Решение № 11856 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2012 г.

Решение № 11856 от 27.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1995/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Николай Атанасов Шереметов от гр. София против решение № 5749 от 15.12.2011 г. по адм. д. № 7819/2011 г. по описа на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество, чрез уважаване на предявения иск за присъждане на неимуществени вреди, законната лихва върху сумата и разноските по делото. Представя писмени доказателства. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд - София град е образувано по повод предявен иск в правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 300 лв. и неимуществени вреди в размер на 4 700 лв., ведно със законната лихва, както и разноските по делото. В исковата молба се твърди, че въз основа на дисциплинарна проверка в 05-то РПУ-СДВР е констатирано извършено от ищеца нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Инструкция № Iз-1701/2006 г. за осъществяване на конвойната дейност на органите на Национална служба "Полиция". За това нарушение министърът на вътрешните работи издава Заповед № К-223 от 10.01.2009 г., с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година". Тази заповед е била обжалвана и отменена с Решение № 5195/21.04.2010 г. на Върховния административен съд - петчленен състав, постановено по адм. д. № 16028/2009 г. Ищецът твърди, че следствие на неправомерната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е претърпял имуществени и неимуществени вреди. В допълнително становище и допълнение към исковата молба от 20.10.2011 г. ищецът заявява, че наложеното му наказание е едно от най-тежките в системата на МВР, както и че има пряка и непосредствена връзка между отменената заповед и претърпените от него вреди. Имуществените вреди ищецът определя в размер на 300 лв., представляващи неизплащане на допълнително възнаграждение на оценки по тримесечия съгласно тогава действащата Наредба № Iз-787/13.05.2009 г. - за второто и третото тримесечие на 2009 г. по 150 лв. на тримесечие или общо в размер на 300 лв. Останалата сума се претендира като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в следното: унижение на честта и достойнството пред колегите, познати, близки и роднини, влошаване на семейните отношения, от което е последвал развод на ищеца със съпругата му, ограничаване на правото на професионално израстване в кариерата и недопускане до участие в конкурси за по-висока степен и ранг. С исковата молба първоначално е поискана и отмяната на всички конкурси, проведени в СДВР и РПУ в С., което искане е оттеглено с писмена молба от ищеца до СРС - 59-ти състав от 07.02.2011 г. С решението си Административен съд София град е отхвърлил предявения иск, като е приел, че исковата претенция е недоказана, не са установени елементите на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Според съда не се установява ищецът изобщо да е претърпял вреди - имуществени или неимуществени. Твърдението за неполучаване на допълнително възнаграждение на оценки по тримесечия не е подкрепено с никакви доказателства, въпреки нееднократно дадената възможност от съда и изричните указания в тази насока. Недоказани са били и претенциите за претърпени неимуществени вреди. Ищецът не е ангажирал нито едно доказателство - писмено или гласно, от което да е видно, че действително е претърпял болки и страдания вследствие на незаконосъобразния административен акт. По повод твърденията за това, че бракът му е прекратен поради влошени отношение вследствие от наложеното наказание, съдът е счел това твърдение за недоказано, както и че липсва пряка причинно-следствена връзка между наложеното наказание и твърдените вреди. Решението на съда е правилно. Правилна е преценката за наличието на един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - отменен по съответния ред административен акт. Това обстоятелство правилно е преценено от административния съд за недостатъчно за да се уважи исковата претенция. В съответствие с установената по приложението на чл. 1 ЗОДОВ съдебна практика, наличие на вреди, техния вид и размер, не се предполага, тези обстоятелства да подлежат на доказване. Може да бъде направено обосновано предположение, че незаконосъобразната заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание по принцип предизвиква неблагоприятни последици в личната и имуществената сфера на служителя. Това предположение е обосновало и законовата възможност чрез специалния иск по чл. 1 от ЗОДОВ да се търси обезщетение. Предвидена е и възможността да се обезщетят всички вреди, които гражданинът е претъпял, ако са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Все пак вредите следва да бъдат посочени на съда и да бъдат установени с предвидените процесуални средства. На обезщетение подлежат действително настъпилите вреди, които са в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен акт и са пряка и непосредствена последица от него. В хода на съдебното дирене, съдът е дал възможност да ангажира по-конкретни доказателства за твърдените от него претърпени вреди. Такива конкретни доказателства освен твърдението в исковата молба не са дадени. С оглед нормата на чл. 154 ГПК доказателствената тежест се носи от страната, която извлича изгодни за себе си правни последици от правнорелевантните факти. В предвид на непредставяне на гласни и писмени доказателства относно претърпените вреди, правилно съдът е отхвърлил иска в тази насока. Предвид изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд