Решение № 1172 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2013 г.

Решение № 1172 от 29.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9687/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за варди/ЗОДОВ/. Образувано по касационните жалби на Венцислав Георгиев Герджиков от гр. Варна, ул. "Г. С. Раковски" № 24 /партер/ и на ОД на МВР гр. Варна ул. "Цар Калоян" № 2, представлявана от директора Тодор Иванов, чрез процесуалният представител юристконсулт Богдана Йорданова, против решение № 916 от 15.04.2013 г., постановено по адм. дело № 4694/2012 г. на Административен съд гр. Варна, първо отделение, 9 състав. И с двете касационни жалби се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК-нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първият касационен жалбоподател, моли отмяната на оспореното решение в часта му, в която е посочено, като начален момент на присъдената лихва, датата на завеждане на исковата молба, а не датата на преустановяване на бездействието. Другият касатор-ОД на МВР Варна, с касационната си жалба твърди, че съдът е постановил решението си без да са доказани незаконосъобразни действия, че липсва и доказана щета. Моли се отмяната на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Алтернативно моли намаляване размера на присъденото обезщетение. И двамата касатори претендират присъждането на разноски. В съдебно заседание, касаторите не се представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ОД на МВР гр. Варна, поради това, че по делото не е установено по безспорен начин пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразното бездействие на административния орган и претендираните вреди. Дава заключение за неоснователност на другата касационна жалба. Върховният административен съд, в настоящият съдебен състав на трето отделение намери, че касационните жалби, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, са процесуално допустими. Разгледани, по същество същите са неоснователни. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е осъдил ОД на МВР-Варна да заплати на Венцислав Герджиков, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат от незаконосъобразно действие по задържане на свидетелството му за управление на МПС /СУМПС/, ведно със законната лихва, считано от 10.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил е административния орган да заплати и направените по делото разноски. За да постанови този резултат основният съд е приел, че административният орган е задържал без правно основание СУМПС на Герджиков за времето от 14.12.2006 г. до 11.12.2007 г. или 11 месеца и 27 дни. Като е установил това противозаконно действие на административният орган, съдът е приел, че с това са причинени на ищеца душевни болки, разочарование, унижение и възпрепятстване на възможността да извършва ежедневните си ангажименти, като управлява МПС. При тази фактическа обстановка съдът е приел, че е осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Правилно е установено, че съгласно нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата временното отнемане на СУМПС по силата на принудителната адмнистративна мярка, която се налага на това правно основание, не може да бъде повече от 6 месеца. В конкретната хипотеза СУМПС е отнето на 14.06.2006 г. и е следвало да бъде върнато най-късно на 14.12.2006 г., а ищецът го е получил на 11.12.2007 г. В този период от 11 месеца и 27 дни, административния орган незаконосъобразно е задържал документа, въпреки настояването от страна на ищеца да му бъде върнато. Правилно съдът е приел, че в резултат на това ищецът е претърпял твърдяните от него неимуществени вреди. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното действие на административния орган. При преценката на доказателствата по делото, решаващият съд, правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите при определяне размера на дължимото обезщетение. Досежно искането лихвите да бъдат присъдени от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия, административният съд е съобразил и приложил правилно приетото с Т. Р. № 3 от 2004 г. на ВКС относно началния момент на дължимостта на законната лихва. Правилно той е приел, че при наличие на основание за това, лихви се дължат от предявяването на исковата претенция. С момента на преустановяване на незаконосъобразните фактически действия и бездействия на административния орган се свързва единствено началото на срока за предявяване на иска за обезщетение, респективно, за лихви, но не и за дължимост на същите. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,