Решение № 15049 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2014 г.

Решение № 15049 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5750/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по обща касационна жалба, подадена чрез пълномощник от Дарина Аврамова, Димитър Филипов, Юлиян Димов срещу решение № 433/28.02.2014 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2302/2013 г. С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди от заповед № Г-169/4.04.2005 г. на кмета на район "Приморски", община Варна, с която е одобрен ПУП-ПЗ за УПИ № 351, кв. 24, местност "Акчелар" (КП "Руски окопи"), гр. Варна, обявена за нищожна с решение № 1426 от 4.08.2009 г. по адм. д. № 1435/2007 г. по описа на Административен съд - Варна ХVII състав. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Поддържат се касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК- неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Община Варна не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като общата касационна жалба е подадена от надлежни страни и в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. Образуваното производство пред административния съд е във връзка с предявени искове по ЗОДОВ. С решението си, административният съд е приел за безспорно установено наличието на незаконосъобразен административен акт, посочвайки, че с влязло в сила решение № 1426/4.08.2009 г. по адм. д. № 1435/2007 г. на Варненския администартивен съд е обявена за нищожна Заповед Н Г-169/4.04.4005 г. на кмета на район "Приморски", община Варна. Съдът е приел обаче, че на практика се претендират вреди, претърпени от влязло в сила решение № 1426 от 4.08.2009 г. по адм. д. № 1435/2007 г. на Административен съд Варна, с което е обявена за нищожна заповедта на кмета. Съдът е преценил като доказани претенциите на ищците за претърпени от тях имуществени вреди на обща стойност 258 009,24 лева. Приел е, че не е доказана причинно-следствената връзка между претъпените вреди и обявената за нищожна заповед на кмета на район "Приморски", община Варна. Съдът е приел, че непосредствените вреди са тези, които са настъпили по време и място на противоправния резултат. Съдът е сравнявал времето на настъпване на всеки един от претендираните разходи с датата 25.06.2010 г. (датата, на която е влязло в сила решението за обявяване нищожността на заповедта на кмета на район "Приморски"). По този начин съдът е приел, че разходите за проектиране, учредяване право на строеж, за СМР предхождат датата, на която е обявена нищожността на заповедта, поради което не са пряка и непосредствена последица от нея. По отношение на разходите за разноски по съдебните дела, съдът е приел, че не са пряка и непосредствена последица от обявената нищожност на заповедта. За направения разход по укрепване на изкоп, съдът е приел, че той е в изпълнение на друг административен акт, а не на обявената за нищожна заповед. Относно претенцията за обезценяване стойността на имота, вследствие на извършените в имота СМР, съдът е приел, че тези разходи са във връзка с разрешението за строеж, издадено ог главния архитект на община Варна и предхождат по време датата на обявената нищожност на заповедта на кмета на район "Приморски", поради което не са пряка и непосредствена последица от нея. В заключение, съдът е приел, че всички направени от ищците разходи по строителството в съсобствения им имот са се превърнали във вреди за тях след заповедта на кмета на община Варна, издадена на 19.10.2007 г. за спиране на изпълнение на строителството на строежа. Съдът е посочил, че този проблем не би бил налице, ако те чрез своя контрахент по договора за строителство от 3.05.2007 г. или по друг начин бяха завършили грубия строеж, включително и покрива на сградата по издаденото им разрешение за строеж. Съдът е приел също така, че при наличието на сложен фактически състав от множество административни актове, не може да се направи по категоричен начин изводът, че вредите на ищците са произтекли именно от обявената за нищожна заповед. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. При постановяването му съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, които са съществени и са довели до необоснованост на формираните изводи. На първо място, съдът се е произнесъл по една нередовна искова молба. С исковата молба при условията на субективно съединяване на искове са предявени три иска. В петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника за една обща сума. Съдът е следвало да укаже на ищците да уточнят претендираните суми по всеки един от субективно съединените искове. От друга страна, в исковата молба липсва обстоятелствена част, каквато следва да има предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. В исковата молба има посочване на незаконосъобразния акт, както и на вида и размера на направените разходи. Липсват обаче конкретни доводи на ищците, защо считат, че така посочените разходи са вреди за тях, както и доводи, обосноваващи причинната връзка с прогласената за нищожна заповед. Ищците не са посочили също така в какво се изразява обезценяването на имота, за което се претендира обезщетение в размер на 62 000 лева. Административният съд е следвало да даде възможност на ищците, в подходящ срок, да отстранят констатираните нередовности в исковата молба, което не е сторено. След като изброява в решението си направените разходи от ищците, съдът формира извод за доказаност на претенциите на ищците за претърпени от тях имуществени вреди. Този свой извод съдът не е обосновал с конкретни съображения, защо приема, че резултатът от така направените разходи е и ще бъде единствено и само намаляване на патримониума на ищците. Неправилен е изводът на съда, че от значение за преценката относно наличието или не на причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и прогласената за нищожна заповед на кмета на район "Приморски" е датата - 25.06.2010 г., на която е влязло в сила решението на административния съд за обявяване нищожността на заповедта. Нищожният индивидуален административен акт е такъв и преди да бъде обявена неговата нищожност от съда. Обстоятелството, че твърдените от ищците вреди са с дата преди датата на съдебното решение за обявяване нищожността на административния акт, не обосновава извода, направен от съда, че само заради това те не са в пряка причинно-следствена връзка с акта. Необоснован и неправилен е и изводът на съда, че проблемът на ищците не би бил налице, ако те бяха завършили грубия строеж, вкл. и покривът на сградата по издаденото им разрешение за строеж. Съдът не е съобразил, че в конкретния случай, претендираните вреди не са от незавършено строителство. Съдът следва да формира своя извод за наличие или не на претърпени вреди след като даде възможност на ищците да изложат конкретните обстоятелства, които са в основата на твърдението им, че направените разходи за строителство са вреди за тях и прецени, доколко тези обстоятелства са доказани. При формиран извод за настъпили вреди за ищците в резултат и в размер на направените разходи, съдът трябва да изследва наличието ли не на непосредствена причинно-следствена връзка за всеки един от посечените разходи с прогласената за нищожна заповед. По тези съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и делото се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане, при което да се съобразят дадените указания в мотивите на настоящото решение. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд