Решение № 8013 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4041/2010 г.

Решение № 8013 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4041/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по две искания: едното от Румен Константинов Григоров от гр. София, а второто от Сърпухи Магърдич Сачлиян, от гр. София, и двете за отмяна на влязло в сила Решение от 4.07.2008 г. постановено по адм. дело № 3840/2007 г. на Административен съд София-град, второ отделение, 37 състав, на основания чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК. Към исканията за отмяна са приложени писмени доказателства.

Ответникът - "Интернешънъл кепитъл груп" АД, гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Любенова и адв. Ковачева, оспорва първото искане, като неоснователно, а второто, като недопустимо.

Ответникът- ЕС на жил. блок 73 от ж. к."Яворов", гр. София, чрез председателя на УС -Руслан Вуцов, в писмено становище поддържа основателност на искането за отмяна от Румен Григоров.

Ответникът - кмета на Столична община, чрез нач. сектор "Процесуално представителство", СО, възразява срещу искането за отмяна на Румен Григоров, като неоснователно.

Останалите ответници не се явяват и не се представляват. От същите не е постъпило възражение, в срока по чл. 242, ал. 2 от АПК.

Върховният административен съд, второ отделение, намира исканията за отмяна за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, и от страни, претендиращи, че решението има сила спрямо тях и е неблагоприятно. Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения:

1. По искането за отмяна на Румен Константинов Григоров:

Искането е на основание чл. 239, т. 1 от АПК, поради откриването на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Като такова обстоятелство и ново писмено доказателство се сочи наличието на общ устройствен план /ОУП/ на СО, който не е съобразен от съда.

Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право. Основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК могат да бъдат само доказателства, които са нови, т. е не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. За да е налице такава хипотеза следва да се касае за новооткрити обстоятелства или писмени доказателства, които са съществували, но не са били известни на страната и поради това същите не са могли да бъдат представени по делото. Такива са обстоятелства или документи, за които страната не е могла да знае, че съществуват и не са били налице по време на висящност на процеса.

Настоящият случай не е такъв. С атакуваното съдебно решение, Административен съд София - град е упражнил контрол за законосъобразност по отношение на Заповед № РД-09-50-744/26.06.2007 г. на гл. архитект на София, с която е одобрено изменението на ПРЗ на УПИ I- "за обществени сгради и озеленяване" и УПИ II- "за ЖС и КОО", кв. 9, м."ж. к."Яворов", за разделяне на УПИ II на УПИ III-"за ЖС и КОО" и УПИ IV - "за ЖС и КОО" и промяна на отреждането на УПИ I- от обществени сгради и озеленяване в УПИ I-"за озеленяване", както и за одобряване на РУП за УПИ III, в същия квартал. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изслушана и приета първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертизи от в. л. арх. Господинов, с които е дадено заключение по всички въпроси, касаещи оспорения ПУП и РУП, вкл. е даден отговор и за съответствие на заповедта с одобрения ОУП на СО, одобрен със ЗУЗСО. Това заключение е обсъдено от съда, при изследване на въпроса за законосъобразността на оспорената заповед. Поискалата отмяна страна не е оспорила тези заключения и не е използвала други процесуални възможности за попълване на делото с този ОУП, или части от него, за които твърди че са относими.

Поради това твърдението му, че този ОУП представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство, за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Цитираната в искането част от ОУП-схема № 54, не е ново писмено доказателство, защото е съществувал и е бил известен на тази страна / ОУП е публичен и се публикува на сайта на Столична община/, но поради процесуалното й бездействие, тази схема не е приета като доказателство по делото. Независимо от това, с оглед на изложеното по-горе, при постановяване на решенето си съдът се е съобразил с приетия ОУП.

Ето защо не е налице основанието по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила решение на съда и искането, като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

1. По искането за отмяна на Сърпухи Магърдич Сачлиян:

Искането е на основание чл. 246, ал. 1, вр. с чл. 239, т. 5 от АПК, като трето лице, което е следвало да вземе участие в делото като заинтересована страна, но не е участвало и е било лишено, вследствие нарушаване на съответните процесуални правила.

Молителят поддържа, че е заинтересовано лице, по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, като собственик на жилище в жил. блок № 29 и носител на ограничени вещни права в УПИ I, кв. 10, м."ж. к. "Яворов" по плана на гр. София, прилагайки нот. акт за собственост № 13, т. ХХIV, д. № 5799/1998 г. От приложеното адм. дело № 3840/2007 г. на АССГ е видно, че същият не е бил конституиран като заинтересована страна.

Отмяната по чл. 246, ал. 1 от АПК, касае задължителната процесуална легитимация на неучаствало в делото трето лице. Правото на това неучаствало в делото лице да иска отмяна на влязло в сила решение възниква от кумулативното наличие на три предпоставки: решението да простира правните си последици спрямо него; тези последици да са неблагоприятни; и лицето да е имало гарантирано от закона право на участие в процеса. В конкретния случай наличието на първата предпоставка е обусловена от наличието на третата, а тя пък от наличие качеството на "заинтересовано лице" на молителя, по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Настоящият състав намира, че Сърпухи Сачлиян не е такова заинтересовано лице и че не е имало обезпечено от закона право на участие в делото, като заинтересована страна, поради следното. Предмет на атакуваното решение е цитираната по-горе Заповед от 26.06.2007 г. на гл. архитект на СО, за изменение на ПУП и РУП относно УПИ I и УПИ II и нов УПИ III, кв. 9, м. "ж. к."Яворов" на гр. София. Жилището на молителя е в блок № 29, УПИ I, кв. 10, през улица с процесния УПИ I, кв. 9, при отсъствие на сключено застрояване със сградите в УПИ I и УПИ II, кв. 9. Поради това същият не отговаря на условията на чл. 131, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и 5 от ЗУТ да е заинтересовано лице. Не е налице и хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, тъй като по делото липсват доказателства, че ПУП-а е одобрен при намалени разстояния. Соченото от самия молител разстояние между жил. блок 29, в УПИ I, кв. 10 и новопредвидената сграда в УПИ III, кв. 9, в размер на 123 м., спрямо височината на последната-102.87 м., отговаря на изискванията за разстояния между сградите на основното застрояване, през улица по чл. 32, ал. 1 от ЗУТ.

От изложеното следва, че молителят не е заинтересовано лице по отношение на имотите, засегнати от изменението на ПУП и РУП, одобрено със Заповед № РД-09-50-744/26.06.2007 г. на гл. архитект на гр. София и следователно не са налице предпоставките за отмяна на влязло в сила решение по чл. 246, ал. 1 вр. с чл. 239, т. 5 от АПК. Като неоснователно и това искане следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение