Решение № 10448 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 364/2018 г.

Решение № 10448 от 8.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 364/2018 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г. срещу Решение № 30/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 208/2017 г. по описа на Административен съд - Р., с което е отменено негово Решение № РД-02-36-451/26.05.2017 г., с което във връзка с проведена открита процедура по Закона за обществените поръчки(отм.) с предмет: "Услуга по извършване на одит по проект "Град В. Търново - зелена и достъпна балканска столица на културния туризъм", финансирана по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161P001/1.4-09/2012/014 по ОП "Регионално развитие" 2007-2013 е установено: 1.1. Нередност по т. 3 от Раздел I" Обявление и документация за обществена поръчка/процедура по избор с публична покана" към Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ; 1.2.Извършено от бенефициера - община В. Т. нарушение на чл. 27а ал. 5 от ЗОП (отм.); и 1.3. Определена е финансова корекция в размер на 282,17 лв. с ДДС/в т. ч. и 21.19 лв. собствен принос на бенефициера/, представляващи два процента от допустимите разходи по два договора с изпълнители "Консисто" ЕООД, В. и "Глобъл одит сървисиз" ООД, С. Твърди се материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на съдебният акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - О. В. Т., възразява срещу основателността на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита процесната жалба за допустима, като подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора и с оглед твърденията на страните, съдът съобрази: За да отмени първоинстанционно обжалвания административен акт за налагане на финансова корекция АС Р. е приел за правилен извода на управляващия орган за допуснато от бенефициера на безвъзмездна помощ-възложител в процедурата по провеждане на обществена поръчка, изразяващо се в нарушение на чл. 25, ал. 6, т. 6 от ЗОП, в приложимата редакция от 2014 г., представляващо незаконосъобразна промяна на критериите за подбор на участниците в процедурата. В рамките на настоящето производство посоченият съдебен извод е неоспорван, като при служебната проверка за съответствието му с материалният закон, настоящият състав счита същия за материално законосъобразен и обоснован, с оглед липсата на възможност към извършената от органа промяна на критериите за подбор да се приложи изключението на чл. 27а, ал. 6 от ЗОП (отм.). На следващо място, правилно АС Р. е приел, че основата върху която следва да се изчисли ФК е неправилно и неясно посочена. Върховният административен съд вече се е произнасял, че дефиницията на "нередност" визира единствено нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на правото на Съюза, което има или би имало за последица нанасянето на вреда бюджета на Съюза чрез начисляването на неправомерен разход в бюджета на Съюза, т. е. нередността по смисъла на тези разпоредби не визира нарушение, което има или би имало последица нанасянето на вреда на някакво друго финансиране на проекта. В съответствие с тази дефиниция и с предмета на закона, чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ изрично сочи, че може да бъде отменена финансовата подкрепа със средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Член 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ също изрично сочи, че чрез финансовите корекции се отменя предоставената финансова подкрепа от Европейските структурни и инвестиционни фондове или се намалява размера на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. / виж Решение № 7261 от 09.06.2017 г. по адм. д. № 8681 по описа на ВАС за 2016 г./ В конкретния случай е безспорно, че проектът не е финансиран 100% от средства на Европейските структурни и инвестиционни фондове. Приетото съфинансиране в рамката на оперативната програма включва европейско финансиране в размер на 85%, национално финансиране в размер на 15% от които 10 % са национално финансиране и 5% задължителен собствен принос. З. да бъде законосъобразно определен размера на финансовата корекция освен процента законосъобразно трябва да бъде определена и основата, спрямо която този процент се прилага. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ установява като основа на финансовата корекция предоставената финансова подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове. В тази връзка напълно неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ по силата на която разпоредба средствата на ЕСИФ включват и предвиденото в оперативните програмите национално съфинансиране. Посоченият нормативен текст е влязъл в сила с обнародването му в бр. 85 на ДВ от 24.10.2017 г., докато процесният административен акт, издаден на 26.05.2017 г., следва да бъде съобразен с действащата към момента на издаването му нормативна уредба. Именно действащата по време редакция на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, не предвижда приложимост на процедурата за налагане на финансови корекции и по отношение на средствата, предоставени от национално съфинансиране. Още по-малко пък такава възможност е предвидена и по отношение на задължителният собствен принос. В този смисъл правилно АС Р. е приел, че обжалваният акт е незаконосъобразен в тази му част. С оглед гореизложеното, ирелевантни за изхода от спора са и възраженията на касатора досежно извода на АС РУСЕ за незаконосъобразно определена финансова корекция по правилата на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, действаща от 31.03.2017 г. наместо предвидената в чл. 17.13 от Договора за предоставяне за безвъзмездна финансова помощ - МОФК. При този изход от спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, настоящият състав счита, че при липса на осъществено процесуално представителство в проведеното заседание по делото, такова се дължи съобразно нормативно установеният в чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 13, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение