Решение № 4887 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2014 г.

Решение № 4887 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15466/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Кънев Андреев, от гр. Айтос, подадена срещу решение № 1630 от 13.10.2014 г. постановено по адм. дело № 255/2014 г. на Административен съд Бургас. Излагат се съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че със заповедта от 10.01.2013 г. му е изплатена еднократна помощ за направени от него разходи за 2012 г., а искането от месец ноември 2013 г. се отнася до покриване на разходи направени през същата 2013 г. Поддържа се, че ДСП гр. Айтос е забавила плащането на сумата отнасяща се за 2012 г., като тази сума е изплатена в началото на 2013 г. Иска се отмяна на решението и уважаване молбата за отпускане на еднократна помощ. Ответникът- директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Айтос е изразил становище за неоснователност на касационната жалба. Излага се довод, че законодателят не прави разграничение за направени разходи за различни години. Регламентацията е, че еднократната помощ се отпуска веднъж годишно, т. е. в рамките на една календарна година. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Георги Кънев Андреев против Заповед № 1053 от 29.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Айтос, с която, е отказано отпускането на еднократна парична помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, потвърдена с Решение № 1 от 10.01.2014 г. на директора на РДСП - Бургас. За да потвърди оспореният административен акт първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод, че на 10.01.2013 г. на жалбоподателят е отпусната еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП, по молба-декларация № 881/14.12.2012 г., поради което повторното искане по молба-декларация вх. № А-1053 от 13.11.2013 г. се явява неоснователно. Решението е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че с молба - декларация, вх. № А-1053 от 13.11.2013 г. до директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Айтос жалбоподателят Георги Андреев е поискал от органа отпускане на еднократна помощ при условията на чл. 16, ал. 1 ППЗСП . Към молбата са приложени декларация по Закона за защита на личните данни, ЕР на ТЕЛК № 0844 от 6.04.2011 г., рецептурни бланки за предписани медикаменти, фактура № 0000000726 от 11.11.2013 г., фискален бон за закупени лекарства и амбулаторен лист № 1701 от 29.10.2013 г. Във връзка с подадената молба-декларация е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП. От изготвения социален доклад е видно, че Андреев е на 61 години, неженен, със 100 % ТНР, съобразно представеното ЕР на ТЕЛК № 0844 от 6.04.2011 г. Живее в съсобствено жилище, което не може да бъде източник на допълнителни доходи за лицето. Не е извършвал прехвърляне или продажба на недвижими имоти през последните 5 години, не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължението за издръжка и гледане, не е регистриран като ЕТ и не е собственик на капитал в търговско дружество. В социалния доклад е направено предложение за отказ отпускането на еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП, считано от 1.11.2013 г., тъй като със Заповед № А-881 от 10.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Айтос на лицето е отпусната такава помощ през месец януари 2013 г. Въз основа на социалния доклад е издадена Заповед № 1053 от 29.11.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Айтос, с която на жалбоподателя е отказано отпускането на еднократна парична помощ по чл. 16, ал. 1 ППЗСП, която е предмет на оспорване в настоящото производство. От съществено значение за изхода на спора е обстоятелството дали в рамките на една година жалбоподателя може да получи два пъти помощ по чл. 16 ППЗСП. Съобразно чл. 16, ал. 1 ППЗСП за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Необходимо към момента на подаване на молбата-декларация да са се случили събития, които лицето и семейството му не са очаквали или не са могли да предвидят. Тези потребности настъпват внезапно и неочаквано в резултат на непредвидими обстоятелства. Това са потребности, които са в отклонение от обичайния начин на живот и бита на човека, като доказателствената тежест за наличието им пада върху жалбоподателя, а помощта се отпуска веднъж годишно. В конкретния случай, жалбоподателят първоначално е подал молба-декларация № 881 от 14.12.2012 г. за отпускане на еднократна парична помощ по чл. 16 ППЗСП, която е била уважена и със Заповед № А881 от 10.01.2013 г. му е била отпусната такава. Молбата- декларация с настоящото искане е депозирана пред органа на 13 ноември 2013 г. В случая не може да бъде възприето твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е съобразил обстоятелството, че със заповедта от 10.01.2013 г. е уважено искането му за разходи направени през 2012 г., а с искането, депозирано през ноември 2013 г. иска удовлетворяване на разходи за 2013 г. Такова разграничение за направени разходи през различни години законът не съдържа. Изрично е посочено, че помощта се отпуска веднъж годишно, т. е. в рамките на една календарна година. А на жалбоподателят през януари 2013 г. такава помощ е била отпусната и същата е получил реално. Освен това посочените от Андреев потребности нямат инцидентен характер. Предвид посочената диагноза в ЕР на ТЕЛК "последици от мозъчно съдова болест" същият не се нуждае от инциденти медицински грижи, а от непрекъснати такива, в какъвто смисъл са представените по делото доказателства. Налице е съществуващо заболяване, което изисква постоянно лечение и не е инцидентно възникнала потребност. С оглед на изложеното следва да се приеме, че оспорената заповед е законосъобразна и като я е потвърдил Административен съд Бургас е постановил правилно решение. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,