Решение № 15469 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2010 г.

Решение № 15469 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7221/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 622 от 22.03.2010 г., постановено по административно дело № 863 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна, второ отделение, ХХ състав, е отменена заповед № РД-18-92/14.10.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър (ИД на АГКК) - гр. София, с която е одобрена кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри (КР) за територията на административен район "Приморски" - гр. Варна в частта, относно поземлен имот с площ от 30 611 кв. метра и с идентификатор № 10135.2536.175 /по заповедта/, съответстващ на идентификатор № 10135.2536.191 /след преномерацията/ и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по жалбата с вх. № 94-11666/22.12.2008 г. на Иван Иванов Станчов от гр. Варна, като са дадени задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение са подадени две касационни жалби: 1. от Областния управител на област с административен център - гр. Варна, чрез упълномощения юрисконсулт Весела Маринова Колева и 2. от Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния представител по пълномощно адвокат Бистра Господинова, в които са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по същество от касационния съд, с което да се отхвърли жалбата на Иван Иванов Станчов срещу заповед № РД-18-92/14.10.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК в обжалваната й част. Ответникът по касационните жалби - Иван Иванов Станчов от гр. Варна, лично и като пълномощник на Фелисия Джована Надежда Гепен, Андрю Станчов, Димитри Джеймс Станчов, Надежда Романа Станчов, Ан Каролин Мюхаим, Питър Пол Станчов, Феодора Станчов Де Розенцвайг, в качеството им на наследници на Димитър Иванов Станчов, чрез пълномощник адвокат Николай Митков Банков от АК-Варна, оспорват доводите на касаторите за неправилност и необоснованост на решението на Варненския административен съд, с искане същото да се остави в сила. Ответникът - Министерство на регионалното развитие и благоустройството, не е ангажирал становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни по делото, за които обжалваното решение е неблагоприятно и са процесуално допустими. Разгледани по същество, на предявените касационни основания и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, касационните жалби са основателни. С обжалваното решение Варненският административен съд, в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 49, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), е отменил като незаконосъобразна оспорената от Иван Иванов Станчов заповед № РД-18-92/14.10.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК-София в частта й, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър за територията на административен район "Приморски" - Варна, за имот с площ 30 611 кв. метра с идентификатор № 10135.2536.175 /преди преномерацията/ и нов идентификатор № 10135.2536.191 /след преномерацията/ по жалба вх. № 94-11666/22.12.2008 г. Основавайки се на писмените доказателства по делото и представените първоначални и допълнителни заключения на единична и тройна съдебно-технически експертизи, съдът е приел, че е налице пълна идентичност между имота с идентификатор № 10135.2536.175 преди преномерацията, с площ от 30 611 кв. м и процесния имот с нов идентификатор № 10135.2536.191 след преномерацията, в границите на който се включват площи от имот пл. № 157 по КП от 1936 г., респ. от имот пл. № 75 по КП от 1977 г., попълнен със заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община Варна, за който имот жалбоподателите се легитимират като собственици с нотариален акт № 2, том 1, рег. № 699, дело № 25/2000 г. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че при произнасянето си компетентният орган по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в общата норма на чл. 35 от АПК - не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е приложил правилно нормите на ЗКИР и Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 41/05 г.). От неоспореното допълнително заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, допълнено с устните обяснения на вещото лице инж. Владислав Иванов Андреев на поставените му въпроси в съдебното заседание на 15 декември 2009 г. (л. л. 459 и от 468 до 470 на делото), кредитирано изцяло от съда като обективно, компетентно и непротиворечащо с останалия доказателствен материал, е прието за безспорно, че имот с идентификатор № 10135.2536.191 по КК попада изцяло в територията на имота по Акт за изключителна държавна собственост № 603/17.05.2000 г.. В имота по АДС № 603/17.05.2000 г. попада част от имот пл. № 75, попълнен в предходен КП на "Св. Никола" (Приморски парк) със заповед № Р-353/2001 г. с площ 12 869 кв. метра. Към датата на направеното попълване през 2001 г. е бил налице съставеният акт за изключителна държавна собственост № 603/17.05.2000 г., приложен на лист 121 от делото, в който имотът е описан като Морски плаж "Буните" - град Варна с обща площ 171 106 кв. метра. Установено е също, че имотът по нотариален акт № 2, том 1, рег. № 699, дело № 25/2000 г. не е означен с трайни знаци /колчета/, границите му не са материализирани и не е извършено трасиране на имота по реда на ЗКИР. При така приетата за установена фактическа обстановка съдът е направил извод, че щом като оспорващия собственик не е изпълнил изискването на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗКИР за трайно означаване границите на поземления имот, кадастралната карта (КК) по отношение на същия имот следва да се създаде на база данни по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР (вкл. и относно границите на имота). С по-нататъшните си съждения, изложени в мотивите на първоинстанционното решение, съдът е стигнал до извод, че са допуснати нарушения на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и на чл. 14, ал. 1, т. 3 на Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, тъй като при изработването на кадастралната карта и кадастралния регистър на административен район "Приморски" - Варна, в частта му за имот с идентификатор № 10135.2536.191 не са взети предвид данните, съдържащи се в действащия към този момент кадастрален план от 1977 г. и разписния лист към него, при направеното попълване с имот пл. № 75 на жалбоподателя по заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община - Варна. С решението, предмет на настоящото касационно оспорване, съдът е върнал делото като преписка на административния орган със задължителни указания в КК и КР на административен район "Приморски" - Варна да се отрази поземлен имот с идентификатор № 10135.2536.191 с площ от 30 611 кв. метра в съответствие с имота на жалбоподателя и съсобствениците му по нотариален акт № 2, том 1, рег. № 699, дело № 25/2000 г., в граници по действащия КП "Свети Никола" /Приморски парк/ 1977 г., попълнен с имот пл. № 75 по заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община Варна. Решението на Варненския административен съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Разпоредбата на чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР визира като изрични условия картите, плановете, регистрите и другата документация, данни от които следва да се ползват за създаване на кадастралната карта, да са одобрени по реда на изчерпателно изброени нормативни актове: отменения Закон за единния кадастър на Народна република България (ЗЕКНРБ), отменения Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ), Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ), да имат характер на основни кадастрални данни и да отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Необоснован и в нарушение на материалния закон се явява формираният от първоинстанционния съд извод, че КП от 1977 г. отговаря на изискванията по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР и е релевантен за процедурата по съставяне на КК, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2010 г. на ИД на АГКК-София в оспорената й част, в какъвто смисъл са дадените с отменителното решение указания. Съдебният състав на АС-Варна е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като не е преценил и обсъдил представените по делото доказателства - писма на директора на Дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" при Община - Варна: № ЗАО-41079/15.10.2009 г. (л. 441), № ЗАО-32619/20.08.2009 г. (л. 307), № ЗАО-46254; 41079 от 2.12.2009 г. (л. 440), заедно с приложенията към тях, данните от които сочат на извод, противен на направения с решението. Кадастралния план от 1977 г. не само че не е одобрен при действието на изчерпателно изброените в чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР закони, но не се установява същият да е одобряван и по реда на действалия при изработването му и изгубил значение Закон за кадастър и комасация (обн. ДВ, бр. 127 от 1.06.1941 г.). В този смисъл се явява необоснован и неправилен изводът на решаващия съд, че кадастралният план на Приморски парк от 1977 г. е правнорелевантен и попълването му с имот пл. № 75 на жалбоподателите (сега ответници) по заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община - Варна поражда правно действие и вменява в задължение на административния орган да изготви кадастралната карта в съответствие с данните по него. По делото не са изяснени съществени въпроси във връзка със законосъобразността на заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община - Варна (приложена на л. 15 и л. 308 в две различни ръкописни ксерокопия), която е приета от съда за единствено относима към направеното през 2001 г. попълване на кадастралния план с имот № 75. Щом като е установил, че заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община - Варна е издадена при наличие на акт за изключителна държавна собственост № 603/17.05.2000 г. на Морски плаж "Буните" - град Варна, в територията на който попада имот пл. № 75, за което е направено възражение от ответниците (сега касатори), съдът е бил длъжен да разгледа това възражение и по реда на косвения съдебен контрол да прецени материалната законосъобразност на заповед № Р-353/12.11.2001 г. на кмета на Община - Варна, а оттам и направеното въз основа на нея попълване на КП на Приморски парк от 1977 г. и едва след това да направи преценка за съответствието на КП с нормативните изисквания при съставяне на КК в обжалваната й част. Поради това че останалите доказателства по преписката за издаване на заповед № Р-353/12.11.2001 г. и за попълване на КП-77 г. неправилно са счетени от съда за неотносими към предмета на съдебното производство (изразено на стр. 4 и 5 от мотивите на решението) и като такива са изключени от обсъждания доказателствен материал, не е изяснено и друго релевантно обстоятелство, а именно дали цитираната заповед е влязла сила и прилагането й е породило и може да породи правни последици. От данните по делото е видно, че разглежданата заповед е изпратена във Варненския административен съд с придружително писмо изх. № ЗАО-32619/20.08.2009 г. на дирекция "АГУП" към Община Варна, заведено в канцеларията на съда с вх. № 16078/21.08.2009 г. (л. 307 на делото), в което изрично се сочи, че "за посочения квартал и парцел няма одобрена и влязла в сила заповед". Съдът е оставил без внимание и не е подложил на проверка изтъкнатият факт, както и произтичащите от него, които са съществени за формиране на правилен извод при решаване на правния спор. Вместо това, в решението си е изложил обстойни и неясни мотиви в подкрепа на приетия за еднозначен извод, че по КК и КР на административен район "Приморски" - Варна следва да се отрази поземлен имот с идентификатор № 10135.2536.191 в съответствие с имота на жалбоподателя и съсобствениците му по нотариален акт № 2, том 1, рег. № 699, дело № 25/2000 г., а не по съставения Акт за изключителна държавна собственост № 603/17.05.2000 г., отнасящ се за Морски плаж "Буните" - Варна. В мотивите на обжалваното решение на страница 9 съдът е посочил, че към момента на издаване на обжалваната заповед, а и към момента на постановяване на съдебното решение и двата титула на собственост са валидни и с еднаква правна сила, с оглед на което е счел, че "между жалбоподателя и Държавата е налице латентен спор за материално право". Този спор не е основание за отмяна на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, какъвто е правният резултат от постановеното решение. Едва след разрешаване по съдебен ред на материалноправния спор, одобрените с обжалваната заповед КК и КР могат да се изменят по реда на чл. 53, ал. 1 от ЗКИР. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че следва да се отмени като неправилно обжалваното решение на Варненския административен съд. Тъй като събраният по делото доказателствен материал не е достатъчен за безспорното установяване на посочените с касационното решение факти, изясняването на които е релевантно за правилното решаване на правния спор, са налице основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК при отмяна на решението делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд. Водим от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,