Решение № 14068 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2018 г.

Решение № 14068 от 16.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5999/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Общински строителен контрол", Столична община, против решение № 1945/23.03.2018 г., постановено по адм. д. № 11964/2017 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "София Прати" ЕООД против заповед № РА-30-214/1.08.2017 г., с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "Преустройство на открита тераса към апартамент № 14" в жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІІ-1262, кв. 29, по плана на [населено място], ул. [адрес] № [номер]. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е изложил подробни мотиви относно фактическата обстановка, но е формирал неверни правни изводи. С оспорената заповед е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Преустройство на открита тераса към апартамент № 14" в жилищна сграда. Съдът е приел, че адресатът на процесния акт не е собственик на строежа, а подобна заповед може да бъде издадена само по отношение на собствениците на строеж. Безспорно е установено, че относно незаконния строеж е съставен констативен акт № 8/5.06.2017 г. на основание чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и същият е връчен на жалбоподателя "София Прати" ЕООД - извършител на строежа. Заповедта е с дата 1.08.2017 г. От представения по делото нотариален акт се установява, че апартамент 14, предмет на процесния административен акт, е прехвърлен на 29.07.2017 г. на физическото лице П. Цонев. Не се спори и, че строежът е осъществен без необходимите строителни книжа, в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и чл. 169, ал. 1 от ЗУТ. Извършител на строежа е неговия бивш собственик "София Прати" ЕООД. Дружеството е и адресат на заповедта. Съгласно разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях - "Адресат/адресати на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. В констативен акт № 8/5.06.2017 г., послужил като основание за издаване на заповедта за премахване на незаконния строеж, се съдържа подробно описание на същия. Необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че адресатът на заповедта не е собственик на строежа. В административното производство не е правено такова възражение, както и не е оспорено изложеното в констативния акт, поради което изложените в него обстоятелства се приемат за доказани. В констативния акт органът е приел, че строежът е извършен от "София Прати" ЕООД, който е и адресат на предписанията за преустановяване на незаконното строителство. Разпореденото премахване е ориентирано към незаконното строителство, което е безспорно установено. Определянето, от първоинстанционния съд, на новия собственик като реален адресат на акта, вместо неговия извършител, по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед. Налице е доказан незаконен строеж, подлежащ на премахване от неговия извършител, адресат на оспорената заповед № РА-30-214/1.08.2017 г. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнагражение в резмер на 100 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав