Решение № 8168 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2017 г.

Решение № 8168 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 166, ал. 1, т. 2 вр. чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, вр. чл. 36, ал. 3 от ЗСВ.

Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет срещу решение № 295/11.01.2016 г., постановено по адм. д. № 6033/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет, а административната преписка е върната на Висшия съдебен съвет за решаване спора по същество и за издаване на акт при съобразяване с указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.

I. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на постановеното решение, поради недопустимост на жалбата подадена от министъра на правосъдието при хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, поради липсата на правен интерес от страна на оспорващия-министъра на правосъдието. Касаторът твърди, че правният интерес на жалбоподателя трябва да бъде реален и съществуващ - да е налице към момента на предявяване на жалбата, тъй като допустимостта на оспорването се преценява към момента на подаване на оспорването. Позовава се на ТР № 3 от 2013 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 1/2012 г. Счита, че обжалваният административен акт - решението на ВСС по т. 5.1 протокол № 21 от заседанието на ВСС, проведено на 29.04.2015 г., не се засягат негови права и интереси, съществуващи към момента на подаване на жалбата / Определение № 11898/29.11.2006 г. на ВАС, IV-то отделение./

Касаторът счита, че за министъра на правосъдието правният интерес би съществувал към момента на евентуално образувано дисциплинарно производство против следовател Петров. Твърди, че в решението си първоинстанционният съд не дава еднозначен отговор на въпроса дали министърът на правосъдието е имал правен интерес към момента на подаване на жалбата, с която е оспорил решението на ВСС по т. 5.1 протокол № 21 от заседанието на ВСС, проведено на 29.04.2015 г.

II. В касационната жалба се излагат доводи и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Касаторът счита, че неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното от министъра на правосъдието решение на Висшия съдебен съвет е прието в нарушение на забраната по чл. 166, ал. 3 ЗСВ. Според процесуалния представител на Висшият съдебен съвет съдия, прокурор и следовател може да бъде освободен от длъжност при подадена от него оставка, ако: оставката е подадена най-малко с едномесечно предизвестие, ако подалият оставка магистрат е изготвил всички актове по делата и преписките, които са му разпределени и ако срещу него не е образувано дисциплинарно производство, което не е приключило. Твърди, че към датата на приемане от ВСС на оспореното решение срещу следовател П. П. не е имало, и няма образувано дисциплинарно производство.

Касаторът се позовава и на Решение № 1/31.01.2017 г., постановено по Конституционно дело № 6/2016 г., обнародвано в Д. в. бр. 14/10.02.2017 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

В хода на касационното оспорване пред петчленният състав, с оглед на законодателните промени в Закона за съдебната власт и на основание § 10 и § 11 от ПЗР на ЗИД на Конституцията на Р. Б., и на основание чл. 153, ал. 3 от АПК, съдът е приел, че е налице промяна в компетентността на административния орган в лицето на Висшия съдебен съвет и с определение № 7648/23.06.2016 г. по адм. д. 3719/2016 г., е конституирал като касатор Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Ответникът - П. В. П., редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът- министър на правосъдието изразява становище, за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Върховният административен съд, шесто отделение, е отменил решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет, и административната преписка е върната на Висшия съдебен съвет за решаване спора по същество и за издаване на акт при съобразяване на указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. С решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г., Висшият съдебен съвет, на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ/при подадена оставка/ е освободил от длъжността П. В. П.- следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура.

Така постановеното решение от тричленен състав на Върховния административен съд е неправилно.

1. Безспорно установено е пред тричленният състав на ВАС, че към момента на приемане на оспореното решение на ВСС не е налице образувано дисциплинарно производство, а само предложение за образуване на такова производство. Към датата на разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание от 18.05.2017 г., също липсват данни/доказателства/ за образувано дисциплинарно производство, против следовател П. П.- отрицателната материалноправна предпоставка по чл. 166, ал. 3 от ЗСВ.

Безспорно установено е, че именно поради липсата на образувано дисциплинарно производство против следовател П. П., ВСС приема решение на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 от ЗСВ /при подадена оставка/ да освободи от длъжността П. В. П.- следовател в Следствен отдел в Софийска градска прокуратура.

Безспорно установено е, че министърът на правосъдието е оспорил пред Върховния административен съд отказа на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство. С определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г., Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение е отменил решението на Висшия съдебен съвет, по т. 15 от протокол № 19/09:04.2015 г., с което не е образувано дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на П. В. П. - следовател в следствен отдел в Софийска градска прокуратура и е върнал материалите по преписката на ВСС за продължаване на производството / административнопроизводствените действия /, отчитайки указанията по прилагане на закона, дадени в мотивите на определението.

