Решение № 12006 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2014 г.

Решение № 12006 от 10.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7408/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "М+С Хидравлик" АД, със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, ул. "Козлодуй" № 68, представлявано от изпълнителния директор Стоил Колев, срещу решение № 1132 от 28.01.2014 г. постановено по адм. дело № 11063/2013 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), седмо отделение. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Касационният жалбоподател претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", чрез юрк. Налбантов като процесуален представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди доводите във връзка с наведените касационни основания, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "М+С Хидравлик" АД срещу решение № 536-ПД от 10.07.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". С оспорения в първоинстанционното производство акт административният орган на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 213, ал. 4, чл. 212, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 118, ал. 2, т. 4, предл. 2, във вр. с чл. 115, ал. 2, т. 6 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) във вр. с чл. 59, ал. 1 и 2 АПК налага принудителна административна мярка със следното съдържание: I. Задължава членовете на Съвета на директорите на "М+С Хидравлик" АД да не предприемат действия по взетото решение на 28.06.2013 г. по точка единствена от дневния ред на извънредното общо събрание на акционерите на дружеството за разпределяне печалбата за 2012 г., както следва: 1.1. Сума в размер на 7 809 000 лв. за изплащане на дивиденти при следните параметри: 1.1.1. Брутна сума на акция: 0,60 лв.; 1.1.2. Начало на изплащане на дивидента 01.08.2013 г.; 1.1.3. Срок за изплащане на дивидента - три месеца; 1.1.4. Начин на изплащане: чрез "Централен депозитар" АД и "Интернешънъл Асет Банк" АД, гр. Казанлък; 1.2. Сума в размер на 653 664, 14 лв., представляващи по 1% от печалбата за 2012 г. на всеки чл. от Съвета на директорите под формата на тантиеми; 1.3. Сума в размер на 1 136 417, 83 лв. да се отнесат към резерви. Остатъкът да се отнесе към неразпределената печалба на дружеството. II. Задължава членовете на Съвета на директорите в 3-дневен срок от получаване на решението да предприемат всички необходими действия по свикване на общо събрание на акционерите на дружеството, в резултат на които да бъде взето решение за отмяна на взетото решение от 28.06.2013 г., като бъде направено ново предложение за разпределение на печалбата за 2012 г., при съответно спазване на изискванията на чл. 251, ал. 2 ТЗ и чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК. Свиканото по реда на чл. 223, ал. 1 ТЗ общо събрание на акционерите следва да бъде проведено не по-късно от 45 дни от датата на провеждане на заседанието на съвета на директорите. По делото не се спори, че "М+С Хидравлик" АД е публично дружество. Няма спор и относно съдържанието на обявената в търговския регистър към Агенцията по вписванията покана за свикване на общо събрание на акционерите с предложение и проект за решение за разпределение на печалбата за 2012 г. при конкретни параметри относно сумата за изплащане на дивиденти, брутна сума на акция, начало на изплащане на дивидента, срок за изплащане на същия, начин на изплащане; сумата за изплащане на всеки чл. от Съвета на директорите под формата на тантиеми; сумата, която да се отнесе към резерви, както и остатъкът за отнасяне в неразпределена печалба на дружеството. Безспорно е установено, че в представения в Комисията за финансов надзор протокол от проведеното на 28.06.2013 г. извънредно общо събрание на акционерите е вписано направеното на заседанието предложение на акционера Трендафил Колев за взимане на решение за разпределяне печалбата за 2012 г., което е с различни параметри от предложеното от съвета на директорите в частта относно размера на сумата за изплащане на дивиденти, брутната сума на акция и остатъкът за отнасяне в неразпределената печалба на дружеството. Не се спори, че при проведеното гласуване на акционерите, представляващи 79, 96% от капитала на "М+С Хидравлик" АД, направеното от акционера Колев предложение е прието с единодушие на присъстващите. При тези данни административният орган приема, че съгласно чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК предложенията за решения по вече включени в дневния ред въпроси могат да се правят по реда на чл. 223а ТЗ, което изискване в случая не е изпълнено. Проведено е административно производство за прилагане на принудителна административна мярка, приключило с издаване на решение № 536-ПД от 10.07.2013 г. За да отхвърли жалбата, тричленният състав обосновава извод за издаване на оспореното решение от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и при спазване целта на закона. След анализ на разпоредбите на чл. 115, ал. 2, чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК и чл. 223а от Търговския закон (ТЗ) съдът приема, че законодателят въвежда отклонение от общия ред за упражняване на правото на акционера на включване на въпроси в дневния ред на общото събрание, вкл. и да предлага нови решения по вече включени въпроси, което законодателно решение е в съответствие с разпоредбите на чл. 110б и чл. 110в ЗППЦК. В случая на общото събрание е направено ново предложение за решение по включената в дневния ред точка, след посочения в самата покана краен срок за упражняване на това право - 13.06.2013 г., което съставлява нарушение на законовите изисквания. Тричленният състав възприема доводите на административния орган, че за това предложение не са надлежно предварително информирани всички акционери, които не са присъствали на събранието - съществено нарушение на принципа по чл. 110в ЗППЦК. Съдът аргументира заключение, че специалният закон предвид публичния характер на дружеството поставя изисквания към срока за представяне не само на въпроси, но и на предложения за решения по вече поставени в дневния ред въпроси, за разлика от общата разпоредба на чл. 231, ал. 1 ТЗ. Обжалваното решение е правилно. