Решение № 16419 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2011 г.

Решение № 16419 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1573/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" /ИА"ВКВПД"/ гр. София против решение от 02.12.2010 г., постановено по адм. дело № 4253/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Златко Йосифов Александров от град София, чрез пълномощника си адв. Дурева оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесулано допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е обявил за нищожна заповед № РЧР-09-503/25.05.2010 г. на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД", с която е прекратено служебното правоотношение на Златко Йосифов Александров, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Установено е, че Александров е бил държавен служител, като е заемал длъжността "главен експерт" в отдел "Образователни програми и информационно обслужване" в дирекция "Музеен маркетинг, връзки с обществеността и образователни праграми" в Националния военноисторически музей /НВИМ/ - град София. С обжалваната заповед изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" е прекратил служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и утвърдено ново длъжностно разписание № БМ-388/14.05.2010 г., в сила от 25.05.2010 г. Съдът е изложил мотиви, че с ПМС № 54/01.04.2010 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната е преобразувана Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната" в Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело" и е очертан обхвата на дейност на преобразуваната агенция. В чл. 2, ал. 3 от посоченото постановление са изброени дейностите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерството на отбраната", които се поемат от Министерството на отбраната и съответно от преобразуваната агенция. Съгласно § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на постановлението служебните правоотношения на държавните служители от реорганизираните организационни структури и административни звена на Министерството на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната се уреждат в съответствие с чл. 87а от ЗДСл., а в случаите на съкращаване на длъжности - в съответствие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Обсъдени са представените по делото длъжностни разписания на ИА "СДМО", в сила от 01.07.2009 г. и длъжностното разписание на ИА "ВКВПД", в сила от 25.05.2010 г., като първоинстанционният съд е установил, че и в двете длъжностни разписания не са включени длъжности, изпълнявани от служители в НВИМ, който е отделна структура - юридическо лице, извън двете агенции. Съгласно длъжностното разписание № БМ-386/07.08.2009 г. на НВИМ, общата численост на служителите в него е била 71 щатни бройки. По силата на чл. 6 от ПМС № 54/01.04.2010 г. не е предвидена реорганизация на НВИМ, като съгласно т. 8 от постановлението, общата численост на персонала в структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната е посочена в Приложение № 6, в т. 7 от което общата численост на персонала на НВИМ е 71 щатни бройки. С оглед на тези доказателства и приложимите правни норми, АССГ е обосновал привни изводи за нищожност на оспорената пред него заповед, като издадена от некомпетентен орган. От фактът, че в длъжностното разписание на ИА "ВКВПД" липсва структура НВИМ, следва извод, че дейността изпълнявана от Александров не е преминала в тази новосформирана агенция. Напротив, от събраните по делото доказателства е установено, че дейността на НВИМ, в който е заемал длъжност жалбоподателя не е преминала към преобразуваната агенция, поради което служебното му правоотношение не е преминало по реда на чл. 87а от ЗДСл към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело". Поради това и изпълнителният директор на ИА "ВКВПД" няма качеството на орган по назначаването на служителите в НВИМ и не е компетентен да прекратява служебното правоотношение със служителите в него, в това число и с жалбоподателя. С оглед на това е прогласил нищожността на оспорената пред него заповед. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г./ и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Александров длъжност не е установено нито едно от двете кумулативни изисквания. Въпрос на целесъобразност на административния орган е да направи такива структурни промени в администрацията си, които да осигуряват най-ефективно изпълнението на задачите, които са му възложени с Устройствения правилник. В конкретния случай обаче приетият с ПМС № 54/1.04.2010 г. Устройствен правилник /УП/ на Министерството на отбраната и за определяне на структури на пряко подчинение на министъра на отбраната не постановява преобразуване или закриване на НВИМ, нито преминаването му към новообразуваната агенция "ВКВПД". В чл. 6 от ПМС № 54/2010 г. изрично е определен статута на НВИМ - София, като ЮЛ към министъра на отбраната, от което следва извод, че тази структура не е на пряко подчинение на министъра на отбраната, а не на подчинение на ИА "ВКПВД". В чл. 8 от същото постановление е посочено, че общата численост на персонала в структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, създадени със закон или с акт на МС е определена в Приложение № 6, в т. 7 на което е предвидена обща численост на порсонала на НВИМ от 71 щатни бройки, идентична с числеността от 27.02.2009 г.. Следователно освен липса на преобразуване, не е било налице и намаление на общата численост на персонала на НВИМ, за да бъде приложима материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Поради това обосновано и в съответствие с разпоредбите на материалния закон, АССГ е приел липса на компетентност на изпълнителния директор на ИА "ВКВПД" да прекрати служебното правоотношение на касационния ответник и е прогласил за нищожна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Александров. Решението като обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и претендиране на разноски от касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да му заплати 500 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на пълномощника му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,