Решение № 4019 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2008 г.

Решение № 4019 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14319/2008 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от РМД-Бургас против решение № 904/16.10.2008 г. постановено по адм. д. № 991/2008 г. от Административен съд- Бургас по адм. д. № 991/2008 г. с което е отменено ППСПДВ № 32/2008 г. на началника на митница Бургас, потвърдено мълчаливо от директора на РМД-Бургас. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост- касационни основания, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания са, че съдът е изградил изводите си на базата на предположения за наличие на механично разпиляване на товара, неправилно е прието, че Наредба № 13-а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхраняването и транспортирането им е приложима за конкретния случай. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата, на "Пристанище Бургас" ЕАД срещу постановлението. Претендират се разноски. Ответникът по касация- "Пристанище Бургас" ЕАД не изразява становище по жалбата. Началник Митница-Бургас не изразява становище по жалбата. Директорът на ДОУИ-Бургас не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия след като прецени жалбата като допустима, счита, че тя е неоснователна. С постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 32/22.05.2008 г. на началник митница-Бургас на "Пристанище Бургас" ЕАД е определен допълнително ДДС в размер на 46 100,55 лв. ДДС и акциз в размер на 5 812,04 лв. ведно със законната лихва върху тези задължения от датата на възникването им-3.07.2007 г. до момента на окончателното им погасяване. Фактическите основания, посочени в постановлението са, че на 20.03.2007 г. в пристанище Бургас е въведен и манифестиран в МП "Запад-Рибно Пристанище" металургичен кокс (насипно)- 46 599 970 кг. На 26.03.2007 г. след окончателното разтоварване на кораба и на осн. чл. 772 от ППЗМ е съставен Генерален акт № 163 в който като действително разтоварено количество е посочено 46 599 970 кг. Стоката е приета във временен склад с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД, а след това е експедиран на партиди, като след натоварването и притеглянето му е установено окончателно количество в размер на 45 931 920 кг. Установената разлика от 668 050 кг. за която не е дадено допустимо митническо направление е прието за "липси" по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. При тези фактически констатации, митническите органи са приложили чл. 204, ал. 1, т. "а" от МК и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, чл. 13, т. 2 от ЗАДС и чл. 56 от ЗДДС. Посочените текстове регламентират, че вносно митническо задължение възниква при неизпълнение на едно от изискванията при временно складиране, като в случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временен склад е длъжен да заплати митните сборове за стоките. Член 56 от ЗДДС регламентира, че при внос начисляването на ДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Съгласно чл. 2, т. 3 вр. с чл. 13, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове,металургичния кокс е акцизна стока и при вноса и се дължи акциз. С постановлението за дата на възникване на публичните задължения е възприета датата, на която е експедирано последното количество стока, а именно - 3.07.2007 г. като от нея е определена дължимостта на законната лихва за забава. С решение № РД-4402.0636/12.06.2008 г. на директор на РМД-Бургас, постановлението е потвърдено. Неоснователно, първоинстанционният съд приема, че е налице мълчаливо потвърждаване на постановлението след като по делото е налице изрично решение за това, което е взето в срока по чл. 211и, ал. 2 от ЗМ. За да отмени постановлението, административният съд приема, че установените липси си дължат на естеството на стоката, като разликата се приема от международната практика по корабоплаването не като липси от недобро съхранение на стоката или посегателство върху нея, а като разлика в размерите на товароносимостта на кораба в момента на товарене или разтоварване, механичното разпиляване при разтоваро-товарната дейност, естественото разпиляване на стоката по време на сухопътния транспорт от кея до ж. п. кантара, атмосферните влияния, като липсата е в рамките на естествените процеси и е в диапазона на нормално допустимата грешка. Решението на първоинстанционния съд е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото и правилно е установил релевантните факти. Доводът, че съдът е изградил изводите си на предположения е неоснователен. В манифеста изрично е посочено, че стоката се приема по обявено тегло. Със заключението на вещото лице са установени грешките при меренето по двата метода и факта, че липсващият кокс е в техните рамки. Съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на решението. Решението е правилно относно данъка върху добавената стойност и съответните лихви на основание чл. 56 ЗДДС и чл. 58, т. 14 ЗДДС. Последният текст предвижда, че се освобождава от данък вносът на стоки, които са под митнически контрол, които са унищожени или безвъзвратно загубени, поради причина, свързана с естеството на стоките или поради непреодолима сила. В случая поради естеството на товара - насипен кокс в големи количества и характера на превоза - с кораб, който е свързан с естеството на товара, измерването им при натоварването се извършва по метода драфт сървей, който има международно призната допустима грешка, а сухопътният превоз се извършва с ж. п. вагони, пак поради естеството на товара. При тегленето с ж. п. кантар има грешка, установена от вещото лице и правилно съдът е приел, че липсата на въглища не се дължи на отклоняване от митнически контрол, а на грешки при меренето при натоварването по метода драфт сървей, а при сухопътния транспорт - на ж. п. кантар. Относно начисленият акциз решението също е правилно като краен резултат, макар, че не са изложени правните основания, по които "Пристанище Бургас" ЕАД следва да бъде освободено от заплащането на акциз за липсващия кокс от склада, предназначен за "Кремиковци" АД, който е посочен като купувач по международната фактура. Правилно митническите органи са приели, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗАДС въглищата са акцизна стока. Но на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗАДС лицензираният складодържател не дължи акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяната на физико-химическите свойства при съхранението и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2. По последната алинея е възложено на министъра на финансите в наредба да определи нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки. С ДВ бр. 41/22.05.2007 г. с Наредба за изменение на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането им с § единствен е приета Таблица № 11 за пределните размери на естествените фири, липси и загуби на насипни товари, обработвани и съхранявани в българските морски и речни пристанища. Видно от заключението на вещото лице е, че с оглед разпоредбите на Наредбата и вида и количеството на конкретната стока, пределният размер на естествените фири, липси и загуби, изразен в тегло е 1 136 258 кг. а установената липса от митническите органи в конкретния случай е 668 050 кг. т. е в границите на пределния размер. Таблица № 11 е приета като самостоятелно приложение на Наредба № 13а-403/1959 г., но е приложима към процесния внос на въглища, тъй като приемането й след него не може да лиши складодържателя от правата му по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗАДС. Възражението, че не е доказано загубата да се дължи на описаните в Таблица № 11, т. 1 и 2 причини е неоснователно. Естествените фири се признават от законодателя, точно, за да не се доказва размерът им, нито факта на настъпване на обстоятелства, довели до загуби от стоките в техните рамки. Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,