Решение № 14132 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2009 г.

Решение № 14132 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8086/2009 г., VII о., докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Емануил Асенов Гаврилов от гр. Кюстендил против Заповед № РД 14-49/ 25.05.2005 год. на министъра на образованието и науката с искане за прогласяване на нейната нищожност. Жалбоподателят твърди, че компетентният административен орган не се е произнесъл по последиците, които произтичат от закриването на Националния център за отдих, възстановяване и спорт - гр. София. Обосновава правният си интерес с обстоятелството, че е бил в трудово правоотношение с този работодател и след неговото закриване е уредено правоприемството с новорегистрирано дружество досежно активите, но не и на пасивите на предприятието. Бланкетно са изложени твърдения за липса на мотиви и съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на оспорената заповед. Моли да бъде обявена нищожността на заповедта с общи твърдения за превратно упражняване на власт при издаването й. Претендират се разноски. Ответникът министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, приема следното: Безспорно е по делото, че жалбоподателят Гаврилов е бил в трудовоправни отношения с Националния център за отдих, възстановяване и спорт - гр. София. Прекратяването на трудовото му правоотношение е прието за незаконосъобразно от съда и е отменено, като лицето е възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено парично обезщетение, с решение от 11.02.2008 год. по гр. д. № 4571/ 2003 год. на Софийския районен съд. На подадена от Гаврилов молба до УОС - ЕАД, гр. София е отговорено, че не може да се изпълни съдебното решение, тъй като НЦОВС е закрит. Това е сторено със Заповед № РД 14-49/25.05.2005 год. на министъра на образованието и науката. Заповедта е публикувана в Държавен вестник, бр. 50 от 17.06.2005 год. Съгласно атакуваната заповед, трудовите правоотношения следва да се уредят при условията на чл. 328 от КТ, а движимото и недвижимото имущество на закритото предприятие се предоставя за управление на Министерството на образованието и науката, като цялата документация се предава на същото за съхранение. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на тяхната нищожност без ограничение във времето. Доводите за нищожност на заповедта, наведени в жалбата и в писменото становище по съществото на спора, са за нарушение на материалния закон - чл. 263з от Търговския закон, чл. 7, ал. 6 от Закона за счетоводството. Твърди се, че с оспорената заповед не е регламентирано правоприемството на активите и пасивите на закритото звено към МОН, че впоследствие не е съставен заключителен баланс, поради което и той като възстановен работник по трудово правоотношение със закритото предприятие не може да реализира признати му по съдебен ред права. Жалбата е неоснователна. Наведените в нея съображения за нищожност са доводи за незаконосъобразност на оспорената Заповед № РД 14-49/25.05.2005 год. на министъра на образованието и науката, които са преклудирани. Поддържаните от жалбоподателя оплаквания също така касаят по същество правоотношения, последващи издаването на тази заповед. Актът на държавно управление ще бъде нищожен, когато е постановен от некомпетентен орган или е издаден при такива радикални нарушения на законността, които не могат да бъдат примирени дори и с временното и неокончателно действие на акта. Заповедта е издадена от компетентен орган и по материя, и по място, и по степен. За да бъде порочен административният акт до степен на нищожност с твърдение за нарушение на материалния закон, той следва или да вменява извършване на престъпление, или да е изцяло лишен от законова опора. Такива нарушения в конкретния случай не се установяват. Заповедта е издадена на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за народната просвета, чл. 12, ал. 1, 4 и 6 от Правилника за приложение на ЗНП. Твърденията на жалбоподателя за неуреждане на последващи отношения по правоприемство на активи и пасиви на закритото звено не обуславят нищожност на заповедта. Още по-малко твърдяната невъзможност за възстановяването му на заемана преди прекратяване на трудово правоотношение със закрития център длъжност е неотносима към проверката за валидност на административния акт. По делото не са установени никакви особено съществени пороци на заповедта, които да водят до нейната нищожност. Когато актът е издаден при пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, когато е лишен изцяло от законово основание, когато акт със същото съдържание не може да се издаде въз основа на никакъв закон, от нито един орган, тогава е налице нищожност. В останалите случаи порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост. Досежно искането за отмяна на заповедта на министъра на образованието и науката като незаконосъобразна е налице влязло в сила определение № 8696 от 30.06.2009 год. по настоящото дело. Не е налице и твърдян порок за превратно упражняване на власт, който да доведе до нищожност на атакуваната заповед. Актът би бил нищожен на това основание, ако преследваната с издаването му цел е различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв друг акт. Такива конкретни твърдения не се навеждат от жалбоподателя и няма доказателства, обосноваващи такъв правен извод. Предвид изложеното настоящият състав счита жалбата за неоснователна, поради което следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор разноски в полза на жалбоподателя не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд