Решение № 3326 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2014 г.

Решение № 3326 от 25.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6327/2014 г., III о., докладчик председателят Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от Министерство на правосъдието против решение № 544 от 10.03.2014 г., постановено по адм. д. № 492/2013 г. по описа на Административен съд - Варна в ЧАСТТА МУ, в която Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на Михаил Алексиев Алексиев, лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си в Затвора - гр. Варна, сумата от 1500 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в ОЗ-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 24.06.2008 г. до предявяването на исковата молба - 13.02.2013 г. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Михаил Алексиев Алексиев, редовно призован, се явява лично, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдебното решение било неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че Министерство на правосъдието било осъдено да заплати обезщетение за вреди за целия исков период, въпреки, че след 1.06.2009 г. юридическото лице, което пряко ръководи и контролира дейността на местата за лишаване от свобода е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Административният съд е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът Михаил Алексиев е предявил три обективно съединени иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с общ размер от 10 000 лв, както следва: 1. 6000 лв - обезщетение за претърпени физически и психически болки и страдания, загуба на телесно тегло в резултат на недовършено лечение, непровеждани контролни прегледи и неосигуряване на подходяща, предписана от лекар храна след претърпяна лицево-челюстна операция на 15.02.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 15.02.2010 г. до предявяване на исковата молба; 2. 2 000 лв - за лечение на счупената му в ОЗ-Варна ябълчна кост поради падане от третия етаж на леглото, ведно със законната лихва от датата на увреждането- 24.06.2006 г. до предявяване на исковата молба - 13.02.2013 г. и 3. 2 000 лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди с траен характер и висок интензитет/ болки, страдания, депресия, гавра, страх за живота му, усещане за непълноценен и нездравословен начин на живот, унижение на човешкото достойнство/ в резултат на условията на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" в ОЗ- Варна за периода от 24.06.2008 г. до предявяване на исковата молба -13.02.2013 г. С решението си АС-Варна е уважил частично третият от така предявените обективно съединени искове до размер от 1500 лв, като е отхвърлил същия над тази сума до пълния предявен размер от 2000 лв и е отхвърлил изцяло другите два иска. Решението е обжалвано само от Министерство на правосъдието в осъдителната му част, поради което в отхвърлителната му част е влязло в сила. При извършената от ВАС служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата касационна инстанция констатира недопустимост на съдебното решение на АС- Варна в атакуваната му част поради следното: Исковата молба на Михаил Алексиев е предявена срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/, която към датата на предявяване на исковете- 13.02.2013 г. съгласно чл. 12, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража е самостоятелно юридическо лице към Министерство на правосъдието на бюджетна издръжка. С нито едно свое писмено искане или дори устно изявление ищецът в хода на цялото съдебно производство не е променял първоначално посочения от него ответник, нито е насочвал претенцията си срещу втори ответник - Министерство на правосъдието. Въпреки това със свое разпореждане № 8085/16.04.2013 г. административният съд е конституирал като ответник по делото Министерство на правосъдието /МП/. Именно МП, а не ГДИН, е било призовавано като ответник по всички проведени по делото открити съдебни заседания и Министерство на правосъдието е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 500 лв обезщетение за неимуществени вреди. Съдебното решение е постановено срещу ответник, който е различен от посочения в исковата молба и спрямо когото няма упражнено право на иск.. Служебното конституиране на ответник на мястото на посочения от ищеца, представлява незаконосъобразно процесуално действие на съда, което е в нарушение на диспозитивното начало на исковото производство и има за последица постановяване на недопустим съдебен акт Правната норма на чл. 154, ал. 1 от АПК за служебно конституиране на страните се отнася за съдебно производство по оспорване на административен акт, каквото не е производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, имащо характер на исково производство, възложено по волята на законодателя за разглеждане на административния съд, а не на общия съд. Съгласно чл. 6 от ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора, а съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 от ГПК исковата молба трябва да съдържа името на ответника, срещу когото е насочен искът. По силата на чл. 228 от ГПК ищецът при определени в закона условия може да насочи иска си срещу друг ответник. От тези разпоредби следва, че при конституиране на страните в исково производство съдът не действа и не може да действа служебно. Постановяването на съдебния акт срещу подменен служебно от съда против волята на ищеца ответник води до недопустимост на същия акт. По горните съображения решението на АС-Варна като недопустимо следва да бъде обезсилено в атакуваната му част и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК - върнато за ново разглеждане от нов състав на АС-Варна за разглеждане на исковата претенция срещу посочения от Михаил Алексиев ответник. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение