Решение № 15 от 22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5860/2015 г.

Решение № 15 от 22.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5860/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 07.08.2015 г. на Я. Л. Л. на влязлото в сила решение от 17.10.2014 г. по гр. д. № 32 367/2013 г. на РС София на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ответникът Я. В. С. чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за отмяна е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о.,, приема за установено следното: С атакуваното решение РС София е осъдил Я. Л. да заплати на Я. С. сумата сумата 11 720 /единадесет хиляди седемстотин и двадесет/ лв. - предоставена в заем по договор от 04.10.2012 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.07.2013 г. до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел, че между страните по дело е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен договор за заем, като Я. С. в качеството си на заемодател е предал в собственост на Я. Л. в качеството му на заемополучател сумата от 11 720 лв. Прието е, че договорът за заем е реален, но за сключването му не е необходима писмена форма за действителност и задължението по него възниква по силата на постигането на съгласие и на предаването на сумата. Прието е също така, че договорът за заем, като двустранна правна сделка поражда права и задължения и за двете страни, като заемополучателят е длъжен да върне заетата сума и същите са постигнали съгласие това да стане в шестмесечен срок, считано от 04.10.2012 г. Посочено е, че в доказателствена тежест на ответната страна- в случая молителя, съгласно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже, че на падежа е престирала дължимия резултат, т. е. че на уговорената дата е върнала на ищеца сумата от 11 720 лв., а тя не е ангажирала доказателства за точно изпълнение на своето договорно задължение, поради което съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е основателен. В молбата за отмяна молителят Я. Л. поддържа, че на постоянния му адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 не е получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, за да може да изготви отговор по нея. Поддържа също така, че неправилно е призован при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК и неправилно му е бил назначен особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, а и назначения такъв- адв. И. Т. е депозирал писмен отговор на исковата молба, но не се е явил в съдебно заседание и не е защитил законните му интереси. По делото е установено, че уведомлението по чл. 47 ГПК е поставено на постоянния адрес на 10.12.2013 г., след като същият е посетен от връчител на 16.11.2013 г., 18.11.2013 г. и 10.12. 2013 г. При тези данни съдът е назначил особен представител адв. И. Т., който с молба от 10.10.2014 г. е заявил, че не може да се яви в съдебно заседание на 10.10.2014 г., но не възразява да се даде ход. В същата е взел становище по иска и на делото е даден ход по същество на 10.10.2014 г. и след това е постановено атакуваното решение. В изготвения писмен отговор на исковата молба процесуалният представител на молителя-ответник по иска, е поискал да се представи оригинала на заемния договор от 04.10.2012 г., но съдът не е взел становище в доклада си по това доказателствено искане. При тези данни Върховният касационен съд състав на IV г. о. намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е основателна. Правото на ефективна процесуална защита на страните в процеса е гарантирана от разпоредбите на гражданскопроцесуалния кодекс, визиращи установена процедура по призоваването на лицето за съдебно заседание, надлежно връчване на съдебните книжа, личното или чрез пълномощник участие в съдебно заседание и в хода на съдебното производството по повод осъществяване правото на защита на спорни субективни материални права. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждането на делото. В случая страната не е била надлежно представлявана по делото поради нарушаване на процесуалните правила от съда, тъй като при направено искане от особения й представител съдът не се е произнесъл по по него, а същото е за допускане на относимо по делото доказателство- оригинал на представения по делото договор за заем, който документ е от съществено значение за делото, включително и с оглед допустимостта на гласни доказателства с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК . Като е дал ход на делото по същество, без да е осигурил възможност да бъдат събрани своевременно поискани и допустими доказателства, съдът е лишил молителя от възможността да защити правата си в производството. Предвид изложеното, налице е основание за отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, от стадия по събиране на доказателствата. При новото разглеждане на делото с оглед изхода по спора съдът ще следва да присъди и дължимите се разноски. Предвид изложените съображения, съдът