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК предоставя компетентност на заместник-председателя на КФН, включително в случаи на констатирана дейност в нарушение на ЗППЦК или когато са застрашени интересите на инвеститорите, да приложи принудителна административна мярка, като задължи публичното дружество да предприеме конкретни мерки, необходими за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, на вредните последици от тях или на опасността за интересите на инвеститора, в определен от нея срок. Съгласно чл. 115, ал. 2, т. 2 ЗППЦК освен информацията по чл. 223, ал. 4 от Търговския закон поканата за общото събрание на публичното дружество трябва да съдържа и информация относно правото на акционерите да включват въпроси в дневния ред на общото събрание и да правят предложения за решения по въпроси, включени в дневния ред на общото събрание, и крайния срок за упражняване на това право; поканата може да съдържа само крайния срок, в който тези права могат да бъдат упражнени, ако посочва мястото на интернет страницата на дружеството, където се съдържа по-подробна информация относно тези права. Според разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК лицата, притежаващи заедно или поотделно най-малко 5 на сто от капитала на публично дружество могат да искат включването на въпроси и да предлагат решения по вече включени въпроси в дневния ред на общото събрание по реда на чл. 223а от ТЗ. Последната разпоредба урежда реда за упражняване на това право от акционерите. Относимите за случая материално правни разпоредби са в съответствие с предвидените в Директива 2007/З6/ЕО изисквания за своевременно информиране на акционерите за внесените предложения и определяне на крайния срок за упражняване на правото за внасяне на предложения за решения по вече обявени въпроси (чл. 5, § 4, б. "г", чл. 6, § 1, б. "а"). В преамбюла на Директивата относно упражняването на някои права на акционерите на дружества, допуснати до регулиран пазар, е предвидено, че всички акционери следва да имат достатъчно време да разгледат документите, които предстои да бъдат внесени на общото събрание, за да решат как да гласуват. За реализиране на тази цел трябва да се дава навременно предизвестие за общото събрание, а на акционерите да се осигурява пълната информация, която предстои да бъде внесена за разглеждане. Затова правото на акционерите да включват точки в дневния ред на общото събрание и да внасят предложения за решения по обявени вече такива е ограничено със срок. При тази правна регламентация законосъобразно тричленният състав приема наличието на нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 115, ал. 2, т. 2 ЗППЦК. В случая са нарушени интересите на акционерите, тъй като не са предварително информирани за възможните решения, за да преценят своя интерес за участие в общото събрание и поведението си. Нормата на чл. 118, ал. 2, т. 4 ЗППЦК е специална по отношение на тази по чл. 231, ал. 1 ТЗ. В специалния закон е предвидено изрично изискване ново предложение за решение по обявен в дневния ред въпрос да се прави предварително до определен от публичното дружество срок, за да се обезпечи правото на всички акционери да бъдат информирани с цел упражняване на техните права и с цел гарантиране целостта на тази информация съгласно прогласения в чл. 110в ЗППЦК принцип. Това нарушение би могло да бъде санирано в случай на 100% представителство на капитала в общото събрание и при липса на направени възражения по новото предложение, което в настоящата хипотеза не е налице, както правилно приема тричленният състав. Направеният извод не отрича правото на акционерите да участват в дискусиите при обсъждане на поставените и предварително обявени въпроси и предложенията за решения по тях. Въпросът за това дали направеното предложение и съответно взетото въз основа на него решение от общото събраните е по - благоприятно за акционерите е ирелевантен за спора и не се отразява на законосъобразността на оспорения акт. Неоснователен е наведеният и в касационната жалба довод за липса на компетентност на регулаторния орган да налага задължение за бездействие. Разпоредбата на чл. 212, ал. 1, т. 1 ЗППЦК дава правомощие на заместник-председателя на КФН да разпореди предприемането на конкретни мерки, които в максимална степен да защитят интереса на инвеститорите, като законът не определя техния вид. Наложената принудителна административна мярка е съобразена с естеството и характера на нарушението, като е насочена към отстраняване на последиците от него и е в защита интересите на акционерите. Останалите възражения в касационната жалба, направени и в оспорването срещу административния акт, са обсъдени в мотивите на обжалваното съдебно решение, а направените по тях изводи се споделят от настоящия състав. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка петчленният състав приема, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и при своевременно направено от процесуалния представител на ответника искане, на Комисията за финансов надзор следва да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 400 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,