Решение № 13321 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2009 г.

Решение № 13321 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е образувано по жалба на община Димитровград, подадена срещу Решение № 856 на Министерския съвет на Република България от 30.12.2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на жп линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница" на територията на община Димитровград, област Хасково, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б от ЗДС и § 1 от допълнителните разпоредби (ДР) на с. з. В жалбата се поддържа, че решението в частта, с която е определено паричното обезщетение за отчуждената част от поземлен имот № 21052.1014.423 по кадастралната карта на гр. Димитровград с площ за отчуждаване от 326 кв. м, целият имот от 10 137 кв. м, следва да се измени, защото оценката на отчуждената част от имота не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за заплащане на собственика на равностойно парично обезщетение за принудително отчуждения недвижим имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, т. 4 от АПК. Страната - ответник по жалбата - Министерският съвет, и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС заинтересовани страни поддържат становище, че жалбата е неоснователна. Цената (дължимото парично обезщетение) на отчуждената част от имота - частна общинска собственост, направена в административното производство, е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е съобразена с изискванията на закона и отразява пазарната цена на имотите в съответствие с преназначението им. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, като провери допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство (адресат на административното решение), и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част на административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание изпълнена процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и 34б от ЗДС с Решение № 856 на МС от 30.12.2008 г. е отчуждена част от 326 кв. м от поземлен имот № 21052.1014.423 по кадастралния план на гр. Димитровград, целият имот от 10 137 кв. метра - публична общинска собственост. Към административната преписка като доказателство по делото е приложен оценителски доклад за отчуждената част от поземления имот, изготвен от оценител по сключен договор между Национална компания "Железопътна инфраструктура" (инвеститор на обекта) и търговско дружество, която оценка е част от административното производство и установява методиката и реда, по които е определена пазарната цена на отчуждената част от имота. Цената на отчуждената част от имота е определена в размер на 5148 лв., като оценителят е отразил, че пазарната цена е определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС за имот в урбанизираната територия на гр. Димитровград - в строителните граници на населеното място. От експертната оценка, изготвена от вещо лице, назначено от съда (която не е оспорена от ответника и от заинтересованите страни на основание чл. 160, ал. 3 от ГПК), се установява, че за определяне на равностойното парично обезщетение е използвано пазарно свидетелство за извършена сделка с имот, който е в непосредствена близост до отчуждения имот, като нот. акт № 114, нот. дело № 277 от 17.05.2008 г. е вписан в службата по вписванията на съда в гр. Димитровград и е приложен към заключението. Пазарната стойност на имота е определена на основание осреднената стойност съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС в размер на 32, 14 лв. за квадратен метър - за отчуждената част от имота в размер на 10 478 лева. На основание представените доказателства съдът приема за установено, че административният орган е приел безкритично избрания от оценителя начин за оценка на отчуждените имоти. Оценката е изготвена в съчетание на три метода: по метода, посочен в чл. 32, ал. 2 ЗДС; по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ за реда за определяне цената на земеделски земи (погрешно приложен, защото се оценява имот, включен в регулацията на града), и като трети метод са използвани аналози от интернет за обяви за продажба на имоти и е приложен "коефициент за местоположение", като е определена осреднена стойност в размер на 14, 22 лв. за квадратен метър. Избраният от оценителя и приет от административния орган в обжалваното административно решение метод за оценка на отчуждения имот е принципно погрешен и като краен резултат не отразява вярно пазарната цена на отчуждения имот и решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия закон - чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Съдът, като направи оценка на представеното от вещото лице заключение и го обсъди заедно с другите доказателства по делото, приема заключението като обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 23, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а, т. 1 и 2 от ДР на с. з. Пазарната цена е определена въз основа на осреднена цена от реално извършена сделка с имот с подобна характеристика, намиращ се в непосредствена близост до отчуждавания, и реално отразява цената и равностойното парично обезщетение, което следва да се изплати на община Димитровград като собственик на отчуждения имот. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят направените разноски за водене на делото - изплатен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. и разноски за един адвокат в размер на 350 лв. по представен договор за правна помощ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,