С определение № 10739 от 15.10.2015 г. по адм. дело № 11015/2015 г. петчленен състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима подадената от Висшия съдебен съвет частна жалба срещу определението на тричленния състав. Така това определение като окончателен (влязъл в сила) съдебен акт има сила за страните по делото - Висш съдебен съвет, министъра на правосъдието и заинтересованото лице П. В. П., а като съдебен акт, с който се отменя отказ на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство, в което да разгледа по същество предложението на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на П. В. П., определение № 9047 от 27.07.2015 г. по адм. д. № 5517/2015 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, има действие по отношение на всички - чл. 177, ал. 1 във връзка с чл. 236 и чл. 228 АПК.

Вземайки предвид всички тези безспорно установени обстоятелства и позовавайки се на практиката на Висшия съдебен съвет за случаите, когато при подадена оставка по чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ има образувано и незавършено дисциплинарно производство срещу подалия оставка магистрат на основание по чл. 166, ал. 3 ЗСВ, тричленният състав на ВАС приема, че следва да има отлагане на произнасянето по подадената оставка до произнасянето по дисциплинарното производство. (решение № 1.2 по единствената точка от дневния ред на протокол № 17 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 29.04.2013 г.; решение по т. 11 на протокол № 14 от заседанието на ВСС, проведено на 27.03.2014 г.).

Тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение, е приел, че при вземане на оспореното от министъра на правосъдието решение по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., Висшият съдебен съвет е нарушил забраната по чл. 166, ал. 3 ЗСВ - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ.

2. По наведеният довод за недопустимост на обжалваното решение, настоящият петчленен състав на ВАС, приема, че настоящето производство е допустимо, като образувано по жалба подадена от надлежна страна и в срока по чл. 36, ал. 3 от ЗСВ. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - същото е постановено от компетентния съд, след сезирането му с валидна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване административен акт. За допустимостта на жалбата пред тричленният състав на Върховния административен съд, шесто отделение има косвено произнасяне, относно наличието на правен интерес от страна на министъра на правосъдието, което се обосновава в т. 6 от мотивите на решението с преобладаващия обществен интерес.

3. По наведените доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение.

За да отмени обжалваното пред него решение на ВСС, тричленният състав на ВАС, след изясняване на релевантните факти, по които страните не спорят приема, че обжалваното решение по т. 5.1 на протокол № 21 от заседанието, проведено на 29.04.2015 г., е прието от Висшият съдебен съвет при нарушение на забраната по чл. 166, ал. 3 ЗСВ - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК във връзка с чл. 36 ЗСВ.

В хода на касационното оспорване пред петчленният състав на ВАС се установи, че има образувано Конституционно дело № 6/2016 г. по искане на Пленума на Върховния касационен съд за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт./ Д. в. бр. 64/07.08.2007 г., посл. Изм. Д. в. бр. 76/30.09.2016 г./.

С Решение № 1/31.01.2017 г., постановено по конституционно дело № 6/2016 г., обнародвано в Д. в. бр. 14/10.02.2017г е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт.

В открито съдебно заседание от 18.05.2017 г., касаторът се позовава на това конституционно основание и иска от съда, наред с поддържаните касационни основания отмяна на решение № 295/11.01.2016 г. по адм. д. № 6033/2015 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е отменено решението по т. 5.1 от Протокол № 21/29.04.2015 г. на Висшия съдебен съвет и поради противоконституционност на разпоредбата която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение на административния орган - ВСС е незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КРБ, обявеният за противоконституционен акт не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Това означава, че съответният текст престава да бъде нормативен регулатор. Последицата от това е, че актовете / съответната правна норма/ се суспендира, докато законодателният орган не се произнесе с последваща норма която да я отмени.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, при постановяване на съдебното решение, съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.

След приетата противоконституционност на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ, която е дала основание на съдебния състав да приеме, че оспорваното решение е незаконосъобразно, настоящият състав приема, че към настоящият момент тази разпоредбата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ няма действие. Поради това образуваното и неприключило към датата на постановяване на оспорения акт дисциплинарно производство и въобще наличието на дисциплинарно производство вече не е пречка за освобождаване на магистрат по реда на чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ /при подадена оставка/.

При това положение, настоящият Петчленен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а подадената жалба от министъра на правосъдието следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,