Решение № 12412 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6808/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба на К. Хамдо, гражданин на Сирия, подадена от процесуалния му представител адв. Т. Лисичкова, срещу решение 1008 от 31.05.2023г., постановено по адм. дело 1160/2023г. по описа на Административен съд Пловдив. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, като постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен административния акт и преписката да бъде върната на административния орган. Представя писмена защита Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Георгиева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмена защита. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в касационната жалба оплаквания във връзка със становищата на страните, констатира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. дело 1160/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив е образувано по постъпила жалба от К. Хамдо, гражданин на Сирия, срещу решение 6757/05.04.2023 г. на заместник- председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. С това решение на административният орган отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца. С обжалваното решение 1008 от 31.05.2023 г., постановено по адм. дело 1160/2023 г., Административен съд Пловдив отхвърля жалбата на К. Хамдо, гражданин на Сирия, против цитираното решение на заместник-председателя на ДАБ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството са спазени административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби. Съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ въз основа на представеното становище, при проявлението на които на търсещия закрила трябва да се откаже нейното предоставяне, тъй като посочените норми са императивни и не позволяват да бъде взето друго решение. Обсъден е и чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 17, ал. 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че административният акт е немотивиран, защото липсвали мотиви в писмото на ДАНС. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност, а според чл. 12, ал. 2, т. 4 ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност. Нормите са императивни, а не диспозитивни, тоест на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави исканата с Молба вх. 303/30.01.2023 г. от К. Хамдо международна закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като част от административната преписка е приложено и прието като писмено доказателство писмо с рег. М-6252 от 29.03.2023г. на ДАНС, което е от съществено значение за обосноваване на отказа, предвид обстоятелството, че молителят представлява опасност за националната сигурност. Становището на ДАНС има обвързващо значение, защото ДАНС притежава изключителна компетентност по въпросите за защита на националната сигурност, а представеният от ДАНС официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК се ползва и с материална доказателствена сила, както и че не са предвидени нормативни разпоредби, които да позволяват неговото оспорване. Съгласно чл.4 и чл.41 ал.1 т.1 ЗДАНС, респ. чл.58 ал.10 ЗУБ се регламентират основните функции и дейности на ДАНС, в защита на националната сигурност, вкл. контролната дейност по отношение на пребиваване на чужденци в Република България и даване на становища по молби за закрила по ЗУБ. В случая е спазена целта на закона е да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт. Действително решение по дело С-159/21 СЕС дава тълкуване, съгласно което член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В случая безспорно е налице становище на административен орган със специализирани функции, свързани с националната сигурност, на който съгласно ЗДАНС е предвидена контролната дейност по отношение на пребиваване на чужденци в Република България и даване на становища по молби за закрила по ЗУБ. Същия в провелото се административно производство е изразил становище в което ясно и недвусмислено е посочено, че чуждия гражданин представлява заплаха за националната сигурност и след като се вземе предвид трайната и последователна практика на Върховния административен съд по сходни случай /в това число решение 11787/18.11.2021г. постановено по адм. дело 6836/2021г.; решение 3637/15.04.2022г. постановено по адм. дело 12466/2021г. и решение 7530/22.06.2021г. постановено по адм. дело 4849/2021г./ следва да се обоснове извода, че съобразно императивната норма на чл. 12, ал.1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от ЗУБ административният орган е задължен да откаже предоставяне на статут. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материално-правните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на международна закрила. По тези съображения настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, намира, че решението на Административен съд Пловдив е правилно, валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,