Решение № 6209 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2011 г.

Решение № 6209 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12513/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 34а, ал. 11 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП). Образувано е по касационна жалба на "НБ Лифт контрол" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Сердика, ж. к. "Фондови жилища", ул. "Пражка пролет" бл. 213А, вх. Б, ет. 7, ап. 43, представлявано от управителя Максим Йочев Димитров, против решение № 3553 от 18.07.2011 г., постановено по адм. дело № 2897/2011 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ). Касационният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Ответникът - председателят на Държавната агенция за метрология и технически надзор (ДАМТН), не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на "НБ Лифт Контрол" ООД срещу заповед № А-О-004 от 18.03.2011 г. на председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 34а, ал. 11, във връзка с ал. 9, т. 4 ЗТИП е ограничен обхвата на издадената на търговското дружество лицензия № 320/11.12.2006 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност, като от приложното й поле са изключени посочените в т. 14 и 15 от лицензията съоръжения - асансьори за жилищни сгради до 7 етажа включително и асансьори товарни малки с товароподемност до 300 кг. За да постанови този правен резултат съд е приел от фактическа страна, че "НБ Лифт Контрол" ООД притежава лицензия № 320/11.12.2006 г. за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Установено е, че с наказателни постановления № 10-88 от 23.02.2010 г., № 10-89 от 23.02.2010 г. и № 10-1147/15.10.2010 г., издадени от главния директор на ГД "ИДТН" при ДАМТН, на дружеството са наложени имуществени санкции за извършени нарушения на ЗТИП и нормативните актове по прилагането му, свързани с дейността му по технически надзор на асансьори - съоръжения с повишена опасност по смисъла на чл. 32 ЗТИП. Описаните наказателни постановления са необжалваеми по аргумент от чл. 54, ал. 3 ЗТИП, поради което въз основа на доклад от 11.02.2011 г. от главния директор на ГД "ИДТН", председателят на ДАМТН е издал атакуваната заповед, с която е приел, че е налице системно неизпълнение по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП на задълженията на дружеството като орган за технически надзор и на основание чл. 34а, ал. 11, във връзка с чл. 34а, ал. 9, т. 4 ЗТИП е ограничил обхвата на притежаваната от него лицензия, като е изключил от същата горепосочените съоръжения. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че фактът на извършване на нарушенията е безспорно установен от влезлите в сила наказателни постановления, т. к. същите не са подлежали на обжалване. Счел е, че фактическите основания за издаване на заповедта, ограничаваща възникнали права са доказани по несъмнен начин, като заповедта е постановена при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 11, във връзка с ал. 9, т. 4 ЗТИП, на чието основание е наложена принудителната административна мярка, при установяване, че лицата, получили лицензия, системно не изпълняват задълженията си съгласно закона и наредбите по прилагането му или системно не спазват обхвата на лицензията, председателят на ДАМТН може вместо да отнеме лицензията само да ограничи обхвата й. Дефинитивната норма на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП определя като "системно" извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. Разпоредбата на чл. 34в, ал. 4 ЗТИП предвижда хипотеза на ограничаване обхвата на лицензията и само по отношение на обект, в който се извършва технически надзор, когато този обект не отговаря на нормативните изисквания. В настоящия казус редуцирането на обхвата на лицензията е обосновано с извършени от "НД Лифт контрол" ООД нарушения на изискванията на релевантните наредби по прилагане на ЗТИП. Постановената ограничителна мярка се базира на приложените по преписката наказателни постановления, които са влезли в сила като необжалваеми. Доколкото описаните в тях нарушения не се оспорват с конкретни доводи и по делото не са ангажирани доказателства, оборващи или поставящи под съмнение констатациите на органа за неизпълнение на посочените в съдържанието им нормативни задължения на дружеството при извършване на лицензираната дейност, следва да се приеме, че е налице системно извършване на нарушения от лицензианта за периода 3.09.2009 г. - 27.04.2010 г., възприето от органа като фактическо основание за прилагането на ограничителната мярка. Дейността, за която е издадена лицензия на касатора, има за предмет осъществяване на технически надзор за осигуряване на безопасна експлоатация на съоръжения с повишена опасност, поради което изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания. Специфичният характер на дейността и на съоръженията, характеризиращи се с висок рисков фактор, обосновават приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на лицензианта, което налага осъществяването на засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на правоохранителните функции на компетентните държавни органи. В тази насока съдът удачно се е позовал на последващо издаването на акта изменение на чл. 2.7 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии за осъществяване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност и за реда за водене на регистър на съоръженията (Приета с ПМС № 187 от 21.09.2000 г., обн., ДВ, бр. 79 от 29.09.2000 г.), съгласно което всички асансьори, включително в жилищни сгради и с товароподемност до 300 кг. са изключени от дейността на лицензираните лица и техническият надзор върху тях е в правомощията на председателя на ДАМТН. При все, че нормата е неприложима при преценката за законосъобразност на процесната заповед, законодателното решение категорично налага възприетия от съда извод за необходимост от засилена степен на контрол при осъществяване на този вид дейности. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган, с което лицензията на "НБ Лифт Контрол" ООД е ограничена с изключване от обхвата й на съоръженията по т. 14 и 15, съдът е постановил съответен на материалния закон съдебен акт. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба оплакване за допуснато от решаващия съд нарушение на съдопроизводствените правила, довело до ограничаване правото на касатора на участие и защита в производството. От представеното пред настоящата инстанция удостоверение е видно, че процесуалният представител на дружеството - адв. Кирил Терзиев от САК на 13.07.2011 г. е бил служебно ангажиран по НОХД 3157/2010 г. на Плевенския районен съд, което е възпрепятствало явяването му в проведеното на същата дата съдебно заседание пред АССГ. Към депозираната молба за отлагане на делото обаче не са приложени доказателства, от които да е видно кога е заседанието по НОХД (л. 33 - л. 35). Съгласно предписанието на чл. 139, ал. 1 АПК, съдът отлага делото, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Няма данни управителят на търговското дружество - жалбоподател да не е могъл да се яви в това заседание поради причина, която не е могъл да отстрани, следователно не са били налице комулативно предвидените предпоставки за отлагане на делото. При това положение правото на защита на страната - жалбоподател не е нарушено, т. к. законният представител на дружеството е имал възможност да присъства и участва лично в производството, като ангажира относими доказателства във връзка с предмета на спора. По изложените съображения не са налице релевираните с жалбата основания за касиране на решението на АССГ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение