Решение № 13856 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2014 г.

Решение № 13856 от 17.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13122/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Пътно поддържане Стара Загора" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, зона "Голеш", подадена от управителя Сашо Желязков срещу Решение № 1575 от 7.07.2014 г., постановено по адм. дело № 3791/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) № 240991300008183 от 30.08.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив, потвърден с Решение № 1182 от 12.11.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на НАП и дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът не е изложил подробни съображения относно потвърждаването на обжалвания акт и липсват мотиви, относно наличието на имущество, което може да послужи за изпълнение на публичните вземания. При издаване на акта за прекратяване на регистрацията са допуснати процесуални нарушения, които не са обсъдени в обжалваното решение - липса на конкретизация на размера на неизпълнените задължения, дата на възникване на задълженията, мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност и необсъждане на данните за притежаване на имущество, което може да послужи за обезпечаване на публичните вземания. Иска първоинстанционното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 240991300008183 от 30.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 1182 от 12.11.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че е доказана хипотезата на чл. 176, т. 3 ЗДДС. По делото е установено невнасяне на ДДС за девет данъчни периода по справки - декларации, а неизпълнението от страна на дружеството на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи на системност. Поради изложеното, съдът е приел, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС и административният орган, в условията на оперативна самостоятелност, е имал основание да прекрати регистрацията. Решението е правилно. По делото не е било спорно, че дружеството не е внесло ДДС за посочените подробно в РД периоди по справките - декларации по ЗДДС. Разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС регламентира възможността на приходния орган служебно да прекрати регистрацията по ЗДДС на определен данъчен субект, системно неизпълняващ законовите си задължения. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби и това води до нарушаване на системата на облагане с ДДС. В конкретния случай, органът по приходите е приел наличието на основание по чл. 176, т. 3 ЗДДС, предвид обстоятелството, че дружеството не е внесло декларирания ДДС за внасяне със справки. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не е изложил подробни съображения относно потвърждаването на обжалвания акт. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и е изложил подробни мотиви по отношение на законосъобразността на спорния акт. Въз основа на представените доказателства, съдът правилно е приел, че в случая е доказано, че задълженото лице системно не е изпълнявало задълженията си по ЗДДС. Разбирането за системността като явление предполага наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението от касатора на задължението за внасяне на ДДС за девет поредни данъчни периода сочи на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да разпореди дерегистрация юридически факт по чл. 176, т. 3 ЗДДС. Съгласно чл. 89, ал. 1 ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Административният съд правилно е приел, че при издаване на акта за дерегистрация по ЗДДС не са допуснати процесуални нарушения. Приходният орган е описал конкретно справките - декларации, по които се следва внасяне на ДДС, като е посочил размера на неизпълнените задължения, както и момента на възникване на задълженията. Неоснователно е твърдението на касатора, че органът по приходите не е изложил мотиви за постановяване на акта при условията на оперативна самостоятелност. Дерегистрацията по ЗДДС в случая се налага, за да се предотврати загуба на данъчни приходи от данъчно-задължено лице, което начислява данък без намерение да го внася в бюджета. С оглед системното невнасяне на данък от страна на задълженото лице, органът по приходите, правилно е дерегистрирал касатора по ЗДДС. С дерегистрацията на дружеството ще се постигне целта, за която административният орган е оправомощен от закона (чл. 4, ал. 2 АПК). В настоящия случай са спазени изискванията за съразмерност по чл. 6 АПК, защото размерът на неизпълнените задължения е висок, поведението на данъчнозадълженото лице е проявявано в продължение на дълъг период, което обосновава налагането на забрана на търговското дружество да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит, след датата на прекратяване на регистрацията му. В случая е без значение дали дружеството разполага с имущество, което може да послужи за изпълнение на публичните вземания, защото, за да се приложи разпоредбата на чл. 176, т. 3 ЗДДС е необходимо единствено да се установи, че дружеството системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, а в случая по делото не е било спорно, че дружеството не е изпълнило задължението си да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната ТД на НАП, в срока за подаване на справките декларации за спорните данъчни периоди, а и по-късно. Съобразно изложеното, решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение,