Решение № 10342 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2014 г.

Решение № 10342 от 24.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на РИОСВ гр. Варна срещу решение № 69 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 1101/2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено негово решение № ВА-143-ПР/2012 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Прието е такава оценка да не извършва за инвестиционно предложение "Изграждане на вертикален турбинен генератор в ПИ с идентификатор 66946,50,2 с начин на трайно ползване за стопански двор и с трайно предназначение на територията-урбанизирана, в землището на с. Славеево, община Добрич. Мотивите са, че реализацията на инвестиционното предложение с възложител "Бул аква фиш" ООД няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху защитена зона за опазване на дивите птици "Батова", с код BG0002082 и защитена зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна- "Долината на река Батова", с код BG0000102. Касаторът поддържа, че съдебното решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска отмяната му и потвърждаване на административния акт чрез отхвърляне на подадената срещу него от Георги Ганчев Ганев, в качеството му на едноличен търговец, жалба. Решението се оспорва и от "Бул аква фиш" ООД-, с. Прилеп, Община Добрич. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Желае отмяната му и постановяване на друго по същество, с което жалбата на ЕТ бъде отхвърлена като неоснователна; респективно отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Ответникът Георги Ганчев Ганев, действащ в качеството си на ЕТ с фирма "АТФ- Георги Г. Ганев"- чрез процесуалния си представител- адв. Митков, оспорва жалбите като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбите са подадени в срок и от надлежна страна, но разгледани по същество са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за спора факти, преценил е събраните доказателства и доводите на страните, като правните му изводи за отмяна на акта са законосъобразни и обосновани. Съда приема, че оспореното решение е обусловено от разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на околната среда/ЗООС/, където попада всяко разширение или изменение на инвестиционно предложение, съгласно Приложение № 2 ЗООС; които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение и ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. В случая инвестиционното предложение/ИП/ "Изграждане на вертикален турбинен генератор"- по своето естество е изменение на предходно ИП на същият възложител, а именно: изграждане на риболюпилня за аква култури, рециркулационна система и/или разширение на ферма за аквакултури към ферма за интензивно отглеждане и преработка на аквакултури". Извода на съда е, че решението е издадено от компетентния за това орган, в кръга на правомощията му; при спазване на предвидената форма и процедурното изискване на чл. 7, ал. 2, т. 2, б. "б" от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда . Основният извод на първоинстанционния съд е, че при преценката на необходимостта от извършване на ОВОС - административния орган не е съобразил в достатъчна степен два от критериите по чл. 93, ал. 4 ЗООС- местоположение и характеристики на потенциалните въздействия на ИП. След анализ на материалите съдържащи се в административната преписка и въз основа на неоспорено от страните при предявяването му и възприето от съда като компетентно изготвено- е прието, че местоположението на ИП от територията на най-близко разположеното населено място е от около 260 метра, като най- близко намиращият се жилищен имот е от порядъка на 297м., а до жилищната сграда в него- 320м. Съпоставяйки тези факти с естеството на инвестиционното предложение- изграждане на вертикален турбинен генератор на TURBINA VAWT/вятърна турбина с вертикална ос/, с технически и производствени характеристики- височина 40 м, диаметър 15 м, височина на лопатките 20м, скорост на въртене до 3,9 м/s, мощност 100 kw и модел VAWT system - съда приема, че с ИП пряко е нарушено изискването на чл. 141, ал. 1 от Наредба № 14/15. 06.2005 г. на МРРБ и МЕЕР за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, според което изискване- вятърните генератори се разполагат на разстояние не по-малко от 500 метра от територията на най-близкото населено място. Това е решаващия извод на съда да отмени оспореното решение. Решението е правилно и законосъобразно. Не може да бъде споделен довода на втория касатор, възложител на ИП, че съда не е съобразил фактите по делото, като приема, че не е налице противоречие между Закона за енергията от възобновяеми източници/ЗЕВИ/ и сочена по-горе Наредба № 14/2005 г. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока, че не е налице преуреждане на обществени отношения, в по- късен момент, със закон, поради което по силата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове/ЗНА/- да бъде приложен акта от по-висока степен. При съпоставяне разпоредбите на чл. 141 и сл. от Наредба № 14/2005 г. и чл. 23 и 24 ЗЕВИ- се налага извода, че нормите на двата акта засягат различен по вид обществени отношения- тези по наредбата определят нормативните изисквания при проектиране и изграждане на ветрогенератори като вид енергийни източници, докато разпоредбите на закона имат за предмет обществените отношения по присъединяване към електропреносната или електроразпределителната мрежа на енергийните обекти за производство на ел. енергия от възобновяеми източници. Ирелевантни, с оглед естеството на спора са твърденията на касатора, че се касае за модерен и амбициозен проект за добив на енергия от възобновяем източник, приоритет и на Европейския съюз. Независимо, че се касае за приоритетен източник на ел. енергия, същият следва да отговаря в пълна степен на нормативно определените изисквания при изграждането и експлоатацията му. Неоснователни са и възраженията на първия касатор - административния орган, постановил оспореното пред първоинстанционния съд решение. Не може да бъде споделен довода на този касатор, че административния акт, като съдържащ пълна преценка на характеристики на предлаганото строителство, дейности и технологии- незаконосъобразно е отменен от съда. Решението на директора на РИОСВ-Варна, в частта относно местоположение, отчита отстоянието на имота, в който ще се реализира ИП до най-близките защитени зони и морския бряг и невъзможността да окаже значително отрицателно въздействие върху тези зони. Липсват обаче факти и констатации относно близостта на ИП до жилищни имоти и сгради в тях - поради което немотивиран е извода, че инвестиционното предложение няма да окаже отрицателни въздействия върху здравето на хората- раздел IV, т. 2 от административния акт. Предвид горното касационната инстанция намира, че решението на РИОСВ - Варна правилно е отменено като незаконосъобразно от решаващия спора по същество съд. Не се констатират основания за касиране на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,