Решение № 5024 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2010 г.

Решение № 5024 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1694/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторката ЕТ "Димитрина Петрова" моли да бъде отменено решение № 620/28.12.2009 г. по адм. д. № 681/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против РА № 150900214/08.07.2009 г. на ТД-Плевен като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена, като й бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново, редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Димитрина Петрова" против РА № 150900214/08.07.2009 г. на ТД-Плевен. В мотивите си съдът е приел, че с РА е определено задължение за внасяне на ДДС 3 709,24 лв с лихви за периода 15.11.2008 г. - 1.2.2009 г. тъй като е регистрирана по ЗДДС на 02.02.2009 г., но е реализирала оборот от 50 637,87 лв за периода 1.11.2007 г. - 31.10.2008 г., не е подала заявление за регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнала този оборот, и за периода 15.11.2008 г. - 01.02.2009 г. е реализирала облагаем оборот от 18 546,25 лв, върху който е начислен ДДС с лихви на основание чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗДДС. Съдът е приел, че при извършване на ревизията са поискани счетоводни документи за оборота от ревизираното лице, което е представило копия от месечните извлечения от двете фискални устройства на търговските обекти, по данни от които е изчислен облагаем оборот от 50 637,87 лв за периода 1.11.2007 г. - 31.10.2008 г. В жалбата по административен ред касаторката е поддържала, че оборотът е по-нисък, поради издадени сторно бележки, които представя едва в производството пред съда. Бележките са оспорени от ответника, като неистински и с невярна дата на съставяне. Съдът е дал указания на ревизираното лице в тази връзка и е поставил задача на вещото лице за проверката им. Впоследствие касаторката се е отказала от назначената счетоводна експертиза и съдът е приел, че редовността на сторно бележките не е доказана и установеният в РА оборот за периода е действителния оборот на ревизираното лице. Приел е също, че правилно е приложен чл. 102, ал. 3, т. 1 и ал. 4 ЗДДС и не е признат данъчен кредит, тъй като до 02.02.2009 г. ревизираното лице не е регистрирано по ЗДДС. Неправилно съдът е приел, че сторно бележките се представят за пръв път в производството пред съда. Видно от преписката, те са били представени с жалбата по административен ред. Съдът е допуснал процесуално нарушение като не е открил производство по оспорването на представените с жалбата до съда сторно бележки, които ответникът е оспорил по достоверност и дата на съставяне. Пропускът не е съществен, тъй като съдът е дал указания на касаторката да представи доказателства за истинността на оспорените сторно бележки, с което тежестта на доказване на тяхната достоверност е разпределена правилно върху страната, които ги е представила. Със направеният отказ от експертизата касаторката се е лишила от възможност да докаже достоверността на сторно бележките и съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че оборотът в проверявания период не е по-нисък от приетия по РА оборот по данните от фискалните устройства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи относно доказателствената стойност на оспорените сторно бележки и натрупания оборот от двата магазина. В писмената защита касаторката поддържа, че с влязло в сила решение е отменено наказателното постановление за налагане на наказание глоба на касаторката по чл. 180, ал. 2 ЗДДС и с него е установен облагаем оборот за периода по-нисък от установения по данните на фискалните устройства, след изслушана счетоводна експертиза, която е взела предвид оспорените в данъчния процес сторно бележки. Съгласно чл. 300 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 ДОПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. За наказателните постановления и решенията, с които са отменени или оставени в сила няма аналогичен текст, поради което представеното, влязло в сила решение за отмяна на наказателното постановление не обвързва доказателствено съда, а представлява доказателство наред с останалите доказателства по делото. В случая сторно бележките са оспорени от ответника, дадени са указания от съда на касаторката да представи доказателства за тяхната достоверност, назначена е счетоводна експертиза със задача след проверка в счетоводството на ревизираното лице да даде заключение за натрупания оборот за периода, впоследствие касаторката се е отказала от назначената експертиза. При тази фактическа обстановка съдът обосновано е приел, че не е доказано сторно бележките да са достоверни и не обосновават извод за оборот по-нисък от установения по данните от фискалните устройства. Изводът на съда, че сторно бележките не са достоверни се потвърждава от признанието в писмената защита на касаторката, че сторната не са отразени в отчета за приходи и разходи за 2008 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,