Решение № 10013 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2009 г.

Решение № 10013 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3759/2009 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Централ газ" АД гр. Габрово, представлявано от изпълнителния директор Николай Манев против Решение № И1-Л-223/26.03.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са изменени издадените на "Дунавгаз" ЕАД лицензии № Л-223-08/8.03.2007 г. и № Л-223-12/8.03.2007 г., за извършване на дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" на обособена територия "Дунав", като е добавена към територията им и територията на Община Габрово. Твърди се, че оспореното решение е нищожно, като издадено в нарушение на чл. 43, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Иска се прогласяване на нищожността му. Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Заинтересованата страна - "Дунавгаз" ЕАД, чрез процесуалните си представители, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. Върховният административен съд като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира, че жалбата е за обявяване нищожност на административен акт, което не е ограничено във времето, съобразно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК. Жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Видно от решение № О-Л-161/29.11.2006 г., ДКЕВР е отнела лицензия № Л-161-08/17.12.2004 г. за извършване на дейността "разпределение на природен газ" и лицензия № Л-161-12/17.12.2004 г. за извършване на дейността "обществено снабдяване с природен газ", издадени на "Централ газ" АД за територията на Община Габрово, разпоредила е прекратяване дейността по лицензиите от датата на вземане на решението и е лишила дружеството за две години от правото да кандидатства за издаване на нови лицензии за дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ". С Решение № 1648/13.02.2008 г., постановено по адм. дело № 10741/2007 г. по описа на ВАС, Петчленен състав е отменено Решение № О-Л-161/29.11.2006 г. на ДКЕВР. С обжалвания административен акт, на основание чл. 51, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 43, ал. 10 и ал. 11 от ЗЕ, издадените на "Дунавгаз" ЕАД лицензии № Л-223-08/8.03.2007 г. и № Л-223-12/8.03.2007 г., за извършване на дейностите "разпределение на природен газ" и "обществено снабдяване с природен газ" на обособена територия "Дунав" са изменени, като е добавена към територията им и територията на Община Габрово. Компетентността на ДКЕВР е регламентирана в чл. 21 и следващите от ЗЕ, които определят обсега на предоставените правомощия. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, за една обособена територия се издава само една лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ. Тази законова регламентация налага извода, че необходимо условие за издаване на лицензиите по този закон е липсата на издадени такива, респективно - прекратяване на вече издадени. Въвеждането на режим на самостоятелно лицензиране на дейностите по пренос на природен газ по газоразпределителната мрежа и доставка на природен газ на потребителите е законово определено, т. е. регулаторният орган по силата на закона е длъжен да издаде съответните актове във връзка с обособяване на лицензионните дейности при спазване на действащата нормативна уредба. При законово установената забрана за издаване на повече от една лицензия по чл. 43, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, издаването на лицензии, въпреки наличието на вече валидно издадени такива (отмяната с решение № 1648/13.02.2008 г., постановено по адм. дело № 10741/2007 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на Решение № О-Л-161/29.11.2006 г. на ДКЕВР заличава с обратна сила последиците на същото) обосновава извод за липса на законово основание за издаването им. Съобразно нормативноустановените изисквания, оспореният административен акт е нищожен, като издаден от административен орган извън кръга на неговата материална компетентност. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда правни последици, а създава само правна привидност в адресатите си за настъпването им. С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че са допуснати съществени нарушения на ЗЕ при издаването на административния акт. Налице са твърдяните в жалбата доводи за нищожност на оспореното решение на ДКЕВР и следва да бъде прогласена нищожността му. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение