Решение № 9172 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2014 г.

Решение № 9172 от 31.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13400/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Българско дружество за защита на птиците" (БДЗП), със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от изпълнителния директор Нада Емилова Тошева, против решение № 9835/14.07.2014 г., постановено по адм. д. № 16236/2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отменено решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите за отмяна на решение по ОВОС № ВА-7/2012 г., издадено от РИОСВ - Варна, за одобряване инвестиционно предложение за изграждане на вятърен енергиен парк, състоящ се от 95 бр. вятърни генератори и две подстанции в поземлени имоти от землището на с. Ваклино, с. Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с. Граничар, с. Захари Стояново, с. Бежаново, област Добрич, с възложител "Консорциум Уинд Енерджи" ООД, възобновено е административното производство по издаване на решение по внесеното от възложителя уведомление за инвестиционно предложение и преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, на основание чл. 99, т. 1 и 2 от АПК. Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като по силата на чл. 103, ал. 2 АПК намират приложение разпоредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК. По съществото на спора развива съображения за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Навежда доводи за доказаност на основанията по чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК, поради което министърът на околната среда и водите е постановил законосъобразно решение. Иска прогласяване нищожността на съдебния акт или неговата отмяна като неправилен. Касационна жалба против решение № 9835/14.07.2014 г. по адм. д. № 6236/2013 г. на Върховния административен съд е подадена и от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощник. Касаторът развива съображения за недопустимост на съдебния акт, предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК. Счита, че издаденото от него решение не подлежи на съдебен контрол, тъй като с него не се решава материалноправния спор по същество. Едва след постановяването на нов административен акт от директора на РИОСВ - Бургас, този акт би бил допустим предмет на съдебен контрол за законосъобразност. По същество излага съображения за неправилност на съдебния акт, тъй като решението на министъра е издадено при спазване на предвидените в чл. 99 АПК кумулативни предпоставки за възобновяване на производството. Твърди, че няма влязъл в сила съдебен акт по съществото на оспорването на отмененото решение по ОВОС, а приетите от съда изводи са неправилни. Иска прогласяване нищожността на обжалваното решение или неговата отмяна. Ответникът "Консорциум Уинд Енерджи" ООД оспорва касационните жалби по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав, след като провери валидността, допустимостта и правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. От фактическа страна първоинстанционният съдебен състав е установил, че с решение по ОВОС № ВА-7/2012 г., издадено от Регионална инспекция по околната среда и водите - Варна, е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на вятърен енергиен парк, състоящ се от 95 бр. вятърни генератори и две подстанции в поземлени имоти от землището на с. Ваклино, с. Черноморци, с. Смин, с. Стаевци, с. Божаново, с. Граничар, с. Захари Стояново, с. Бежаново, област Добрич, с възложител "Консорциум Уинд Енерджи" ООД, гр. Добрич. Решението е обжалвано от Сдружение с общественополезна дейност "Грийн планет", по което оспорване е образувано адм. дело № 1084/2012 г. на АС - Варна. По същество съдът е отменил административния акт и е върнал преписката на органа за ново произнасяне при дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. По касационна жалба на директора на РИОСВ - Варна е образувано адм. д. № 9325/2012 г. на ВАС. В хода на касационното производство първоначалният жалбоподател е направил отказ от оспорването на основание чл. 155, ал. 1 АПК, поради което касационната инстанция е обезсилила първоинстанционния съдебен акт и е прекратила производството по делото. В периода на висящо съдебно оспорване на решението по ОВОС министърът на околната среда и водите е издал решение № 181/29.06.2012 г., с което - по реда на административния контрол, е отменил решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна. Това решение на министъра е било предмет на съдебно оспорване и е прогласено за нищожно с решение по адм. д. № 11084/2012 г. на ВАС, влязло в сила на 9.05.2013 г. Оспореното пред първоинстанционния съдебен състав решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 АПК и с него е възобновено производството по влязъл в сила административен акт. Министърът е приел, че предложението на прокурора от ВАС действително сочи на допуснати съществени нарушения на изискванията за законосъобразност на решението по ОВОС, както и че е изпълнено основанието по т. 2 на чл. 99 АПК по отношение на доказателствата, посочени в предложението на "Българско дружество за защита на птиците". За да отмени атакуваното решение на министъра на околната среда и водите, първоинстанционният съдебен състав е приел, че подадената от "Консорциум Уинд Енерджи" ООД жалба е процесуално допустима, тъй като дружеството е вносител на инвестиционното намерение и решението на министъра за отмяна на решение № ВА-7/5.03.2012 г. засяга пряко негови права и законни интереси. Тази преценка е направена предвид характера на извънредното производство, по отношение на което и във връзка с обжалването на решение за възобновяване на административно производство, са приложими общите разпоредби за оспорване на административните актове по съдебен ред. Съдът е обосновал извод, че оспореното решение е издадено при липсата на една от кумулативно изискваните предпоставки на закона, а именно - актът, чието възобновяване се иска, да не е оспорен пред съда. Решението е валидно, допустимо и правилно. С възраженията за недопустимост на съдебното оспорване касаторите защитават тезата, че с атакуваното решение № 210/14.10.2013 г. министърът на околната среда и водите не разрешава спора по същество, а връща преписката на директора на РИОСВ - Варна за произнасяне, поради което на съдебно оспорване ще подлежи издаденият в това производство нов индивидуален административен акт. Предвид препращащата норма на чл. 103, ал. 2 АПК, в случая намира приложение разпоредбата на чл. 98, ал. 2 АПК. Тези доводи не могат да бъдат споделени. Решение № 210/14.10.2013 г. на министъра на околната среда и водите е издадено на основание чл. 99 АПК. Съгласно чл. 103, ал. 2 АПК искането за възобновяване се разглежда по реда на Глава Шеста АПК "Оспорване на административните актове по административен ред". Както правилно е приел първоинстанционният съдебен състав, законодателят е посочил реда за разглеждане на искането. В случая, горестоящият административен орган - министърът на околната среда и водите, се е произнесъл по същество, като е отменил решение по ОВОС № ВА-7/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна и е изпратил преписката на този орган за ново произнасяне. С тези действия, от една страна, висящността на административното производство по издаване на административен акт се възстановява и производството следва да се проведе по правилата на чл. 103, ал. 4 АПК. В това производство, на самостоятелно основание ще подлежи на съдебен контрол издаденият нов административен акт. Но, от друга страна, решението на министъра за възобновяване съдържа и волеизявление по същество за отмяна на стабилен административен акт. Последният е породил правни последици, той е благоприятен за страната - вносител на инвестиционното предложение. Ето защо "Консорциум Уинд Енерджи" ООД има правен интерес от обжалване на решението на министъра на околната среда и водите, като за него са приложими общите правила за оспорване на административните актове по съдебен ред. Според касаторите, при издаване на решение № 210/14.10.2013 г. са изпълнени и трите, кумулативно предвидени в чл. 99 АПК, предпоставки. Твърдят, че отказът от жалба представлява десезиране на съда и процесуалните действия на страните се заличават с обратна сила, т. е. след като страната е направила отказ от оспорването по адм. дело № 9325/2012 г. на ВАС, то административният акт е влязъл в сила като неоспорван пред съд. Възобновяването по Глава Седма от АПК изисква да бъде изпълнен сложен фактически състав: влязъл в сила общ или индивидуален административен акт; необжалван по съдебен ред; наличие на някое от посочените в чл. 99 АПК основания. Изброените в чл. 99 АПК основания са въведени изчерпателно и не могат да се прилагат разширително, тъй като това особено производство засяга стабилитета на административния акт. Като основно условие по чл. 99 АПК законодателят е поставил изискването влезлият в сила административен акт да не е бил оспорен пред съд. В конкретния случай решението на директора на РИОСВ - Варна е атакувано пред съда. При условие, че административният акт е бил оспорен по съдебен ред, за възобновяване на производството по отмяната му са неприложими разпоредбите на чл. 99 АПК. Абсолютно условие на законодателя за започване на процедурата е актът да не е оспорен пред съд. Обстоятелството дали дадена жалба е била оставена без разглеждане като процесуално недопустима или е била разгледана по същество, е ирелевантно. Въведеното нормативно изискване актът да не е оспорен пред съд не обвързва допустимостта на искането за възобновяване с резултат по съществото на спора. Като аргумент може да се посочи евентуално хипотезата на отменен по съдебен ред административен акт със сила на пресъдено нещо, такъв акт престава да съществува в правния мир и възобновяването няма да има предмет. Като условие за започване на процедурата АПК въвежда само обстоятелството актът да не е оспорен пред съд. Ако е имало съдебно оспорване и то е приключило с разрешаване на спора по същество с влязло в сила решение, то приложима ще бъде разпоредбата на чл. 106 АПК. Производството по чл. 99 АПК е извънреден способ за контрол на влязъл в сила индивидуален административен акт. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, изисква гаранция на адресата на акта и на другите субекти по чл. 100 АПК. Възобновяването засяга стабилността на разрешения с административния акт материалноправен въпрос, предмет на приключилото производство и на издадения акт, поради което законодателят е въвел лимитативно изброени предпоставки и основания за провеждане на това производство. Само когато визираните в закона предпоставки са налице, органът може да възобнови приключилото административно производство, да преодолее формалната законна сила на вече издадения акт и да се произнесе отново по вече решения от него въпрос. Както правилно е приел тричленният съдебен състав, отказът от жалба е процесуално действие, което може да бъде направено само във висящ съдебен процес, а не материалноправен отказ от съществуващо материално право. Без правно значение е фактът, че съдебното производство е проведено по жалба на трето лице със засегнати права от акта, а не от вносителя на инвестиционното намерение или на Българско дружество за защита на птиците. С оттеглянето на жалбата съдебният спор приключва и, в резултат на това процесуално действие, се формира сила на присъдено нещо. Правилен е съдебният извод, че отказът от жалбата не е заличил фактът на проведено съдебното оспорване, нито формираните със сила на присъдено нещо права. Предвид изложеното, съответен на закона е правният извод, че решението на министъра на околната среда и водите е незаконосъобразно, тъй като е постановено в отсъствие на една от кумулативно предвидените в чл. 99 АПК предпоставки за възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт. В тази връзка е неотносимо касационното възражение, че съдът не е изложил съображения относно законосъобразността на приетото от органа основание по чл. 99, ал. 1 АПК. При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира съществени нарушения, които да опорочават съдебния акт до степен, водещ до неговата отмяна. Неотносимо е касационното възражение, че съдът не е изложил съображения относно законосъобразността на приетото от органа основание по чл. 99, ал. 1 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав