Решение № 1000 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2018 г.

Решение № 1000 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Чепеларе, чрез адв. Иванов срещу решение № 141 от 28.03.2018 г. по адм. д. № 317/2017 г. на Административен съд – Смолян. В жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението и се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, със законните последици. Ответникът В. Пепеланов, чрез адв. Сираков, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Претендира разноски по приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответницата Д. Янушева, чрез адв. Кисьов, в писмено възражение по жалбата, излага доводи за нейната основателност и незаконосъобразност на решението. Моли за неговата отмяна. Претендира разноски. Ответницата И. Сивенова, чрез адв. Русева, в писмено възражение по жабата, излага становище за нейната основателност и моли за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответницата В. Глухова не ангажира становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената от В. Пепеланов, заповед № 356/2.10.2017 г. на кмета на Община Чепеларе, с която на основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ е учредено в полза на И. Сивенова безсрочно право на преминаване за осигуряване на достъп до съсобственият й имот с идентификатор 80371.242.2133 по кадастралната карта на гр. Чепеларе през съседен поземлен имот с идентификатор 80371.242.244 по кадастралната карта и кадастралните регистри/КККР/ на гр. Чепеларе, целия имот с площ от 640 кв. м, засегната площ от правото на преминаване 54. 22 кв. м., при ширина на подхода 2. 20 м. и дължина 24. 82 м., и оценка на правото на преминаване в размер на 1366 лева. Прието е, че заповедта е издадена от компетентният орган, но при липса на кумулативно изискуемите по чл. 192 ЗУТ предпоставки, тъй като съсобственият /1/2 ид. ч. / на молителката имот, включен в УПИ V-200, 204, в кв. 12 по действащият ПУП на гр. Чепеларе има достъп до реализирана улица, което изключва учредяване право на преминаване по чл. 192 ЗУТ. Решението е мотивирано и с нарушение изискванията на ал. 4 и ал. 6, чл. 192 ЗУТ, тъй като установената от приетата по делото съдебно-техническа експертиза ширина на подхода между жилищната сграда в служещият имот с идентификатор 80371.242.244 /УПИ ХХVІ-244, кв. 12 по действащият ПУП/ и мястото на учреденото право на преминаване /трасето/ е около 0. 90 м. Освен това от приложената транспортно-комуникационна схема се установява, че учреденото право на преминаване е с параметри за транспортен достъп, като се препяства такъв достъп до задния двор на имота на оспорващия, т. е. влошава се установения начин на трайно ползване по смисъла на ал. 4, чл. 192 ЗУТ. Безспорно е установено и обстоятелството, че процесната заповед е издадена преди да е заплатена цената на правото на преминаване, т. е. в противоречие с императивното правило на ал. 6, чл. 192 ЗУТ. Изложени са и допълнителни мотиви за незаконосъобразност касаещи несъобразяване с предвижданията на действащия ПУП, а също и несъответствие с действащата КККР. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че собственият на заявителката /съсобствен – 1/2 ид. ч/ имот с идентификатор 80371.242.2133 е урегулиран в УПИ V-200, 204, в кв. 12 по действащият ПУП на гр. Чепеларе, за който е осигурен достъп по действащия ПУП с улица - реализирана на място. Това обстоятелство сочи на липса на предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот по чл. 192 ЗУТ. Освен това извън обхвата на чл. 192 ЗУТ е транспортния достъп до имота на заявителката, какъвто е предвиден с транспортно-комуникационна схема и с каквито параметри е очертано правото на преминаване в процесната заповед. Обосновани са изводите на административният съд за допуснати нарушения и по ал. 4 и ал. 6, чл. 192 ЗУТ, които се явяват допълнителни основания за незаконосъобразност на процесната заповед. В тази връзка е налице и друго нарушение, а именно: липсват данни за "непостигнато съгласие" по ал. 2, чл. 192 ЗУТ между заявителката в производството и собственика на засегнатия имот с идентификатор 80371.242.244 /УПИ ХХVІ-244, кв. 12 по действащият ПУП/. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника В. Пепеланов, касаторът дължи реално направените разноски по приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 600 лв, съставляващи адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 24.04.2018 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,