоречие с нормите на чл. 183, ал. 2 ЗУТ, респ. 56, ал. 3 ЗТСУ / отм./, поради което законосъобразно е прието че не попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, както е неприложима разпоредбата на § 127 от ЗИД на ЗУТ, която, както правилно е прието няма обратно действие. Законосъобразни са съображенията за наличие на хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и правилно е било наредено премахването на строежа на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,