Решение № 5163 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2016 г.

Решение № 5163 от 25.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7168/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бертто 6" ООД, представено от адв. П. С., срещу решение № 979/27.04.2016 г. на Административен съд В. по административно дело № 340/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 15-175745/14.12.2015 г. на заместник-директора на ТД на НАП - В.. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Доводите му са за пропуск на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството нарушения на административнопроизводствените правила. Отправя упреци към извършената оценка на доказателствените средства. Твърди, че мярката не преследва целите по чл. 22 ЗАНН. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация заместник-директора на ТД на НАП В. не изразява становище по жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд В. заповед по отношение на "Бертто 6" ООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него магазин в гр. В., бул. "С." ..№... за срок от 15 дни. Административният акт е мотивиран с извършването от търговеца на 01.10.2015 г. на нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В обстоятелствената част на акта като нарушение е описано неиздаването от регистрирания в търговския обект наличен и работещ ЕКАФП на фискална касова бележка при плащане в брой за извършена продажба на стока на стойност 75 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отхвърли оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че при издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в широкия смисъл на понятието. Признал е компетентността на издателя на акта и съответствието на заповедта с изискванията за форма. Към установените факти е отнесъл извършването в обекта на жалбоподателя на продажба на дамски обувки на стойност 75 лева на 01.10.2015 г. без при продажбата да е издадена касова бележка. Като доказателствени източници е ценил показанията на св. Б. и жалбата на купувача М. Ц.. Според съда е недоказано твърдението за отчитане на продажбата с фискален бон на следващия ден, доколкото представената фискална бележка от 02.10.2015 г. е за мъжки обувки. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Основателно първостепенният съд не е квалифицирал като нарушения на съдопроизводствените правила сочените от жалпоподателя. Заповедта за налагане на ПАМ съдържа описание на фактическите основания за разпореденото ограничение в правната сфера на адресата. Не е част от необходимото съдържание посочването на дата на проверката и на съставянето на протоколи за проверка. С арг. от чл. 170, ал. 1 АПК за издателя на акта е тежестта да установи фактическите основания посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Недължимо е позоваването на доказателствените средства в акта. В хода на съдебното дирене администрацията може да се ползва не само от събраните в извънсъдебната фаза на производство доказателства /чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК/, но и да сочи нови /чл. 171, ал. 2, изр. 1 АПК/. Затова и правилно е ценена като писмено доказателствено средство жалбата на купувача Цолчовска. Показанията на заинтересованата според касатора от изхода на спора св. Б. са обсъдени наред с другите доказателства по правилото на чл. 172 ГПК. Фактическите основания за издаването на заповедта за налагане на ПАМ са описани конкретно - неиздаването от адресата на заповедта на фискален бон при извършено на 01.10.2015 г. плащане в брой за извършена продажба на стоки. Необходимо и достатъчно за пораждане на правомощието на администрацията да приложи мерките по чл. 186, ал. 1 ЗДДС в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е и едно неизпълнение на задължението за издаване на документ за продажба. Касаторът е приел плащане в брой за извършена на 01.10.2015 г. продажба на стока на стойност 75 лева в стопанисвания от него търговски обект - магазин в гр. В.. Той е субект на задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС и чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства да издаде фискален бон при извършване на плащането. Неизпълнението на това задължение е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС запечатване на обект. Това задължение не е изпълнено. В случая ПАМ има и преустановителен и превантивен характер. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 300 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 9, ал. 1 във вр. с § 1 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение