Решение № 8978 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2013 г.

Решение № 8978 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Кърджали, срещу решение № 6 от 10.01.2013 г. постановено по адм. д. № 188/2012 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменено решение № КПК-27 от 23.07.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 269 от 11.06.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, за внасяне на сума в размер на 1621.09 лева по ревизионен акт за начет № 269 от 11.06.2012 г. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Седрие Сеид Исмаил, редовно призована не се явява. Представлява се от адв. Сунай Мехмед с пълномощно по делото. Пълномощника застъпва становище за неоснователност на касационното оспорване. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № КПК-27 от 23.07.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което е потвърденото разпореждане № 269 от 11.06.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, с което на Седрие Сеид Исмаил е разпоредено да внесе сума в размер на 1621.09 лева по ревизионен акт за начет № 269 от 11.06.2012 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че не е причинена щета на държавното обществено осигуряване по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. По отношение за периода от 1.05.2006 г. до 14.06.2006 г., първоинстанционният съд е приел за неправилен изводът на административния орган, че след като не е извършено внасяне на дължимите осигурителни вноски, към момента на настъпването на риска - 15.06.2006 г., лицето не е било осигурено за риска "общо заболяване и майчинство". Към тази дата, Седрие Сеид Исмаил е била в надлежно разрешен отпуск за бременност и раждане по силата на § 1, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Прието е от първоинстанционният съд, че за този период Седрие Сеид Исмаил е осигурено лице за заявените осигурителни рискове. Съдебният акт, предмет на контрол от настоящата инстанция, не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От приложените по делото доказателства е видно, че от 6.03.2006 г. Седрие Сеид Исмаил е регистрирана и осъществявала дейност като земеделски производител, в която е посочила, че от същата дата се е осигурява за рисковете "инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт", както и че от 1.05.2006 г., тя е променила вида на осигуряването си, като от тази дата се е осигурявала и за всички осигурени социални рискове без "трудова злополука, професионална болест и безработица". Видно от приложеното по делото (страница 36), копие на трудова книжка, лицето е натрупало изискуемия шестмесечен осигурителен стаж като задължително осигурена за всички социални рискове по силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Установено също така по делото е и че Седрие Сеид Исмаил е била временно неработоспособна от 27.04.2006 г., а раждането е настъпило на 15.06.2006 г. Съгласно разпоредбите на чл. 48а и чл. 52а в относимите им към спорното правоотношение редакция (ДВ, бр. 69 от 2004 г.) от КСО осигуреното лице има право на обезщетение за бременност, за раждане и за отглеждане на малко дете, ако има осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. На понятието "осигурено лице" е дадено легално определение с допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 3 (нова - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) от КСО. Съгласно дефиницията, която се съдържа в законовия текст, "осигурено лице" (по смисъла на част първа на кодекса) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, а според изречение 2, лицето се смята за осигурено и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО. Установената с текста на изречение второ от цитирания § правна фикция признава за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете (т. 1), на платените и неплатени отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане (т. 2) От всичко изложено до тук следва да се приеме, че за периода от 1.05.2006 г. до 14.06.2006 г. тъй като е било в надлежно разрешен отпуск за бременност и раждане, по силата на § 1, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 от КСО, лицето Седрие Сеид Исмаил се счита за осигурено лице за заявените осигурителни рискове, поради което съдът правилно е решил, че административният орган незаконосъобразно е приел, че не е извършено внасяне на дължими осигурителни вноски. След като е изпълнено изискването за наличие на придобит шестмесечен осигурителен стаж, през който осигурителното лице е осигурявано за всички осигурителни социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, при настъпване на осигурителния случай - бременност и раждане е възникнало право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете по навършването му на 2-годишната му възраст, поради което не е причинена щета на ДОО по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което по оспорване на Седрие Сеид Исмаил е отменено решение № КПК-27 от 23.07.2012 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 269 от 11.06.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУ "Социално осигуряване" - гр. Кърджали, за внасяне на сума в размер на 1621.09 лева по ревизионен акт за начет № 269 от 11.06.2012 г., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират от ответника по жалбата. С оглед изхода от делото такива се дължат в техния пълен и доказан размер - 700 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,