Решение № 5555 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2010 г.

Решение № 5555 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14040/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът е обжалвал решението от 01.10.2010 г. постановено по адм. д. № 91/2010 г. на Административен съд гр. Силистра, с което е отхвълено оспорването на заповед № РД - 18-14/17.03.2010 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР, с която е одобрил кадастралната карта и кадастралните регистъри на землището на с. Калипретрово, общ. - Силистра като неоснователно. Ответниците не изразяват становище . Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за правилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока тпо чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резулатат, съдът е прие за законосъборзна заповедта, предмет на оспорване на посоченото за издаването й основание. Решението е правилно. Кадастърът има за предмет основните данни за един имот - местоположение, граници, размери, принадлежност на правото на собственост- чл. 2 ЗКИР. Изработването на кадастрална карта и кадастралните регистри е подчинено на целта на актуалност на кадастъра, което изисква тяхното съобразяване с индивидуализацията на имотите по време на създаването. Предмет на кадастъра е поземленият имот по смисъла на чл. 24 от ЗКИР, който се индивидуаилизира чрез граници право на собственост. Проверката за законосъобразност на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР включва и преценка доколко са спазени законовите разпоредби и участниците в процедурата - собствениците на поземлени имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 от ЗКИР са изпълнили задължението. В производството по чл. 49 от ЗКИР са недопустими претенции и спорове за собственост. Тези могат да бъдат решени в производството на чл. 53 от ЗКИР. В случая по чл. 48 ЗКИР са от значение данните, набрани по реда на чл. 41 ЗКИР като съдът е изяснил релевантните за предмета на съдебен контрол факти. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, предл., АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения върховният административен съд, второ отделение